"Видин не ни дължи нищо, ние му дължим"

Радио ВИДИН: Честит празник!

ЛД: "Честит празник на теб и на всички видинлии".

МЦ: "Честит празник, добро утро, честит празник на всички именици".

Радио ВИДИН: Когато бях студент в София, беше някак на мода местни хора да ми казват, че са кореняци софиянци. Аз веднага се сещам за пристигането на княз Батенберг в София - неасфалтирани и липсващи улици, малко население... Вие кореняци видинчани ли сте?

ЛД: "Аз не съм. Аз съм от тези, които трябва да подобрят града".

МЦ: "Аз да".

Радио ВИДИН: Предлагам да чуем видинчани с техните пожелания за града, включващи, разбира се, здраве, но и желание за по-добра икономика, работни места, изобщо по-качествено управление. Как усещате казаното, предадоха ли проблемите на нашия град съгражданите ни?

ЛД: "Аз не знам някой да си пожелава нещо различно. В едно-две от изказванията ставаше въпрос, че това е духовен празник на града. Да припомним, че това е празник, който се празнува от колко, 24 години? Бащите на града 99 година приеха това нещо като ден за празник на града. Аз не съм бил от хората, които са го утвърждавали, не мога да говоря от първо лице. Мога обаче малко да пофантазирам. По принцип ролята на такива дни, от една страна, е да консолидират населението. Този ден е и продължител на съборите - това са празници, които възникват в началото на Възраждането по правило, когато съответното населено място се е самоосъзнавало като общност, а това е било и период, в който да се съберат хората, които вече са напуснали селото, да се събере родата тоест. Всички тези празници са били или в началото на някаква селскостопанска, то всичко е свързано със земеделието, основният поминък, земята е основният икономически ресурс на населението по онова време... или в някаква кампания, в края на някаква кампания. Това е идеята. Видинският панаир, който би трябвало да ни е съборът, за първи път 1898 година е проведен, тогава е първото изложение, кръстено панаир. Той е продължение на две много успешни животновъдни изложения. От тогава в продължение на толкова години Видин празнува своя панаир, но не коментирам в момента в какво се е превърнал. Няма нищо общо с идеята за панаир, поне според мен. Да се върнем към духовния празник на Видин: идеята, изначалната идея, е точно такава. Има и един друг много малък подтекст - връщане и обръщане към християнските ценности. С идването на демокрацията част от хората решиха, че трябва да се върнем към тези ценности - на православието. Най-близката връзка между Св. Димитър и Видин, търсейки корените назад в историята, е това че видинските владетели винаги са се отъждествявали с династията на Асеневци. Св. Димитър пък е покровител на тази династия. Респективно най-удачният празник, който би могъл да бъде духовен празник и да обедини така разноликото по политически виждания население, може би е един такъв празник".

МЦ: "Хората, ако ги слушаш, често са доста точни в определенията си относно това от какво има нужда градът, от какво имат нужда те. Аз съм съгласен с г-н Добрев, че празниците са хубаво нещо, те ни обединяват. Моят призив като представител на младото поколение, на мен ми се ще тази обединеност да е всеки ден. Призивът ми е малко повече да се стремим като граждани да бъдем гражданско общество. Да не се случва само на празници. Да сме ответна сила. Да сме четвъртата власт. Засегна се и темата за ценности, за християнски ценности. В моите очи все повече ценностите са размити. Те се появяват само на празник. В другото време сме по-скоро пасивни и коментатори в социалните мрежи. Няма как да има промяна, ако няма гражданско общество. Нещата са вързани. Това, което, нали, чух, малко от гражданите, ако не греша - един човек го засегна, един от основните проблеми за мен във Видин, освен работни места, липсата на инвестиции, но както си говорихме с вас и преди да започнем - нещата са доста вързани, комплексни, но не чувам никой да говори сериозно за здравеопазване".

Радио ВИДИН: Ако се сещате за играта на асоциации... когато ми кажат Видин, нали, освен семейство и дом, на мен ми изниква в съзнанието Параграф 22. Всичко е толкова навързано. Г-н Добрев, вие сте дългогодишен учител. Обучавали и възпитавали сте подрастващото поколение. Последните няколко, знаете, твърди се, че всяко следващо е по-зле.

ЛД: "Това е стандартна максима, че от младото поколение нищо не става, въпреки че винаги става нещо. Това ми вдъхва глътка оптимизъм. Ще подкрепя тезата на г-н Цеков по отношение на ценностната система. За мен големият проблем е, че ние изгубихме ценностните си ориентири. Аз не напразно в началото казах, че идеята за града е точно връщане към християнските ценности и то на православното християнство. В момента се наблюдава една малоумна тенденция за унищожаване на тези ценности. Ще се опитам да потвърдя с една моя констатация, може и да не съм прав. Буквално след няколко дни разходете се по улиците около учебните заведения на по-малките... и вижте с какъв ентусиазъм мамките водят децата си на Хелоуин. Този ентусиазъм ме кара да вдигна телефона и да помоля едни специфични медицински служители да отидат и да погледнат там какво става. В този контекст: ценностна система, която българският народ не десетилетия, а хилядолетия назад, се опитват в момента да я изменят с друга такава. Няма да коментирам каква".

Радио ВИДИН: Това е резултат от глобализацията.

ЛД: "Това е резултат на една от линиите на глобализацията. Знаете, че в рамките на геополитиката има две големи направления на тази глобализация. Глобализация на нациите и глобализация на финансовия капитал. Това е част от голямото, но защо ние трябва да губим нашето?"

МЦ: "Специално за Хелоуин - не бих акцентирал толкова много на него. По-скоро бих за ценностите: проблемът идва по-скоро от липсата на лидери, които да налагат тона и стъпката, която да следват хората. Това е целта - дали си градоначалник или управител на фирма, е да наложиш един дух, едно темпо, което хората да следват, една визия, която хората да следват. Честно казано съм склонен в кавички да простя на хората тяхната липса на активност, обърканост, лутане, защото толкова хора българите, нали, са оскотявани умишлено, за да се прокарват интересите на определени групи хора. Ако ти нямаш лидер, който да те води и да налага ценности, морал, стандарт и качество, нищо не става. Другото нещо, което днес се наблюдава, е че социалните медии доста промениха средата на комуникация. Там се дава глас, понеже е демокрация, не сме Китай, не можеш да забраниш, но там се дава глас на всеки. Най-често даже на хора, които нямат достатъчно образование. Не казвам, че аз съм най-образован, ни най-малко не искам да се изкарвам такъв, но виждам, че не се мисли в нюанси. В България всичко е бяло или черно, няма контекст".

Радио ВИДИН: Да, това е проблем, но винаги стигаме до едно нещо - образованието. Ако искаме да създаваме лидери, политическа класа, дали на национално или регионално ниво, най-голямата инвестиция винаги е била и винаги ще бъде в образованието. С Любен Добрев сме говорили по темата, че през една година идва нов министър и започват новите реформи, които целят резултат за 3 седмици, макар че такъв се постига за 15-20 години.

ЛД: "Безкрайно си прав. Проблемът на нашето общество е, че... хубаво, не ни харесваше социализмът или комунизмът, както ще да го наречем, не ни харесваше, че всичко е държавно, нямаше частна собственост и възможност да проявиш личните си способности, ако не си част от номенклатурата. Всичко това, аз съм абсолютно съгласен. Демократичните промени не създадоха т.нар национален капитал. Още не сме си направили нашата буржоазно-демократична революция. Още сме в някакъв феодален строй. Реално националната буржоазия, т.е това не са хората с много пари, тук не визирам компрадорската, олигархичната и т.н. върхушка, но това даже не е класа. Това не е капиталистическа класа. Ние нямаме тази национална буржоазия, още не сме я изградили. Виждат се наченки, но още я нямаме. Тя реално е двигател на нещата. Средната класа са хора, които сами се грижат за себе си и за двама-трима още други. Тук говорим за националния капитал. За капиталистите. За хората, които крепят нацията, които са големите инвеститори и мислят национално отговорно. Такова нещо нямаме. В момента няма класи в България".

Радио ВИДИН: Много точният пример, поне според мен, но сякаш в България идеологическите спорове се изчерпаха с влизането в НАТО и ЕС. Не може да бъде национална доктрина да влезеш в еврозоната и Шенген. Всеки го иска, позитивно е, но това не може да е националната цел на една нация.

ЛД: "Искаме да влезем, за да вземем субсидията от еди-кой си проект. Аз вече не съм сигурен, че болшинството го иска. Не че съм против ЕС, но против НАТО съм. Не разбирам що за организация е. Срещу кой се бори, от кого се пазим?"

Радио ВИДИН: Г-н Цеков, любопитен житейски път имате. Животът ви е прекарал през София, Тбилиси и Ню Йорк. Решавате да се върнете във Видин във времена, в които градът е един безпътен кръстопът. Защо? Вашите връстници как гледат с днешни очи на нашия град?

"Тук мисля, че е микс от различни мотиви и черти на характера. Аз съм малко човек, който е саможив, така да се каже, на мен не ми трябват много хора, за да вирея. Другата причина е, че един ден си зададоха въпроса, добре, Мартине, аз идвам от съвсем нормално семейство, не от забележимо заможни хора, напротив, даже миксирани - от едната страна репресирани, от другата - към Партията... имал съм възможност, донякъде късмет да уча и пътувам, но си казах "Какво правиш, работиш за друга страна и фирма, но няма смисъл"... Ако не допринасяш за родното си място, няма значение от това нещо, което си придобил. Звучи налудничаво, но аз смятам, че Видин и нашият край е прекрасен. Трябва да има повече хора, които безкористно, пак отиваме към мечтателското, което ми е черта, но трябва да се връщат и да допринасят, защото за да има развитие... аз съм на мнението на Елон Мъск. Питат го защо не увеличи живота до 200 години, а той казва, че не иска, защото трябва да се подменят идеите, трябва да има смяна на поколенията, за да има развитие. Аз смятам, че моята полза е по-голяма тук дори само с гражданската ми позиция, с идеи, да се дава искра на живот. Тук има нужда от нови идеи, от нов въздух".

Радио ВИДИН: Да синтезирам: камъкът си тежи на мястото.

МЦ: "Да, и така може да се каже".

Радио ВИДИН: Видин се превърна в град за гледане на внуци. Това казахте в един от първите ни разговори, г-н Добрев. Не винаги обаче този град е бил такъв. През по-голяма част от историята си е мощен регионален център. Какво се случи, за да станем синоним на демографски колапс, беднотия.

ЛД: "Това е тема, която изисква отделен разговор. Нещата са много комплексни. Видин има доста стратегическо място, но явно положението, което България заема в съвременния свят, обезсмисля съществуването на такива регионални центрове. Аз смятам, че съм много българин. Даже има един израз, който страшно много ми харесва, още преди 30 години го възприех за верую. Когато ми кажат, че аз съм краен националист, аз казвам, че съм безкраен. В този контекст - всичко българско и родно ми е много скъпо. Понякога сам изпадам в една такава тиха ярост от нашето овчедушие като държава и от управляващите. Последните години чрез наложените промени в образованието, тъй като всичките ни страдания идват от това, че тотално объркаха образованието, ние възпитахме вече второ поколение хора, които казват "вие сте ми длъжни, държавата ми е длъжна". Няма такова нещо. Никой никому нищо не дължи. Ако ние като хора разберем, че никой не ни е длъжен за нищо, нещата ще бъдат много по-различни. Това е свързано с... помните ли какви бяха първите условия, когато трябваше да ни приемат в ЕС? "Развалете си ТКЗС-тата и АПК-тата, вземете си земите в реални граници. Не се притеснявайте, ние ще ви даваме домати и краставици". Нямаме индустрия, нямаме работна места. Това са нещата. Видин е може би един от най-красивите градове в Европа. Много ми е весело, тъй като най-вероятно ще питаш и за изборите, а аз няма да казвам кой ще спечели... 

Радио ВИДИН: Публична тайна се казва.

ЛД: "Знам, даже не само аз знам. Но ми е много весела предизборната кампания от типа, че ще пометем улиците и ще поливаме дръвчетата. 

МЦ: "Това са сериозни идеи!".

ЛД: "Занимават ни с битовизми, а един сериозен анализ не видяхме на икономическото състояние на града, на перспективите, на възможностите на развитие. Градът има все още, за мое щастие, възможност да се измъкне от блатото, дори да е като барон Мюнхаузен. Градът все още има такива възможности, всичко е въпрос на, разбира се, не само на местно управление, но и на местно управление. Т.нар. управление трябва да има стратегическия визия, не да гледа какво ще влезе в джоба през мандата".

МЦ: "На мен ми прави впечатление, че тук асфалтиране на улица или правене на тротоар се представя като визия. Колкото и абсурдно да звучи, аз това го приемам за даденост".

Радио ВИДИН: Да не назоваваме хора поименно, но дебатите и изобщо представянето на идеите... за съжаление, това е огромна пошлост. Някой мечтае да е градоначалник, но обяснява, че ще мете улиците и ще сложи две пейки. Обаче нека погледнем Враца, по-развит от Видин град. Истината е, че е на час от столицата. Но пък ние сме на границата с Румъния и Сърбия. Реката изключително много отваря. Защо се оправдаваме, че Враца има предимството на София, но пък ние не погледнем към нашите?

МЦ: Г-н Добрев това каза за манталитета на хората, как все гледаме другият какво е направил, вместо да погледнем ние какво имаме в момента. Предизборно се въртят снимки как би изглеждала Градската, Гребната база, някакви такива неща, но аз не виждам сериозен анализ на икономическото състояние на града. Не виждам някой, когато се спомене инвестиция, да обясни къде е работната ръка за нея? Ще дам пример. Имам приятел, който работи за голяма международна фирма в София. Казва ми, че е уговорил хората да дойдат да отворят офис тук, но те задават въпрос за работна ръка, за здравеопазване, за средата... Мен това ме изумява, че сегашният кмет е доктор. Това ми говори, че е експерт в сферата".

Радио ВИДИН: Когато хората говорят за градска управа, те обаче акцентират върху външния вид на града. Да ви е правило впечатление да се говори и проблематизира бюджетът? Всеки говори за пейки, храсти, дървета, окосено ли е. Пак стигаме до създаването на общество, критично мислене, изобщо - до създаването на качествен човешки продукт.

ЛД: "Политическите партии и синдикални организации са възникнали в определен период от възникването на обществото, не са изконно дадени. Адам и Ева не са си правили партии. Те изначално би трябвало да защитават интереси на група хора - както икономически, така и политически. Икономическите интереси винаги са свързани с участието във властта. Не можеш да прокараш някаква политика, обслужваща чисто икономически и социалните неща групата хора, чиито интереси ти изразяваш, просто така. Това става чрез властта. Тук не говорим за революции, за сечене на глави и гилотини. Може би обаче историята показва, че това е пътят за достигане до нещо. Ние в момента нямаме политически класи. Нямаме и политически партии. Имаме групички по икономически интереси. Така идва тази щуротия. Всички тези неща, които са направени, не са направени за да просперира държавата, а да можем да изпълняваме функцията на територията. Страшно ми е болно, но България все повече губи облика си като държава. Ние като етнос няма да изчезнем, достатъчно сме големи, не визирам само тези 5 милиона българи в страната".

Радио ВИДИН: В социалните мрежи сега са много популярни майтапите с общинските съветници. При тях най-лесно се вижда, че нямаме класа. Аз не искам да обиждам никого. Със сигурност има добри мениджъри, организатори, оратори вероятно.

ЛД: "Ще те прекъсна, но виж какво е политическото номадство в тези листи. Чии интереси защитават тези хора? От крайно ляво до крайно дясно? Какви интереси искаш да защитаваш? На левите, на десните?

Радио ВИДИН: На едрия капитал, както се казва.

ЛД: "На собствения си джоб".

МЦ: "То просто е кандидатстване за работа".

Радио ВИДИН: Г-н Цеков, как виждате развитието на Видин в следващите 5-10 години? Това, което ще се случи, но не това, което ви се иска, тъй като е разбираемо, че двете неща са различни.

МЦ: "Бавно. Не мисля, че ще има голяма промяна. Единствено се надявам... Аз просто се надявам, че гражданското общество ще се надига. Необходимо е това да се случи. Ако трябва да съм абсолютно честен, не виждам голяма промяна. Не очаквам голяма промяна, гледайки кандидатите".

Радио ВИДИН: Г-н Добрев, как Видин би изплувал като регион, ако държавата не се намеси? Грозната истина е, че без нея, без нейното по-силно отношение и роля, трудно ще се случи нещо.

ЛД: "Изхождайки от бюджета, с който разполага общината, не може огромната ти част да е държавна субсидия. За мен има шанс. 50 на 50. Той може да наклони към сто в мига, в който всички ние, гражданите на този град, осъзнаеме, че никой не ни е длъжен, а всичко е в собствените ни ръце. Трябва да си повярваме, че можем да променим нещата. В противен случай - все повече ще затъваме. Ще станем един протекторат. Ще ни назначат генерал-губернатор. Искам просто да пожелая весел празник, тъй като ние много се отплеснахме от него. Весел да бъде за всички наши съграждани. Много хубави дни предстоящи, крепко здраве на всички Димитровци, дълъг живот!".

Радио ВИДИН: Като човек, който работи над различни социални и значими теми, с времето стигнах до едно разочароващо заключение. Оправдаваме се за всичко. Когато има проблем, управляващите гледат да минат по лесната пътека. Всеки проблем е достатъчно силен и голям, но в Ирландия се справят с историческа демографска криза. В Швеция си решават проблемите с войната по пътищата. Това, което казвам, е че винаги има как. И за Видин е такова - не е розово, но има как.

МЦ: "Има как. Пак се връщам към образование и т.н., но искам още веднъж да кажа, че лидерите трябва да имат визия да налагат стандарт, качество, морал, да налагат ценности. Това не го виждам в момента.