Със закон Европейският съюз насърчава независимата журналистика

Нов европейски орган ще следи за защитата на медийната свобода

публикувано на 09.10.23 в 14:16

Снимка: Радио Видин

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Елена Йончева, евродепутат

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Марин Лесенски, ''Отворено общество''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Анкета с видинчани

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейският акт за свобода на медиите беше приет на първо четене от Европейския парламент.

С него се гарантира защитата на журналистите от натиск и от употребата на всякакви методи за подслушване и следене. Целта на нормативния документ не е да цензурира или да регулира медиите, а да отхлаби хватката на бизнеса и на властта, за да създаде необходимата среда за независима журналистика, обясни Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, съдокладчик по регламента.

"Платформи, които се намират извън Европейския съюз, имаха право да цензурират европейски медии и да свалят медийни публикации. Сега това ще може да става много трудно. Целта на този европейски акт е създаване на условия за независима журналистика. В този закон се говори и за осветяване на собствеността на медиите. Трябва да се посочва какви са финансовите източници, какви са спонсорствата. Читателят трябва да има лесен достъп до тази информация".

Всеобщият акт за свобода на медиите, който слага край на тенденциозното разпределение на евросредства, чрез което се бетонира политическото влияние в редица държави, е продиктуван от спада на доверието към обществени и частни медии, достигнало критична точка, посочи Марин Лесенски, програмен директор Програма "Европейски политики и гражданско участие" в институт "Отворено общество".

"Проблемите с журналистиката съществуват отдавна. В България през целия Преход се опитваше да наложи независимата журналистика като един елемент на демокрацията, но един от проблемите, който се появи и влоши ситуацията, е точно навлизането на социалните медии. Това показа проблема на традиционните медии. Източниците на финансиране, изобщо целият начин на функциониране на традиционните медии, беше поставен под въпрос, трябваше да се търсят нови начини. Позитивна оценка давам на този акт, който иска да даде независимост на журналистите и медиите от външни влияния. Това, което се опитва да направи новото законодателство, е да бъде поставено на европейски основи, т.е. във всички страни. Важно е да има един независим борд, съставен от професионалисти, който ще бъде независим дори от Европейската комисия, ще съблюдава за изпълнението на правилата в отделните държави".

Европейският борд, който ще бъде създаден, за да наблюдава независимостта на медиите, трябва да действа внимателно, защото не добре преценените мерки могат да преминат в цензура, обясни още експертът. Новият орган ще бъде правно и функционално независим от Комисията и ще действа самостоятелно.

"Един от основните проблеми е за налагането на цензура, когато се регулират медиите, защото този метод може да се използва двуяко. Затова толкова внимателно се действа, може би затова този медиен борд ще решава... Имаше и други съпротиви, казвам го, за да се види колко е трудна тематиката. От този закон се изисква издателите да не могат да се намесват в работата на медиите, но страни като Германия - там съюзът на издателите се противопостави на това нещо, там считат, че самите те имат право на определена политика, която трябва да се следва, че не може да има пълна независимост. Това е много трудно да бъде постигнато, този баланс между свободата на изразяване, свободата на медиите и това да бъде отговорна информацията, която се предоставя. Другото, което ще бъде много трудно да се направи, е поставянето във фокуса на социалните медиите. Върви спор дали те са медии, дали имат медийни функции, но по-скоро са платформи...".

Все по-трудно става доверието към медиите да се върне, отбеляза още той.

"В традиционните медии все още има голямо доверие, но общото недоверие към авторитети, политици и институции, се пренася и към медиите. Виждаме как беше разрушено доверието в печатните медии, във вестниците, това премина към друг тип медии. Много е трудно да се върне това доверие. Това е един от проблемите: непроверена и недостоверна манипулация, например, някой път хората ги пренасят от една на другия медия, поставят ги под общ знаменател. Всеобщото недоверие води до поляризация и нефункционални общества".

Основните положения в регламента, подкрепени от Европейския парламент, са свързани със:

- забрана за използване на шпионски софтуер за проследяване и подслушване на журналисти; забрана за натиск към журналистите за разкриване на източниците си на информация;

- забрана за онлайн платформите като Фейсбук, Екс, Тик Ток и др. произволно да свалят качествено медийно съдържание;

- осветляване на финансовите източници на медиите;

- контрол върху разпределението на държавни и европейски средства за финансиране на медии;

- прозрачна и ясна собственост на частните медии и гаранция за защита на редакционната независимост от намеса на рекламодатели и спонсори;

- финансиране на обществените медии на дългогодишна база, което да гарантира тяхната независимост;

- наблюдение на европейско ниво и в тясно взаимодействие с Европейската комисия, но независимо от нея, за концентрация на собствеността на медиите, за натиск върху журналисти, за зависимост на националните регулатори от политическата власт, за непрозрачно финансиране на медии - в България и другите държави членки;

Към момента е трудно да се посочи дали една медия е независима, на мнение са видинчани. Затова според тях най-добрият вариант е новините да се подлагат на проверка чрез повече източници, защото преобладават фалшивите вести, обслужващи дадени интереси.

"Преди не беше така, но не е и изненада, защото са намесени пари и всякакви интереси, дали политически, дали независими... Трудно ми е да се доверявам, опитвам се, стига да имам времето, да проверява в повече издания какво пише по темата".

Европейският акт за свободата на медиите е регламент, което означава, че когато влезе в сила, текстовете в него ще се прилагат от държавите членки без възможност за интерпретации. Това се очаква да стане в началото на 2024 г., след като приключат преговорите със Съвета.