Село Толовица - поредното гаснещо съкровище на Северозапада

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще посетим село Толовица във видинската община Макреш. Намира се в изключително красива  местност, по течението на две малки реки - Толовишка бара и Сватбица. Районът около селото е предпланински и зает от гъсти  гори. Според местна легенда, първият жител на Толовица се е заселил при малкото изворче Кленяка, а селото е кръстено на жена му. 

В близост до Толовица започва природният резерват "Магурата", защитен обект на ЮНЕСКО. Това е хълм, в който е разположена сложно разклонена пещерна система, с изключително красиви природни форми - сталактити и сталагмити, зали с рисунки на пещерния човек, зали в които са намерени голям брой черепи на пещерния човек и кости на пещерни мечки, елени и други животни, както и много сечива. До пещерата и на километър от селото се намира още една известна природна забележителност - обширното Рабишко езеро, което представлява интерес за риболов и воден туризъм. 

За това как се управлява село с жители, чиято възраст е над 70 години, за възможностите, дадени от природата и пропуснатите ползи, говорим с кметския наместник на Толовица, Лозинка Петрова. Тя е на този пост от две години и е най-младият постоянен жител на селото:

"Опитваме се и с помощта на Общината да създаваме по-нормални условия на живот в селото, като използваме и природните забележителности в близост. Опитваме се по всякакъв начин, но основният ни проблем, както и на други места е обезлюдяването. Имоти тук не се купуват. В селото има доста хубави къщи, чиито собственици обаче не ги продават, но не ги и поддържат, и те запустяват. Може би и това е сред причините за слабия интерес към купуването на имоти тук, но пък хора, които търсят тишина и спокойствие, са добре дошли...

Разбира се, че за нормалния живот в едно село е много важно и състоянието на инфраструктурата. Проблемът е, че няма достатъчно средства.  Интернетът не е много хубав тук, покритието на мобилните оператори също - на места дори ги няма изобщо. Ток и вода имаме, но заради избуялата растителност при вятър или буря имаме проблем с електроподаването. С водата също понякога има аварии, но се справяме. Автобус минава всяка сутрин и следобед. Всичко е в рамките на нормалното. Тази година е заложено да бъде направен ремонт и на сградата на кметството. Ще започнем от покрива. Предишният ремонт преди 8-9 години не е бил особено качествен и това си личи. Стените и таваните са напукани, мазилката отвън на места е паднала. Ако имах нужните средства, аз бих ги използвала за поддръжката на тази сграда, защото тя е на над 100 години и това, което знам от по-възрастните хора в селото е, че земята под сградата е дарена от най-богатия му жител за училище. Дори докато са го строили, децата са учили в дома му. Ако можех, бих я поддържала тази сграда и за идните поколения. Ремонтираме също и киносалона в центъра на селото. Опитваме се и него да го възстановим. На него вече покривът е оправен, дограмата също е сменена. Навремето тук е имало кино. На събора при лошо време пак там са се събирали хората. Тези две сгради бих ги поддържала, както и пътищата разбира се, за да е в полза на хората, които сме останали. 

Толовица е красиво и китно селце, но като че ли изгубено във времето. Има моменти, в които чувствам, че времето е спряло. Но пък това е мечта за някои хора. Това е и една от причините да се приберем със съпруга ми тук. Внуците ни много обичат да си идват на село, защото е много красиво и по-различно от столичния живот - тук са свободни..." 

Най-старите сведения за селото са от османски данъчен регистър от 1454 - 1455 г. В него селището е описано под името Толовеш с 19 домакинства данъкоплатци и двама неженени. След бурното развитие през миналия век, днес ситуацията с данъкоплатците в селото е почти идентична с тази от турско време.

"В селото постоянно живеят около 14 човека. По списък за настоящ и постоянен адрес са към 50, а в момента сме около 25 човека, защото хората си идват през лятото. Повечето жители са на над 70 години, но нямам проблем с тях, защото те са подвижни и могат сами да се обслужват. В селото имаме "Топъл обяд", който подпомага старите хора. Всеки ден между 10:00 и 11:00 часа всички се събират пред кметството, защото тук карат храната. Идват тук, говорят си, а и аз ги виждам дали са всички. Ако някой го няма, тръгваме да го издирваме. През зимата пак тук се събираме - в кметството имаме специална стая, която сме пригодили и за салон, където отбелязваме празниците. Хората не са много, приютявам ги тук, кафе правя, а те се събират да си поговорят. Това им е разнообразието, за съжаление. Иначе съборите си редовно ги правим, нищо че оставаме все по-малко. Само в двете години на пандемия не е имало. Иначе няма година тук да не се прави събор на 24 май с жива музика." 

Толовица е родното място на идейния водач, организатор и ръководител на Белоградчишкото въстание от 1850 година -  чорбаджи Цоло Тодоров. Той е син на преселници от село Белимел, Монтанско, които бягат от преследванията на турците. Скоро след като се заселват в Толовица турци убиват пред очите на семейството брат му. След няколко години Цоло отмъщава и бяга в Сърбия. Завръща се след много години, поради което не е разпознат и става събирач данъци - карал овце за снабдяване на турските военни гарнизони. В данъчните регистри за Видинския край Цоло е записан като най-богат земевладелец. В същото време обаче, организира недоволството на местното население. В Раковишкия манастир се пази като ценна реликва подписан с кръв документ-съзаклятие за вдигане на въстанието. В него името на Цоло е на първо място. При потушаването на въстанието е Цоло Тодоров убит от турците. 

За него знаят и днес в селото, но до къщата му не може да се стигне, заради обраслия и запуснат път. Иначе тя е исторически музей, който сега поради финансови и организационни проблеми е заключен за посетители.

"Къщата се намира на улица "Христо Ботев", но в момента няма как да се стигне до нея, защото всичко е обрасло. Долната улица сме започнали да оправяме - изчистена и насипана е до музея. Ние продължаваме с почистването и настилането, да се надяваме, че тази година ще успеем да стигнем до музея. Вярно е, че ако дойде човек и поиска да го види, няма как да стигне до там, но да се надяваме, че ще решим и този проблем...

Така изглежда Толовица днес - останалите тук възрастни хора харесват, продължават всеки ден да се събират пред кметството, да бистрят политика докато чакат буса с храната и да разказват за внуците си, които са някъде там в големите градове или в чужбина и все по-рядко посещават селото или се сещат за корените си. Така постепенно угасва още едно от съкровищата на Северозапада.