Боян Стефанов: Конституцията трябва да отразява развитието на държавата, а не да го задава

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Боян Стефанов в ''Посоките на делника'', 27 юли 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Без вечни кметове, без служебен кабинет на президента и с орязан мандат на главния прокурор. 

Това са част от промените в Конституцията, предлагани от "Продължаваме Промяната - Демократична България". 

Водещият мотив за тях са демократизирането, модернизирането и европейзирането на страната. 

Сред предлаганите новости в основния закон, представени като дългогодишни усилия на демократичната общност, са разделянето на ВСС, намаляването на мандата и правомощията на главния прокурор, въвеждане на стандарт за конституирането на независимите регулаторни и контролни органи, възможност на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин, мандатност на кметовете на общини и промяна на датата на националния празник. 

Задаващата се шеста конституционна поправка дискутирахме с Боян Стефанов от Младежкия консервативен клуб. 

Радио ВИДИН: Очевидно е, че новата стара политически класа търси легитимация чрез "исторически оправдана" огромна промяна, каквато несъмнено би била промяната в Конституцията. Разсъждавайки по темата, стигам до заключение, че дори да изменим нашия основен закон, то играчите на политическата сцена си остават същите. Наистина ли проблемът за развитието на България е Конституцията? Не знам дали ще се съгласите, но между визионерство и реформаторство има огромна разлика.

"С последното със сигурност съм съгласен. Когато една страна се дефинира като демократична и когато политическата власт се формира през избори, управляващите са такива, каквито изборите изберат. Така че стари или нови, те зависят от волята на гражданите".

Радио ВИДИН: По-качественото развитие на страната от сегашната Конституция ли е възпряно?

"Много сложен въпрос. Така или иначе една конституция на модерна държава по-скоро трябва да отразява нейното развитие, а не да го задава, защото правото винаги следва естествени човешки взаимоотношения. То много трудно може да ги изпревари или пък е и много опасно да създаде чисто теоретичен модел, чисто теоретичен конструкт, който все още не е пробван. Такива неща са правили тоталитаризмите в ХХ век. Например, комунистическият тоталитаризъм е бил склонен да създаде нормативна база, изпреварваща естественото развитие на гражданството, на населението. Да не забравяме и следното: проектът, който беше представен преди дни, за промени в Конституцията, идва от политически сили, в случая коалицията ПП-ДБ, които се смятат за по-скоро прогресивни. Възприемани са по-скоро като либерални. Самите са водени от политици, които смятат, че конституцията трябва да бъде обществен договор. И Христо Иванов, и всички останали, биха казали това. Тук вече въпросът е, дали техните предложения за промени наистина отразяват нов етап на обществения договор? Предстои да видим, защото те нямат политическата тежест в НС сами да извършат тези промени. Ще трябва да влязат в диалог минимум с ГЕРБ-СДС и с ДПС, за да постигнат мнозинство. Това, което са представили на този етап, не знам дали в този вид ще срещне одобрение".

Радио ВИДИН: Как оценявате предложенията за промени?

"Ако започнем от фундаменталните неща, от принципните неща, това че те вкарват исторически персонажи, вкарват, както са ги нарекли те, Светите братя Кирил и Методий и Васил Левски: това показва, от една страна, желание да се търси исторически контюинитет, проектът да бъде с патриотичен заряд, което дори не е много типично за коалицията ПП-ДБ, но явно искат, имат някакво намерение да търсят по-широк обществен консенсус и подкрепа от патриотично настроената част от българското общество. От друга страна, лъха, как да кажа, да не използвам пресилени думи като неистинскост или нещо такова, казват че България трябва да се основава на просвещенски идеи, на идеите на Просвещението, пък Светите братя Кирил и Методий не са част от тази епоха. Те са били едни християнски мисионери, това е историческата истина. Целта на тяхното дело е било Божието слово да бъде преведено на разбираем език и да бъде разпространено, но пък ето, че християнството отсъства като принцип. Кирил и Методий много по-лесно биха се свързали, ако кажем "България, като европейска страна, стъпва на християнски ценности, на християнска етика". Отсъства такъв термин, присъства "просвещенски". Това, което аз виждам в тази фундаментална сенкция, е малко съшито с бели конци. Пак казвам, не го казвам с някаква лошотия. Другото обаче, което е не по-малко интересно, желанието за промяна на националния празник на 24 май. Това не е толкова ново. Преди няколко години мисля, че ГЕРБ и СДС имаха същото предложение. Тук наистина може би се крие опит за консенсус, защото 24 май би следвало да е дата, която обединява българите, а не ги разделя. Със сигурност особено в русофилски настроените наши съграждани ще има някаква реакция по посока 3 март, която аз обаче бих отдал на инерцията. Ако питате мен лично, по-добре 24 май. По-добре делото на Кирил и Методий и българската азбука. Една-две щрихи да добавя за промените в съдебната власт. Нали, Прокуратурата на България беше силно критикувана в последните години в лицето на нейния председател, на Главния прокурор, че акумулирала твърде много власт, възможност за влияние. От години се повтарят тези тези. Логично е ПП-ДБ да искат разделянето на Съдебен съвет и на Прокурорски съвет, които да избират ръководителите на тези органи и техния състав, но ще припомня на слушателите, че последният главен прокурор, който беше свален преди броени седмици, беше избран по правила, искани от Христо Иванов в битността му на правосъдеб министър, защото и досега ВСС беше разделен на съдийска колегия и на прокурорска колегия, втората предлагаше неговия избор и т.н... Тоест когато има проблематика, свързана с неформалните отношения със Задкулисието - много е трудно формално описаните органи на държавно управление да гарантират читавостта, ако мога така да кажа, на отношенията. Аз се опасявам, че от лидери до активисти точно на тази коалиция на ПП-ДБ, могат да се окажат първите недоволни, ако този проект бъде приет".

Радио ВИДИН: Съдебната реформа се влачи от 10-15 години. Посланието на тази съществена промяна някак не стига до обикновените хора. Отдавам го като минус на политическата класа, защото сегашните политици според мен не могат да обосноват, не могат съвсем ясно и на прост език да изкажат намеренията си. Съгласете се, доста хора не разбират същността на готвените промени.

"Може и да е така, но пък в крайна сметка от трите клона на властта в модерната държава, нали, законодателна, изпълнителна и съдебна, третата си остава най-експертната. Ето, законодателната власт, бидейки Народното събрание, тя се избира на пряко гласуване, там няма ценз, и аз, и Вие, бихме могли да бъдем избрани, бихме могли да избираме, а изпълнителната власт също не се формира по върхушката си на експертен признак, а чисто по политически, докато съдебната власт си остава едно запазено пространство за юридическото съсловие. В продължение на Вашата мисъл аз си мисля, че у населението просто има усещане за едно или за друго в тази сфера. Разбира се, обикновеният човек не разбира в детайли това, което се проектира или това, което се случва, но със сигурност по ред причини битува усещане в страната за несправедливост. Не знам, пак казвам, предначертаването, тоест дали един Съдебен съвет ще го разделиш на две, дали ще го слееш, дали ще има две колегии, дали ще има два отделни съвета, какви ще бъдат квотите вътре, с по-голяма тежест на магистратите или с по-голяма тежест на парламентарна квота, което уж засилва демокрацията... аз се чудя дали населението се жегва от това нещо или дали тук не говорим за битки на различни отбори за желанието им за власт. Имаме същите тежнения по отношение на регулаторите. Общо взето моето мнение е, че нещата се свеждат дотам: тези сили, които са сглобени в момента в ПП-ДБ, разбира се, те имат своята обществена подкрепа и своята легитимност, но тя не е достатъчна, за да хванат здраво властта. От друга страна, партии като ГЕРБ са имали широка подкрепа доскоро, ДПС винаги е била силна партия със силно парламентарно представителство, те са успявали да прокарват своите тези през демократичните механизми, през политическите демократични органи. ПП и ДБ имат усещането за недостатъчна сила да прокарат своята визия и своите тези и се стараят да придадат меритократичен вид на тези органи. Примерно, казват те в проекта за промяна на Конституцията, ще има ясни еди-си какви критерии за избора на членове на регулаторните органи. Това има за цел да покаже, че ще се търси повече експертност, от една страна, а от друга - може би е с идеята да обслужи определени хора от определени клики, които по-лесно да могат да заемат тези длъжности. Да не забравяме, че именно от тези среди започна да се коментира кое е бухалка и кое не. Знаете, КОНПИ, други такива комисии, през разни записи, през различни вмятания в публичното пространство, се казваше, че тези регулаторни органи се използват за бухалки, а пък другите ги използват, искаме ние да ги използваме, не искаме да има бухалки и такива приказки. Силно се надявам един ден да се отърсим от такъв тип размишления върху държавните органи".

Радио ВИДИН: Ивангешевци сме имали и преди. Гешев конкретно е сочен като най-големия проблем в системата, но реално може ли само личността на главния прокурор да възпира процеса на европейзиране и модернизиране?

"Надали... главният прокурор, въпреки че аз съм остро наясно, че той е възприеман от публичността като политик, но той политик не е. Прокурорите и съдиите са съдебни магистрати, не са политици. В крайна сметка не са хората, които имат право и възможност да проявяват визия за това накъде страната да се развива. Местата, където се формират тези политики, са Министерският съвет и Народното събрание. Пак казвам, когато някой има недостиг на подкрепа, се опитва да вземе служебна победа, променяйки правилата на играта. Погледнете предложението за кметовете: да не могат да бъдат такива повече от 2 мандати. Да бъдат едва ли не приравнени, както пише в обосновките на проекта, с президента, както той бива избран за два мандата. Някои населени места са толкова малки, с доста разрушен управленски капацитет. Ако там има читав човек, който населението избира, защото кметът е мажоритарно избран в една община или в едно кметство, защо да не може да продължи да бъде кмет? Надали кметът на една малка община акумулира такава огромна власт. Тук отново се цели, ако е имало дългогодишни подкрепени кметове, които не могат да бъдат победени на избори, по служебен път да бъдат отстранени, за да може да се освободи позицията. Вижте и друг елемент, който е лесно атакуваем от гледна точка на принципност: отношението към института на служебното правителство. Новият проект казва, "когато Народното събрание не може да избере правителство или последното избрано изгуби подкрепа, че президентът е длъжен да назначи редовното правителство като служебно и да назначи избори", т.е отнема му се оперативната самостоятелност той да назначава, както досега, министър-председател и състав на правителство и му се налага обвързана компетентност, т.е той върши нещо, но само той е длъжен да го извърши. Добре, но лидерите на Продължаваме промяната бяха назначени служебни министри при предни служебни кабинети. Ако можем да се питаме личността на главния прокурор ли беше проблем, то в момента личността на президента ли е проблем с президентската институция? Пак казвам, може би има добра воля някаква зад тези проектопромени, но определено стоят отворени и врати за такива въпроси".

Радио ВИДИН: Именно държавният глава е събирателният образ, който със своите позиции легитимира това странно обединение.

"Може да го е провокирал, надали то му е било цел. По-скоро, ако погледнем хронологията на отношенията му с лидерите в тази коалиция, той беше доста сърдечно настроен към тях, да не кажа неформално донякъде ги лансираше, надали те щяха да придобият тази известност и оттам подкрепа, която макар и спадаща, имат до този момент. Кирил Петков, да не забравяме, казваше "Г-н Президент, Вие започнахте промяната, ние ще я продължим". Тоест те дори обвързваха своето име и основанието за своето съществуване с президента, пък после явно нещо не се разбраха. Бракът не се оказа продължителен".

Радио ВИДИН: Минаха почти 2 месеца откакто настоящият кабинет управлява. Как виждате посока, по която се движим? Каква оценка бихте дали?

"Външнополитическата му посока е ясна, защото с това противопоставяне и с тази война, която се води на територията на Украйна, целта на тези политически сили в България, които не поставят под съмнение геополитическия избор, нали, ПП и ДБ са такива политически сили все пак, ГЕРБ-СДС е такава сила, ДПС е такава сила. БСП по обясними причини има своите колебания, докато Възраждане е на радикално друго мнение. Ще коментирам на два пласта: външнополитически страната се стреми да излъчи ясно послание. Нали, ние сме в този лагер, в който са НАТО и обединена Европа, желаем по-пълна интеграция. Ето, виждате, правителството е заложило като приоритет влизането на България в Шенген, което безспорно е изгодно за страната, много важно е да се случи възможно най-скоро, от първостепенно значение е. Присъединяването на страната към Еврозоната също е елемент от задълбочаването на европейската интеграция и на по-пълноценното включване на България в изграждането на обединена Европа. Във вътрешен план, при положение, че мандатоносител са Продължаваме промяната-Демократична България: това са тези политически сили, либерални, които имат минимален усет за критичност по отношение на идеологията, която в момента диктува, за добро или лошо, лагера на обединена Европа и на Щатите. Това е изключително прогресивна либерална, на моменти ляволиберална, идеология. ПП-ДБ са флагманите на това нещо тук. Ако човек като мен - български консерватор, по-скоро традиционалист, по-скоро патриотично настроен, казва така: "България е европейска страна, ние трябва да бъдем в Европа и да участваме в нейното развитие и изграждане, то в този наш дом - Европа, ние трябва да имаме своето мнение, то е част от нашия принос, искаме да споделим нашите традиции, искаме да ги съхраним", то тези лидери и политици казват следното: "Каквото е мейнстрийм в САЩ и Европа, ние го приемаме, ние искаме тук да бъде като там". Това са тези лидери, които винаги бичуват собствената си страна, обясняват колко е корумпирана, колко не е модернизирана, колко не е развита, колко е изостала, за тях спасението от начертаните според тях такива проблеми, е копирането, шаблонното копиране на модела, който в момента е на Запад. Който обаче, с цялото ми огромно уважение към западноевропейските страни, далеч не е идеален".

Радио ВИДИН: Това, което не понасям в нашия политически живот, е дребнотемието. Слушах Огнян Герджиков, който каза, че ако се подредят проблемите по важност на България, Конституцията е на последно място. Преди известно време други политически формации пък застанаха зад идеята за промяна на формата на управление. Вместо да потърсим решение на истинските проблеми - житейският стандарт, ежедневието, инфраструктурата... Сякаш избързваме с тези промени в момента.

"Напълно е възможно, но не забравяйте, че промяната на едни текстове, колкото и голямо мнозинство да изисква в Народното събрание, е по-лесен метод на промяна, да го наречем, или най-малкото на твърдение, че се променя нещо важно, отколкото всички тези системи, които споменаха. Те са нещо плътно, а не теория. За да бъде изградена инфраструктурата, ти трябва да я построиш, трябва реално да извършиш действие, материално действие, а не да промениш нормативен източник, пък бил и той този от най-висока степен, каквато е Конституцията. Освен това, аз си мисля, че в България думата реформа, може би от 90те години, стана мантра. Когато някъде нещо започне да скърца, винаги се появяват политици, които казват "реформа, искаме реформа, трябва да реформираме това, недореформираната тази система" и т.н... Като че ли към тази дума е започнало да има такова религиозно отношение. Нейното споменаване, особено от определени политически сили, самото нейно споменаване, самото твърдение, че ти искаш реформа, вече те поставя в конкретен политически лагер, обикновено този изключително безкритичният прозападно настроен такъв".

"Това включително, но това показва най-вече политическа немощ. Осъществяването на една визия, на една стратегия, ако тя е начертана, ето това е политика. Нейното узряване, нейното изкристализиране и в крайна сметка нейното прилагане. Това е политическо решение, за което се носи политическа отговорност и за което е даден мандат на политиците и за тях са гласували хората, гражданите. Експертността скрива това нещо. В модерната държава на политиците им става лесно да се скрият зад експертите. Като го питаш политика "ти какво ще направиш по този въпрос", ако той е несигурен какво да каже, най-лесно е да каже "ще се допитаме до експертите, каквото експертите кажат това ще направим". Тук има и един друг под повърхността скрит слой, който дава възможност на НПО-та със съмнителна легитимност, при всички положения - не с демократична такава, да влияят върху един или друг процес. Едно или друго НПО или такава организация, през всички тези обществени дискусии, обществени обсъждания, места за наблюдение и контрол, както и промените за Конституцията казват по отношение на съдебната власт - там хора, за които гражданите не са гласували, които са широко неизвестни на публиката, но имат своите интереси и цели в тези сфери на обществения живот, непропорционално засилват своето влияние, което, ако питате мен, което е по-скоро опасен за демокрацията процес".

Радио ВИДИН: Стигам до заключение, че може би идеологическите противопоставания в нашата страна се изчерпаха след приемането в НАТО.

"Мисля, че не са, но по-скоро идеологическите разделения в нашето общество се замазват точно с това говорене, което цитирахме преди малко, защото в крайна сметка нашето влизане в НАТО и Обединена Европа е геополитическа цел. Тя може да е елемент от някаква идеология или елемент на повече от една идеологии, но той е геополитически избор. Говори се, ето, за евроатлантизъм, но евроатлантизмът не е идеология. Той е вектор на направление в българската външна политика. В България има разделение на прогресивно и реакционно, на традиционно и либерално, има разделение като в цял свят на глобалистко и регионално. Има го това напрежение. Разбира се, либералните сили в българската политика са глобалистки настроените сили - това са тези, които искат да бъдем като най-развитите, да бъдем като най-богатите, да приемем всички техни достижения и да смятаме недостига ни на прогрес, особено социален, като наш дефицит. От друга страна, имаме почвенически сили - политическите сили, които са по-силни в провинцията... това напрежение между София и провинцията. Може би нашите политици не се чувстват достатъчно силно да артикулират тези естествени разделения, защото нямат отговор за справянето с тях. Да не говорим, за съжаление, в нашето общество продължава и старото разделение фили и фоби по отношение на Русия - тежко разделение, което много трудно бива преодолявано".

Радио ВИДИН: Този разговор до момента ме връща към Криворазбраната цивилизация. Сещате се, чуждите тенденции и моди, вълненията, идващи от външните страни. Страната е разделена, както казвате. Възможно ли е България да бъде част от Европа, но да следва собствен път на развитие?

"Това е нейното призвание. Така трябва да бъде. Обединена Европа трябва да обединява португалци и финландци, гърци и ирландци, нали, изключително различни народи, които обаче имат своята естествена спойка. Тази естествена спойка в момента е потулвана от либералния и глобалистки мейнстрийм, но тази спойка са на първо място християнските ценности, макар и по различен начин, макар и следващи различни традиции, гърците, финландците, австрийците, португалците, всички те са в християни в голямата си част. Християнската етика е нормата за етика или поне продължава да бъде, макар че е оспорвана от най-авангардните прогресистки течения... Римското право, в чиято стилистика ние и до днес пишем законите си. Голямото наследство на античната философия. Това е, което тези многобройни и различни народи, говорещи различни езици... кое е общото между унгарци и испанци? Че са европейски народи. Какво е европейското? Това е европейското: античното, средновековното, християнското наследство и, разбира се, просвещенското наследство от последните векове. Това ни прави една цивилизация. България трябва да отстоява своята самобитност, култура и традиции в рамките на тази цивилизация, която, смея да твърдя, последните векове и хилядолетия е била водещата в света и в крайна сметка е създала световния стандарт в почти всяко едно сериозно отношение".