"Ние, лъжците" - един невъзможен за пропускане роман

Каденс Синклер Истман или Кади – тийнейджърката, която разказва своята история в романа на Емили Локхарт "Ние, лъжците" – отначало може да ви се стори много позната. Не защото през август миналата година говорихме за другия роман на авторката – "Семейство лъжци". "Ние, лъжците" е книга втора от поредицата за свръхбогатото семейство Синклер, но хронологически историята в нея предхожда онази от "Семейство лъжци" и обяснява някои моменти, които са останали отворени.

17-годишната Кади е малко странна, но доста очарователна, много сантиментална и донякъде нахална, със странно име и може би прекалено остър ум. Освен това е богата. Тя е сред наследниците на семейство Синклер - деца, родени, за да преуспяват, независимо от всичко. Независимо от собствените си слабости, независимо от страховете си, независимо дори от смъртта. Тя е от момичетата, които очакваш задължително да те поведат към история за несподелена любов, осеяна с остроумни едноредови думи, и всъщност прави точно това. В началото. После обаче историята ѝ много бързо навлиза в дълбоки, мътни и смъртоносни води. История за болката, която могат да причинят няколко капризни, егоистични тийнейджъри със самоуверени криви усмивки.

"Ние, лъжците" е прекрасен, но горчив и брутален роман, безпристрастен поглед върху изолирания свят на американската олигархия. По-изолиран дори от остров Бийчуд, където Синклер са пълновластни господари. А Кади е най-голямата от внуците в семейството, което е толкова богато, че членовете му никога не споменават пари. На острова има четири къщи, построени от баба Типър и дядо Харис Синклер – една за тях самите и по една за трите им дъщери. Това е мястото, където минава лятото на три поколения Синклер всяка година. Това е и мястото, където естествената конкуренция между трите сестри и техните деца отново и отново припламва всеки път, когато пристигнат и стане дума за наследството.

Но в годината, когато Кади е на 15, нещата тръгват по различен начин. Тогава не само баща ѝ напуска семейството. Фамилия Синклер е обхваната от смърт, зависимости и трагедии, от които дори парите на дядо Харис не могат да я защитят. Или може би всъщност именно те са причината?

И докато майката на Кади се съревновава със сестрите си за вниманието и доверието на баща си, момичето заформя своя малка сплотена група с братовчедите си Джони и Мирън и с "пришълеца" в семейството – Гат, към когото е всичко друго, но не и безразлична. Макар и "външен човек", благодарение на заплетените семейни взаимоотношения, Гат е на острова с тях всяка година, но едва през това знаково лято Кади допуска да се влюби в него. Същото лято, в което претърпява зловещ инцидент или се разболява. Самата тя не помни, но усеща, че случилото се е променило безвъзвратно всичко не само между нея и Гат, но и между нея и всички останали. Нещо е разбило лятното съвършенство и парчетата не пасват, колкото и да се опитва Кади да ги слепи, да намери правилните им места в картината. А наоколо никой не иска да говори.

От инцидента са минали две години. Две години, в които всички смели планове са отишли в миналото. Кади се връща отново на острова при баба и дядо, при лелите и братовчедите, при Гат… Хапчетата замъгляват съзнанието ѝ, мигрената я държи прикована за леглото с дни. И тя започва да ни разказва своята история. Разказва я без да използва изчистения до съвършенство изказ на високо образованите аристократи. Героите са описани без излишен финес, без опит за разкрасяване, описанията са кратки и лишени от елегантност. Мислите ѝ са накъсани, разхвърляни и разбъркани – точно като на момиче, което е било напълно разбито от нещо и се опитва да се събере отново.

Кади разпитва околните все по-упорито, все по-настойчиво. Има нарастваща и болезнена нужда да си спомни какво се е случило преди две години. Предполага, страхува се, гневи се, а с нея и читателят. Задно търсим уликите сред хаотичните отношения и реакции на семейството, сред лъжите и грешките, за да разберем какво се крие зад тази твърде красива позлатена фасада. И въпреки всичко накрая, каквото и да сте си мислели, че се досещате, със сигурност отново ще останете изненадани. Когато амнезията на Кади вдигне завесата към миналото, тайната ѝ се оказва далеч по-гадна, по-шокираща от всичко, което сте си представяли. Предполагаемите предатели може би са приятели, а приятелите…

"Ние, лъжците" е от романите, които, когато ги прочетеш, от последната страница те връщат директно отново на първата. Невъзможен за пропускане, той отново отваря вратите към истината за богатото семейство Синклер, което сякаш няма скрупули от нищо в името на запазването на богатството и обществения си образ. Един роман, който разказва история за прекалено много лъжи –  история колкото красива, толкова и трагична.