Трябва ли да променим датата на националния празник?

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 5 септември 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Трябва ли да заменим 3-ти март с друга дата от празничния ни календар? Предложението за национален празник да бъде възприет и конституционно разписан 24 май предизвика дискусия сред политическите среди и обществото.

ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Под него има 166 подписа - на трите парламентарни сили. Част от предложенията е да се промени датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.

От думите на Кирил Петков стана ясно, че с избора на 24 май се поставя акцент върху духа на знанието, на просветата, на писмеността. От ГЕРБ-СДС припомниха, че още миналата година с промени в Кодекса на труда, които тогава не бяха приети, са лансирали именно идеята 24 май да бъде национален празник на страната. Опитахме се да намерим празник, който обединява, а не разединява, посочи и премиерът Николай Денков.

Срещу това предложение се обявиха от парламентарно представените партии Възраждане, БСП, Има такъв народ. Президентът Румен Радев също призова 3 март да бъде запазен като национален празник на България. Вчера инициативен комитет от интелектуалци, политици и журналисти обяви готовност да поставят на референдум въпроса за запазване на националния празник Трети март.

Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. В годините до 1944-а България няма национален празник, но Денят на Освобождението на България от османско иго започва да се чества официално от 1888 г. След обявяването на страната за Народна Република празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и през 1951 г. е отменен с Кодекса на труда.

През 1991 година Великото народното събрание отново променя Кодекс на труда, денят е обявен за официален празник, като става вече и национален празник на Република България.

"Всяка политическа сила търси съмишленици, за да реализира своите идеи, но въпросът е трябва ли наистина националният празник да се промени или трябва да остане същият. Да имаме Трети март като национален празник не означава, че ние не можем да имаме втори или трети национален празник. Например в Япония имат два национални празника, в Унгария също има два национални празника. Тук въпросът опира дали Трети март трябва да остане национален празник, защото сега има възможност той да бъде премахнат, но пък има и възможност да бъде добавен друг национален празник. Например 24 май да получи статут на национален празник. Но това не означава Трети март да престане да бъде национален празник. Важно е да се уточни, че денят на подписването на Санстефанския мирен договор и възстановяването на Българската държава се отбелязва от 1879 година, като тази инициатива не е на руския императорски комисар в България Дондуков-Корсаков, а е на първия български екзарх Антим I, който по това време вече не е глава на екзархията, но все пак е обществена личност и е председател на Учредителното събрание. Т.е. това е чисто българска инициатива, не е натрапена отвън. На втората годишнина след подписването на договора става официален празник, което показва, че денят е бил изключително важен за българите. Важно е да се уточни, че инициативата да се чества Трети март идва от тогавашната българска интелигенция, че е самостоятелно българско дело, по българска инициатива. Важно е и да се отчете, че въпреки че не се дава голяма гласност на празника в периода 1887-1896 година, когато България и Русия са в недобри отношения, денят на подписването на Санстефанския договор е официален празник в България. Това показва, че за нашите предци денят е бил от изключително важно значение. Затова говори и фактът, че празникът не е отменен, въпреки че не се отбелязва тържествено, по време на управлението на Стефан Стамболов, който остава в българската история с репутацията на най-успешния ни министър-председател, но и с репутацията на русофоб. Друго, което е важно за Трети март, е, че именно на този ден след 500-годишно отсъствие от политическата карта Българската държава е възстановена. След подписването на Санстефанския мирен договор става ясно, че няма връщане назад и не може да се пренебрегне възстановяването на Българската държава. Да, Великите сили, орязват българските граници, за да не се създава голяма държава на Балканите, но договорът от Сан Стефано означава, че не може да се пренебрегне възстановяването на Българската държава. Той е вторият документ, който очертава етническата територия на българите. Заради това е изключително важен. Показва кои територии са населени предимно с българи. Например тогава населението на Македония е 65% българско, в Мизия населението е над 85% българско. Този договор потвърждава до голяма степен етническото землище, направено на Цариградската посланическа конференция 1886 година. През годините денят на подписването на Санстефанския договор е бил официален празник, после е бил отменян, след това става национален празник и по мое скромно мнение дори и сега отново да бъде отменен, ще дойде време когато ще се върне отново за национален празник, защото Трети март е символ на българската свобода. Ако нямаше Трети март, нямаше да има нито 6 септември, нито 22 септември", обясни Радослав Асенов е от Видин, студент по история в Санкт Петербург.

Въпреки разнопосочните мнения и допълнителната семантика, която носи Трети март, не е редно да променяме националния си празник на всеки 30 години. По тази тема трябва да се подхожда изключително внимателно. Такова е мнението на историка Георги Драганов:

"Трети март е дата, която има изключително символно значение. Нека да започнем с това, че тя е избрана за подписване на предварителен мирен договор между две империи. Ние не участваме, тъй като към този момент Българската държава не съществува, няма някакви политически представители, които да бъдат поканени. На 3 март ни се обещават частични решения на нашия проблем, въпреки че дори в Санстефанска България се откъсват земи от българското землище, които само няколко години по-рано на свободни избори местните българи са гласували да станат част от Българската екзархия, а не да бъдат част от Гръцката патриаршия - говорим за Северна Добруджа, която е дадена на Румъния като компенсация за разширяването на Руската империя с румънски земи, Сърбия получава Ниш, Пирот. Ние получаваме една орязана спрямо границите на екзархията България още тогава. На всички им е било ясно, че това е предварителен договор, примирие, временна ситуация. Реално България под някаква форма започва да съществува след Берлинския конгрес. Тогава, всички знаем, територията на нашата държава е орязана значително за сметка на нашите съседи и ние сме васални на султана, на Османската империя. Ставаме независима държава 1908 година. Ние сме зависима държава по международното право чак до 1908 година. Въпреки това Трети март има голяма емоционална стойност за българите. Ние го честваме. Специално на 3 март 1918 година тази дата е избрана като едно намигване на Брест-Литовска конференция, тъй като и България участва в преговорите. България чества Трети март до 50-те години, когато на власт е Българската комунистическа партия, която забранява празника като велико български шовинизъм. Трети март започва да се чества отново и масово реално от 90-те години. Днес се заговори, че този празник е проруски, защото на честванията на събитията се веят и руски знамена, което за мен е лудост да вееш чуждо знаме на твоя национален празник. Решението, което някои политици предлагат, е да сменим празника с 24 май. 24 май е празник на българската азбука, на българската писменост, на българската книжовност, на влиянието, което ние сме имали в Средновековието. Има един момент, в който Източна Европа говори езика, който днес наричаме старобългарски, но тогава е бил просто български. Това е бил lingua franca - езикът, с който търговските са се разбирали. Това е едно огромно културно постижение. След това Българската държава залязва, но отново писмеността е това, което ни запазва, културата, духът ни. Не случайно Възраждането ни е свързано именно и с образованието. Безписмените селяни дават и "калта по обувките си", за да образоват децата си. Тези образовани деца започват да вдигат революции, въстания, бунтове. Така ние днес имаме държава - благодарение на образованието. Дали 24 май като празник, който символизира цялата тази културна битка, културна мощ, културна воля на българите, трябва да бъде националниЯТ празник? Това е едно нещо, което много внимателно трябва да премислим. Ако 24 май стане национален празник, 3 март също ще бъде национален празник. Въпросът е кой да бъде националниЯТ, най-големият, основният. Повечето други държави имат за такъв ден денят на своята независимост. По някаква причина ние не ценим деня на нашата независимост. Но за мен тези въпроси са изключително важни и там трябва да се пипа много внимателно. Ние не можем да си сменяме националният празник през 30 години, ние не можем да си сменяме химна през 30 години, ние не можем да си сменяме знамето през 30 години. Това са едни символи, които трябва да са толкова безспорни, толкова дълговечни, че да не ги сменяме. Смятам тази дискусия за смяна на националния празник в момента за излишна."

Премиерът Николай Денков предложи да се проведе политическа дискусия по въпроса дали да има референдум за смяната на датата на националния празник. "Нека това да бъде политическа дискусия", коментира той по повод стартирането на движение за запазване на 3 март като национален празник. Подобно мнение изрази вчера и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който призова дебатът да се води в историческите среди.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.