Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Памет за Йордан Радичков

| Интервю
Йордан Радичков
Снимка: Архив



В рубриката "Памет нашенска" днес ще разлистим част от произведенията на писателя Йордан Радичков, припомняйки си за духовността и вдъхновението, вплетени в редовете на неговия магически реализъм. Преди дни се навършиха 94 години от смъртта на автора на "Ние, врабчетата", "Хора и свраки" и "Януари". Той пише сборници, пиеси, пътеписи, четива за малки и големи. Колкото различни, толкова и еднакви. За Радичков може да се говори много, защото той е като една необятна вселена, съставена от сарказъм, прямота, откровения и душа. Малцина са могли да го опознаят, макар и да са го познавали. Дълбочината, която крие в себе си, изписва и на белия лист и в нея човек лесно може да се удави. Отдавна Радичков пише: "Човек е дълго изречение, написано с много вдъхновение и любов, но пълно с правописни грешки". Към ден днешен, поправяме ли грешките, за които авторът пише или допускаме все повече? Това разказа пред Виктория Топалска писателят и общественик от Монтана Мартен Калеев:

"Това е въпрос на лична преценка. Мисля че човек така е устроен, че внимава и гледа да не се спъне два пъти в един и същи камък, защото само глупаците го правят. Но се оказва, че ние в една или друга степен, по някакъв начин приличаме на един доста садо-мазохистичен глупак, който се опитва все да направи правилното изречение, все да го напише по най-добрия начин, ама какво не му стига - дали грамотност, дали някаква лична, вътрешна логика, която все му убягва. Той пише човека, все едно има много лица или много превъплъщения. Всъщност това е човекът - той е сбор от много неща, които Радичков успява да улови, защото той се е вгледал в човека от Северозапада. Човекът, който носи Северозапада в себе си. Носи го като философия и като стандарт на оцеляване..."

Мартен Калеев е имал честта да познава Йордан Радичков. Общественикът казва още, че в размислите му понякога излиза една фраза на великия писател, която гласи: "Някога хората си разменяха думи, които бяха като златни парички. Самите хора звъняха. Сега имам чувството, че ние всичките се движим като едни омачкани двулевки". Има много размисъл върху думите на Радичков - прехвърлят ли ни и нас, хората, като тези, излезли вече от употреба двулевки, какво ли можем да постигнем и каква стойност имаме. Знам само, че златните парички се срещат все по-рядко. И именно поради тази причина особено актуален днес е и изразът "Човек. Това звучи подозрително.".

"Със своята самобитност и с величината на това, което създаваше, с това че беше провокативен, хората започнаха леко-полека да го припознават и той беше на практика единият от възможните претенденти, от българска страна, за Нобелова награда. Не знам дали това се знае... Мога да Ви съобщя още едно нещо, което не се знае - има една книга... тя е преведена и представена специално на високо правителствено равнище, преводът е на проф. Румен Стоянов, който превежда от португалски и испански, казва се "Разкази с Тенец" - това нещо го няма в България. Аз имам един единствен екземпляр, даден ми е лично от Румен Стоянов, който е бил и дипломат, и професор в Колумбийския и в Хаванския университет и ето това е едно нещо, което малко хора, включително и изследователите се интересуват да го открият, а то съществува." 

На въпроса трябва ли новото поколение да знае Радичков, да го цитира, да познава творчеството му и да го предава нататък, Мартен Калеев отговори така:

"Радичков не губи от това дали те ще го четат, или няма да го четат. Губят те, защото там биха могли да видят една нестандартна гледна точка - тя твърде често е иронична, твърде често е язвителна, но тя създава усещането, че има смисъл да си жив и да си в този вариант. Радичков е прорицател, както и да го наречем няма да сбъркаме, няма да прехвалим, защото в него се съдържа чрез житейската позиция на неговите герои, съдържа пророчеството, че трябва за България да има и утре."

С поглед към нашето утре оставаме и ние. И не само, защото познаваме Радичков, и не само, защото го помним и цитираме, а защото сме неговите герои. Неговите образи, вплетени между редовете му. Защото сме хората от Северозапада.

По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 17 ноември 2024 година

Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..

публикувано на 17.11.24 в 12:31

Времето лети толкова бързо, защо да умираш?

В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..

публикувано на 17.11.24 в 08:00

Да проверим дали всичко, което търсим, се крие в библиотеката

„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..

публикувано на 15.11.24 в 16:45

Отбелязваме Европейския ден на музикотерапията

В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..

публикувано на 15.11.24 в 15:54

От страст към професия - как Мария превърна любовта към сладкарството в своя мисия

За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..

публикувано на 15.11.24 в 15:00

Живот, изпълнен с любов: Котето Мими, което получи втори шанс

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана .  Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..

публикувано на 15.11.24 в 14:00

В Деня на четенето с призив: Нека четем всеки ден

След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000  участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..

публикувано на 15.11.24 в 13:00