Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кои са народните будители днес и какво е мястото им в обществото?

Снимка: Архив

На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Това е общобългарски празник, посветен на делото на българските просветители, книжовници, революционери, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал, със стремеж към образование и книжовност. Празникът е честван за първи път през 1909 година. През 1922 г. е обявен за общонационален празник. Отменен през 1945 г. и възстановен през 1992 г. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание. Славата на пръв будител на нацията заслужено носи свети Паисий Хилендарски. Преди повече от два века и половина, през 1762 г., отец Паисий написва своята "История славянобългарска". Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение. Списъкът с имената на будителите е дълъг. В него са личности като Владислав Граматик, св. Иван Рилски, екзарх Антим I, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Захари Зограф, екзарх Йосиф и много други. 

Кои са в нашето съвремие будители и какво е мястото им в обществото? На празничния 1 ноември потърсихме просветители, книжовници и общественици, съхранили през годините духовните ценности на Северозапада и стремежа към образование и книжовност. Петя Русинова е учител по професия, директор на училище, дългогодишен председател на читалището в Селановци, а понастоящем ментор към фондация "Заедно в час". 

"За мен въпросът за будителството е ежедневие, защото такава мисия ми е отредена на този свят - да будя от онзи миг, в който съм осъзнала, че искам да бъда учител. Аз го осъзнах много рано, още в четвърти клас, сигурно защото тогава познавах едни прекрасни учители, които са били моите будители. Темата за будителството е тема за осъзнатата отговорност, какво будим в хората и защо ги будим ... Да, има съвременни будители и аз искам да им изкажа дълбок поклон. Това са хората, които формират личностите. Във времето се променят целите, за които човекът трябва да е събуден, но това не означава, че се променя едно основно човешко качество и това е отговорността. Ако будителят успее да формира отговорност, тогава не се налага това будене да е безкрайно."

Живеем в години на развитите технологии. Не е ли достатъчно днес един човек само да чете, за да се чувства буден към проблемите в обществото и има ли нужда от будители днес - това попитахме още Петя Русинова:

"Категорично не е така. Аз винаги съм смятала, че всеки човек поотделно има нужда от подкрепа в една или в друга посока, но тази подкрепа става единствена само, когато гледаш човека в очите. Когато избягваш контакта с хората, ти се превръщаш в нещо, което повече наподобява машината, която ползваш, отколкото човека, от който си произлязъл и към който трябва наистина да се стремиш. Затова твърдя, че ние като учители имаме за задача в прекия контакт, освен академичната ни задача има и такава, свързана с емоциите, със социалните умения, които колкото и екрани да гледаме, няма как да формираме" - допълни  Петя Русинова, която днес като ментор към фондация "Заедно в час" продължава да работи за учениците и като цяло за младите хора.

На 1 ноември попитахме видинчани кои са будителите днес и имаме ли нужда от тях.

"Има много мошеници и лъжци. Писателите пишат вярно, те не лъжат и пишат толкова хубави стихове, разкази, но времето стана такова, че да не вярваш на никого. Трябва да лъжеш, да мамиш, да се фукаш кой над кого е и пари, пари, пари. Аз съм от времето на Тодор Живков - то ми даде възпитание, то ме изучи... Народните будители са хората, които са дърпали през всичките тези години народа напред. Нашето поколение се връща повече към писателите и класиците отпреди. Имат място будителите днес, така както всеки има място под слънцето... Има народни будители, но не ги усещаме, защото живееме покрай тях. Ние виждаме будителите, след като си отидат от този свят" - коментираха видинчани.

В Деня на народните будители разговаряхме и с писателя Георги Костодинов, писател от Чипровци. 

"Будители днес има, но може би не им се отдава вече това значение, което им се е отдавало преди 20-30 или повече години. Това е повсеместно падение, според мен. Виждате колко пари се харчат за избори, за партии, а за културата почти нищо не се дава. Не знам дали това е умишлено и се прави нарочно. Виждате децата как излизат без знания от училище, без основното, което трябва да знаят. Преиначава се историята в полза на управляващите и направиха законите за тях. Има хора, има будители, но може би не са признати както трябва и не им се отдава заслуженото. Всеки има своята мисия, а мисията на будителя е да предава на обществото култура, писания, картини. Днес, обаче, любовта към изкуството я няма. Будителите са тази искрица, която поддържа духа на едно общество." 

Химнът на народните будители е написан от Добри Христов - представител на първата генерация български композитори, който е автор и на музиката на произведението. 
"Чест и слава, вечна слава,
вам, будители народни!
Ваш`та памет вдъхновява
към дела за светли дни..." 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Желанието за нормализация замени това за промяна

Счупена ли е демокрацията и нуждае ли се от оздравителни механизми? Достигната ли беше делегитимацията на политическата система в страната?  На фона на тези въпроси, произтичащи от огромните скандали, политически трусове и безпрецедентни ситуации в Народното събрание, се навършиха два месеца от 16 януари, когато кабинетът Желязков положи клетва и..

публикувано на 27.03.25 в 10:00