Черепишкият манастир чества храмовия си празник

публикувано на 15.08.23 в 08:37

Снимка: Радио Видин, архив

От 9.00 часа днес Врачанският митрополит Григорий и Архимадрит Йоаникий ще отслужат Тържествена Света литургия по повод храмовия празник на Черепишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица”. Както винаги на този ден, стотици миряни от цялата страна ще пристигнат за празника в манастира, в който през последните години благодарение на десетки дарители и доброволци бяха извършени мащабни ремонти и той придоби още по-привлекателен вид.

Манастирът е основан по време на Втората българска държава по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 - 1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Най-старото свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик) писан в периода 1390 - 1398 година. Типикът се съхранява в Историко-архелогическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските поробители, но хората веднага са ги възстановили. За историята на „Успение Богородично“ в следващите два века не се знае нищо и отново е възстановен през 1660 г.

Възникването на манастира е свързано с историята на средновековния Коритен град, съществувал в близката местност Ритлите. През вековете на османското владичеството храмът е бил отново неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария. В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Доста стръмни стълби водят до костницата и храма. Костницата е на два етажа, издигната е през 1784 г. Тук са положени кости на Ботеви четници. Параклисът към нея носи името на ”Св. Йоан Кръстител”. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис „...любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир Вазов пише „Една българка“.