Семейство Никълсън и пътят от Шотландия до берковското село Замфирово

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня'' на 13.10.2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди близо три години Сюзън и Стивън Никълсън и тяхната дъщеря Руби пристигат от Шотландия в село Замфирово, община Берковица. Майката свири на шотландска гайда, бащата - на барабани и на китара, а дъщеря им пее заедно с певческата група в местното читалище, като посещава и школа по пеене в Монтана. И вече е спечелила не една награда от участия на конкурси с изпълненията си на български народни песни. 

"Искахме приключения, искахме да срещнем нови хора, нова култура... А и времето, времето е много подходящо с оглед на нашите заболявания - артрит, фибромиалгия, климатът през лятото е много добър тук. Природата тук е както в Шотландия, но е много по-слънчево. Имам приятели във Фейсбук, които живеят в България - те са от Шотландия, Англия, Австралия... Не бяхме идвали в България - просто купихме къщата онлайн, стегнахме багажа, натоварихме всичко в един голям контейнер, който пристигна в България с кораб и в него беше всичко, което притежавахме. Но веднага след като пристигнахме, знаехме, че няма да ходим другаде, че ще останем тук. Липсва ми Шотландия, липсват ми някои хора в Шотландия, но ние сме тук и сме се установили тук. А и Руби вече свикна."

Сюзън и Стивън Никълсън разказаха, че животът в Замфирово им харесва. Времето и хората са нещата, които най-допадат на Сюзън. А съпругът ѝ най-вече харесва тишината и спокойствието. И двамата споделиха, че хората в селото ги посрещнали приятелски и ги накарали да се почувстват добре дошли. Сюзън обясни, че заради заболяване, засягащо способността ѝ да запомня информация, има трудности да научи български, но продължава да опитва. И е уверена, че със Стивън в крайна сметка ще овладеят езика. А междувременно, за да комуникират с жителите на Замфирово обикновено използват преводача на своите телефони. Дъщеря им Руби също им помага, защото научила български изключително бързо - за по-малко от една година. 

Все пак има един аспект на живота в България, който Сюзън намира за странен:

"Имаме четири автомобила и четири кучета. Пристигнахме с нашия кемпер, шофирахме дотук с една кола, а се оказахме накрая с четири коли и четири кучета. Две кучета купихме и намерихме две бездомни кучета, но когато дойдоха при нас, те бяха още съвсем малки. Намираме за странно това, че в България има бездомни кучета, защото в Шотландия няма. Изглежда ни странно също така, че хората тук държат кучета вързани, защото в Шотландия кучетата живеят в нашите домове, както и нашите кучета живеят в къщата. Това е друга култура, друга държава - нещата са различни навсякъде по света. Но нашите кучета живеят вкъщи и мисля, че много българи намират това за странно." 

Сюзън и Стивън свирили в оркестъра на Военновъздушните сили на Шотландия, където се и запознали. Сега със съпруга ѝ обучават ученици в училището в Замфирово да свирят на шотландска гайда и на барабани.

Стивън Никълсън разказа, че е бил на служба във Военновъздушните сили в продължение на 18 години и половина, а след това работил известно време в системата на затворите:

"Свиренето на барабани беше като хоби - нещо, което правих след като свърша работа. Ходех в залата на оркестъра и се учех да свиря на барабани, а после учех други да свирят на барабани, но това не беше моята работа във Военновъздушните сили, а беше хоби. През първите десет години бях дърводелец, но после закриха тези длъжности. Така че смених работата си и станах инструктор, отговарях за строевата подготовка, дисциплината. Работех и в системата на военните затвори". 

Сюзън и Стивън вече са имали възможност да свирят пред българска публика. На връх Ком, на организирания от Община Берковица през лятото поход "По стъпките на Вазов", Сюзън изсвирила на шотландска гайда мелодията на любимата си българска песен "Хубава си, моя горо". Със Стивън пък изпълнили и националния химн на Шотландия. 

В момента Руби Никълсън е ученичка в шести клас в училището в Замфирово. Разказа, че сегашното училище ѝ харесва повече отколкото учебното заведение, което посещавала в Шотландия. Тя обясни някои от разликите, които открива между образователната система в Шотландия и в България: 

"Едното нещо е, че тук можеш да се обличаш както искаш за училище, докато в Шотландия имахме униформи - всеки ден носиш едно и също нещо. Друго нещо, което е много различно, са междучасията и обедните почивки. В Шотландия в училище си носиш, например, шоколад и сок за междучасията, обядът го осигурява училището, няма как да отидеш до магазин, за да си купиш нещо, освен ако не си с родител. Ако трябва да си донесеш обяд от вкъщи, някой трябва да дойде с теб дотам и след това обратно. Тук ти позволяват да отидеш до центъра на селото, за да си купиш храна. Много по-свободно е. Друго различно нещо са езиците, които се изучават. В Шотландия се учи френски, в гимназията има вече и немски, но в моето старо училище имахме само френски и английски. Тук се учи само английски, но когато стана седми клас ще има и руски - очаквам го с нетърпение. Друго нещо е броят на децата в клас - в Шотландия максималният брой на децата в един клас е 32, в моя клас бяхме 32 деца. Тук, от това, което аз съм видяла, класът с най-много деца е с 10 ученици. Друго нещо, което е много различно, е, че след като завърша седми клас тук мога да избирам между гимназия в Берковица или Монтана, в Шотландия ти казват в кое училище трябва да отидеш. Например там, където живеехме, в Росайт, най-близкото училище беше в един по-голям град и ако бях все още в Шотландия, сега щях да съм в това училище, с всички останали мои съученици. Но не съм, за което съм много благодарна. Единственият проблем, който аз виждам, не искам да обидя никого, просто изразявам мнение, проблемите са тормозът в училище, но това го има навсякъде и няма какво да се направи; второто нещо е разбирането на учебния материал - дори българските ученици понякога трудно го разбират, а някои учители не отделят време, за да им помогнат. Повечето от моите учители отделят време, за да обясняват, има само един, който не го прави." 

Руби допълни, че харесва учителите си, както и клубовете, които посещава след училище - ходи на школа по пеене, както и по бойни изкуства в Монтана. Разказа, че започнала да пее български песни съвсем случайно. В часовете по музика в училище станало ясно, че има хубав глас и ѝ предложили да участва в новогодишния концерт, който всяка година читалището подготвяло. Заради заболяване обаче тя не успяла да участва, но впоследствие се включила в програмата на концерта по случай 3 март. На него изпяла една от любимите си песни - "Една българска роза". Тогава жена от селото ги насочила към школата по пеене в Младежкия дом в Монтана, ръководена от Асен Асенов. Без да са го срещали, отишли там. Руби изпяла една песен, за да покаже вокалните си способности. Това било достатъчно да забележат таланта ѝ и тя започнала да посещава школата. Само няколко седмици по-късно за пръв път участвала и на концерт. А малко след това дошла и първата награда от конкурс - при първото си участие в състезание Руби спечелила второ място. Оттогава насам тя е участвала в множество концерти както с певческата група в Монтана, така и с групата към читалището в Замфирово и има завоювани още много награди. 

За слушателите на Радио ВИДИН Сюзън и Стивън Никълсън изсвириха на шотландска гайда и барабани националния химн на своята родина. Руби пък изпя една от песните, които в момента разучава. 

Техните изпълнения, както и повече от разговора със семейство Никълсън можете да чуете в звуковия файл.