Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Работата като поминък и удоволствие

4
Томи Валериев, един от малкото зеленчукопроизводители в село Лехчево
Снимка: Личен архив

В "Земята, която ни храни" ще се срещнем с двама производители от региона, за които всяка помощ от държава е добре дошла, но разчитат преди всичко на собствените си сили. 

Томи Валериев e млад човек от монтанското село Лехчево, семейството му се занимава със земеделие отдавна, самият той помагал още от дете, а от 2011 година, веднага след завършването си, става активен зеленчукопроизводител. 

"Като завърших училище, имаше европрограми, субсидираха за млади производители, реших да кандидатствам, насадих картофи, тикви, корнишони, домати, но някои неща не ми се получиха, не отвориха и програмата, не изкарах много добри добиви, но от доматите останах доволен и така започна интересът ми..."

След две успешни години обаче идва дъждовна година, в която Томи не успява да спаси продукцията и заминава за Англия, където остава три години, работи на пристанище, на автомивка. Но се връща...   

"... Винаги си ме теглеше тук земеделието..."     

Към днешна дата е на два фронта- зърнопроизводство и зеленчукопроизводство. Отглежда общо около 200 декара, 60 от тях са с различни зеленчуци- червен лук, корнишон, тикви, ще засади и зеле като втора реколта. Набляга на българските сортове, има сигурен пазар, въпреки това, смята, че зеленчукопроизводството е трудно и непредвидимо, защото с природата не може да се бори, но то е неговата страст. 

"Желание и упоритост трябват, и каквото природата каже... Трябва зеленчукопроизводството да ти е хоби. С всяка работа е така- трябва да ти доставя удоволствие да я правиш... Трудно е, но не ти ли доставя удоволствие, насила не става... На мен ми е хоби и ми доставя голямо удоволствие, полагам всички усилия, за да се справя..."


Петко Петков е от чипровското село Железна, потомствен животновъд е, и въпреки трудностите, не се отказва. Определя ситуацията с българското животновъдство като трагична, а сред основните проблеми са липсата на работна ръка, прекъснатата връзка с поминъка и неадекватната държавна политика. От 25 години отглежда овце и кози, и е един от малкото, останали в региона. 

"Днес ситуацията е трагична... всичко загива... Работата е докарана до пълна ликвидация, за съжаление..." - казва Петко Петков пред Катя Борисова. 

Започнал е с около 20 животни, сега са около 200- предимно овце, реплянска порода. Това според него е породата, най-подходяща за планинския регион. Не предава млякото, има минимандра, има и пазар. Заради повсеместната липса на работна ръка спасението е в малките семейни ферми, категоричен е Петко Петков, но важно е и връзката със земята и животните в семейството да не е прекъсната. Иначе не се получава...

Чуйте повече в звуковите файлове. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 17 ноември 2024 година

Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..

публикувано на 17.11.24 в 12:31

Времето лети толкова бързо, защо да умираш?

В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..

публикувано на 17.11.24 в 08:00

Да проверим дали всичко, което търсим, се крие в библиотеката

„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..

публикувано на 15.11.24 в 16:45

Отбелязваме Европейския ден на музикотерапията

В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..

публикувано на 15.11.24 в 15:54

От страст към професия - как Мария превърна любовта към сладкарството в своя мисия

За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..

публикувано на 15.11.24 в 15:00

Живот, изпълнен с любов: Котето Мими, което получи втори шанс

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана .  Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..

публикувано на 15.11.24 в 14:00

В Деня на четенето с призив: Нека четем всеки ден

След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000  участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..

публикувано на 15.11.24 в 13:00