Как да подготвим децата си за прехода от детска градина към училище

Наближава 15 септември и родителите започнаха вече да подготвят децата за училище, купуват се учебни помагала и всичко необходимо. Ако детската градина е първото голямо предизвикателство за децата, училището е второто. Знаем ли обаче като родители, как да ги подготвим психически за предстоящата промяна? Преживяванията в детството играят голяма роля за формирането на личността и за да бъдат адекватни и успешни децата ни занапред в живота, трябва да се грижим освен физически, така и емоционално за тях. 

Теодора Цекина е детски психолог, повече от 10 години. Работила е с деца в риск, а сега е училищен психолог в СУ "Св. св. Кирил и Методий"  във Види. С нея разговаряме за предизвикателствата в прехода от детска градина към училище:

"Не е най-важното какво знаят преди първи клас, а всъщност как емоционално ще преживеят първи клас. Всяко дете със своето си темпо ще усвои тези знания, които са за I, II, III клас, но истината е, че училището е една много голяма промяна, защото пространството е ново. Времевият порядък, в който трябва да се ориентира, е съвсем различен от този в детската градина, рутината е съвсем различна. Очакванията към детето от неговото семейство, от учителите, са съвсем различни. Всъщност извън това, какво ще научи в първи клас, то трябва да се справи емоционално с това, че другите го третират като вече пораснало дете. Едната трудност в училище е да се ориентират във времето. Кога започва и кога свършва всичко това, някои деца са по-уязвими и трудно приемат, че един до обяд и един следобед трябва да седят на чин, с много правила, с които до сега не се е сблъсквало това дете. Миналата година имах в практиката си едни такива два случая, в които децата непрекъснато търсеха майките си. Нещо, което помогна, е да направим осезаемо времето за детето, то да може да го осмисли. Направихме едни таблички, в които детето само да нарисува дейностите, през които ще премине през деня. Да нарисува символ-картинка на ученето, на междучасието, на обяда, след това какво правят в занималнята и всичко беше организирано в едни квадратчета и когато мине съответната дейност, детето задраскваше квадратче и казваше - "Остават ми още 4,3,2", и това много успокояваше детето, защото му дава представа, кога ще свърши всичко това... Във всяка една промяна, която ни се случва, ние имаме нужда от едни и същи неща, първи клас не е изключение. На първо място имаме нужда от чувство за сигурност, някакви опори, на които да можем да разчитаме, обич и приемане, и вътрешни ресурси да се справим. Какво може да даде сигурност на децата, на които им предстои първи клас? Ами предварително родителите да започнат да ги ангажират с някакви отговорности, но не такива заигравки, например да си подреди стаята, да изхвърли отпадъците си в кошчето, това са дребни неща. Нека да му гласуват истинско доверие, което да овласти детето, да го накара да се чувства по-отговорно, че родителят наистина го приема като по-голям. Например да отиде да купи нещо от магазина само, да приготви някаква храна у дома, закуска, макар и да не го направи като хората, макар и да изцапа, но да усети детето, че му се дават истински отговорности. Това го кара да се чувства като голям и му дава сили да посрещне това, което предстои. Много е важно децата предварително да бъдат научени да се справят сами с хигиената си, да ходят сами до тоалетна. Това може да създаде в него страх да ходи на училище, защото не може да се справи."

Психологът и майка на близнаци Теодора Цекина обясни още как правилно да подкрепяме децата си в адаптирането към учебната среда:

"Другото, което е важно - да не се пренавиваме - "Ето, сега идва първи клас, трябва да научим буквите, да смятаме". Това нещо от една страна може да демотивира детето, от друга страна, когато започне истинският учебен процес, то ще се окаже в една ситуация, в която може би ще умира от скука и докато другите напредват, то ще си почива, след това ще се окаже отзад на опашката... Това, което можем да направим вкъщи е да даваме на детето достатъчно пространство да изразходва енергията си, достатъчно емоционално общуване, детето да бъде подкрепяно, прегръщано, обичано. Много често и ние самите залитаме в това - купуваме разни помагала вкъщи да работим, събота и неделя да се занимаваме. Детето усвоява нови знания, полага усилия в детската градина, но когато дойде времето за почивка, всъщност тогава трябва да му дадем пространство да разреди тази емоционална енергия, да разреди напрежението, да тича, да скача, да прави някакви приятни неща със семейството и приятелите си... Зачестяват случаите на децата, които не могат да останат мирни в час, не могат да осъзнаят правилата. Това, което може да направи родителят е комуникацията с учителя, която е важна, добре е да поговори с него. Колкото и да му е мъчно, че детето му е критикувано, да опита да изслуша учителя, да приеме съветите му, да потърси от него мнение как може да се справи с това. Може да бъде потърсен училищният психолог, който да предложи нова гледна точка към това как детето да бъде приобщено към учебния процес. Това, което родителят може сам да направи у дома е на малки порции да започне да учи детето на търпение, да му възлага малки отговорности, с които детето може да се справи, за да преживее чувство на успех. Чувството, че си се справил увлича. Нали знаете, когато бъдете похвален винаги искате още и още да ви хвалят. Много често децата, които отначало имат такава трудна адаптация им се поставя етикет - "това дете ще създава проблеми". Всъщност цялото отношение към детето става такова. Не само от учителите, децата, дори и вкъщи започваме да се разочароваме. Не е изградена самооценката на децата, те се ориентират кои са те от мнението на околните. Всъщност околните служат за огледало, когато огледалото ти казва - " Ти си непослушен, ти не се справяш, ти не можеш", ти прости си казваш - "Да, това съм аз". Не полагаш усилия, защото ти вече си "този". Така че позитивното отношение към детето е важно. Колкото и да сме ядосани, разтревожени, натъжени, колкото и да ни боли от това, че детето ни не се справя, не трябва да губим самоконтрол и трябва винаги да му даваме една позитивна обратна връзка. Трябва да се говори за нещата, но винаги краят на разговора да е позитивен, така че детето да остане с впечатление, че може да премине през това."

 На детска площадка във Видин откриваме бъдещ първокласник, който си играе на воля.

"На този етап е все още на тема игри", казва майка му.

"Купуват се помагалата, които са изискани от училището, най-вече. По-голямата част от списъците трябва да се изпълнят, ние сме ги изпълнили - чанти, дрешки, учебници, тетрадки, моливи и тъй нататък. Той знае, че отива, но може би трябва да влезе в ситуацията, за да разбере какво се случва, още не. Би трябвало да обясниш на всяко дете, какво ще се случи в скоро време, но самото дете, изслушва те, но сякаш още му се вижда на него далече. Просто, когато е в ситуацията, ще е различното", посочи майката.