Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мирела Караджова- "Аз съм визуален артист по образование и пътешественик по душа"

27
Снимка: Личен архив

В "Другата истина" гостува Мирела Караджова- художник по образование или визуален артист, както се самоопределя, и пътешественик по душа- вярва в прераждането и смята, че българите по света са два типа- едните работят за просперитета на страната, в която се намират, като се стремят да се докажат като едни от най-добрите специалисти, а другите- просто паразитират в тази страна, ползвайки се от социалните помощи, без изобщо да имат намерение да работят и ден. Казва това на базата на житейския си опит, а тя е посетила доста страни, не спира да пътува, но има два постоянни адреса - единият в България и другият - във Франция. 

"Аз съм визуален артист и майка 24- 7 както обичам да казвам, тъй като от 3 години деля грижите за детето си с творческата дейност... След дългогодишно скитане по света и вече оформила се по- скоро като номад, в Безие се застопорих откакто разбрах, че ще ставам майка и този начин на живот беше малко по-несъвместим с майчинството. 

Този град сам ме избра. Тук е важно да спомена, че аз съм много дълбоко заинтригувана от епохата на богомилско-катарското течение. И без да подозирам, че този град е много наситен от тази епоха, аз първо заживях там и после започнах да преоткривам, че всъщност ходя по стъпките на катарите буквално...

Интересното е, че за моите пътувания в 90 % от случаите поводът да отида именно там е добрволчески програми. С раница на гръб, аз просто тръгвах да изследвам нови територии, като под нови територии включвам човешкия характери и манталитети, обичаи и нрави. И едни от най-интересните ми проекти са в Непал, на остров Крит, в Англия, в Дания, в Ирландия. Просто навсякъде съм си събирала парченца незабравими спомени, които образуват един общ пъзел... "   

Пъзел от незабравими спомени е събрала в душата си, където един от най-скъпите е пребиваването й в Непал. 

"Пребиваването ми в Непал беше като продължение на приключението, което ми се случи на остров Крит. И двата проекта бяха свързани със строежа на сгради от естествени материали. Това е една технология, която е безумно евтина на фона на съвременното строителство, а възможно най-приветлива на фона на околната среда и това много ме впечатли. 

Как се почувствах в Непал? Почувствах се, сякаш съм много дълбоко свързана с тази култура. Не случайно има една теория, че места, които посещаваме сега, сме имали предишни животи там. Това го усетих и честно казано след престоя ми там, после ми трябваше около година, за да се адаптирам към живота в Европа. Толкова дълбоки впечатления, толкова дълбоки усещания, толкова съпоставки между този и онзи свят, че толкова по-лесно се адаптирах там на място, отколкото после като се върнах в България. Животът в Непал със сигурност е по-семпъл, но в същия момент е много труден. Защото там за съжаление се нагледах на неща, които за мен са недопустими. Там децата нямат никакви права, жените нямат никакви права. Женската работна ръка е много по-евтина и по строежите виждах жени, които с огромни кошове носят тухли. Те имат една такава типична техника да си привържат коша към главата с една лента. Просто това за мен бяха много сърцераздирателни гледки. Аз самата живях в местно семейство в планината, доста отдалечено от големия град, където все още важи кастовата система и най-вече недостатъците на кастовата култура. Например детето няма право да вечеря, ако бащата не се е върнал и не е вечерял първи и в този контекст, ако бащата закъснее, детето си ляга гладно. За мен това са неща над които разсъждавах дълго време след това, как могат да се подобрят, но все още нямам отговор...

В Непал почти няма пътища. Просто се молиш да не ти се обърне автобуса в дерето докато пътуваш. Там също автобусите нямат конкретен график, а тръгват когато се напълнят. Там няма как да има празен курс както е в Европа. Нямат и този европейски импулс за бързане, за кариеризъм. В Непал всичко е, както обичаме да казваме в България, яваш-яваш / лека- полека/. Когато си му дойде времето. Не знам дали там животът е по-спокоен, но по някакъв начин е синхронизиран с ритмите на земята..."
   
Какво още й е направило впечатление в Непал, каква е разликата между живота в тази планинска земя, Франция и България,  както и други интересни подробности за местата, където е пребивавала и живота й във Франция- в звуковия файл. 

* Снимки- личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..

публикувано на 21.02.25 в 17:05
Петър и Яна Черневи. Снимка: Личен архив на Дора Чернева

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..

обновено на 21.02.25 в 17:00

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

"Котаракът в чизми"  е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..

публикувано на 21.02.25 в 16:10

Ученици от Враца са сред финалистите в конкурса "Млад Благотворител"

Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..

публикувано на 21.02.25 в 15:20

Алекс и зайците...

Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник.  Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..

публикувано на 21.02.25 в 14:00
Симона Панова

Симона Панова: Когато да си екскурзовод е повече от работа

Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..

публикувано на 21.02.25 в 13:00

Монтанска художничка подрежда изложба "Цветът в мен"

"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за  изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..

публикувано на 21.02.25 в 11:05