Христос Спасител е извор не само на духовна, но и на физическа светлина. Сам Той казва: "Докле съм в света, светлина съм на света". Мнозина слепци са просветени от тая светлина. С приближението си до нея слепороденият прогледнал и с очите си, и със сърцето си. Дълги години този слепец живял в мрак. Навярно много пъти е падал в ямите, дето си изпочупвал краката или нагазвал в трънака, дето си избождал лицето и ръцете. Възрастен вече, той добре съзнавал своя ужасен недостатък. Всеки може да си представи какви душевни мъки е преживявал този нещастник при мисълта, че той е осъден да прекара цял живот в тъмнина. Всеки може да си представи неговото силно желание да види своите близки и да се наслади с дивната красота на природата.
И ето, това му желание привлича при него сърцевината, комуто се дава повод да върши делата на Оногова, който го е пратил; привлича при него Носителя, Извора на светлината. Христос Спасител по чудесен начин му възвръща зрението на очите. И желанието на слепородения се изпълва, и делата Божи се явяват върху него. В един неочакван момент мракът пред него изчезва - Той вижда море от светлина. Пред неговия поглед блесва хубостта на Божествената природа. Каква радост, какво щастие за досегашния слепец! Как ще обикне отсега той своя благодетел! Как ще благоговее пред Неговата светлина!… При втората им среща Иисус го пита: "Ти вярваш ли в Божия Син?" "Вярвам, Господи; възторжено вика щастливият човек, и поклони Му се". Светлината вече не грее само в очите му, тя е обхванала и сърцето му…
Голямо злощастие за човека е да изгуби зрението на очите си, защото се лишава от всичките утехи на светлината. Лишава се от приятната наслада да съзерцава хубостите на дивната природа. Скръбна и тежка е участта на телесно слепите хора. Ала много по-жалки и вредни са духовно слепите. Телесно слепите са в тежест на близките си и сами се мъчат и страдат от недостатъка си. Но те поне имат чисти сърца и светли чувства. Духовно слепите са лишени от тая вътрешна благодатна утеха. Те причиняват страдания не само на себе си, но и на близките си - на цели семейства, даже на цели общества. Грубо и недоверчиво се отнасят те към Христовата светлина. А тя е единствената, която може да просвети и очите, и сърцата на хората.
Злощастни са семействата, в които липсва тази светлина. Злощастни са обществата и народите, които имат духовно слепи водачи. Слепотата на тия водачи може да се отрази на младежта и на целия народ. Последиците от тая зараза са фатални. Поклоненията, които не се просвещават с Христовата светлина и не се възпитават в повелите на евангелския закон за вяра и любов, за правда и братство, за морал и чест, лишават се от способността за мирно и културно творчество. Дейността на духовно слепите може да бъде извор на големи скърби и страдания, на много частни, семейни и общи злополуки…
От къде произлизат завистта, злобата, раздорите и кървавите разправии? От непознаването светлината на Божия закон, от духовната слепота. Тази слепота еднакво води към ямата на завистта и злобата, и към трънака на раздорите и кървавите разправии, както частните лица, така и обществата и народите.
Но защо Бог допуска тази духовна слепота - извор на скърби и страдания, на които се излагат дори невинни хора? Не може ли Той пак така, с чудо да просвети духовно слепите, както слепородения? Безспорно - Той може да стори това. Но може само ако в духовно слепите има желание да прогледнат, каквото е имало в слепородения. Ала сърцеведецът очевидно знае, че в тях липсва подобно желание и затова допуска мъките и страданията като една необходимост. Чрез тия изпитания хората могат да дойдат до спасителната светлина.
Видински митрополит Неофит
В рубриката "Съвременна Библия" – eдин магистрат попитал Христос: "Що е истина?" Става въпрос за римския прокуратор на провинция Юдея Пилат Понтийски. Един висш магистрат да пита "Що е истина?" е меко казано, странно. Може би този парадокс ражда и днешната ни действителност.
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Днес на фокус ще поставим детските площадки във Видин и тяхното състояние. А причината е по-топлото време, когато са по-често посещавани. Община Видин, като всяка друга местна власт в България, носи отговорност за поддръжката на детските площадки. Тяхното добро състояние зависи от това колко често се полага грижа за тях, колко бързо реагират на..
Жители на Видин сигнализират за лошото състояние на улица пред жилищния блок, който обитават в ж.к. "Крум Бъчваров" . Успоредна е на ул. "Райко Жензифов" и се намира точно пред входа на потърпевшите. Неизбежно е преминаването оттам с автомобил, особено неприятно е за майки с детски колички. Хората казват, че вече дори..
Актьорът Васил Вачев е роден на 14 юни 1925 г. в монтанското село Стубел , но целият му професионален път преминава във врачанския театър , където изиграва над 70 роли . Участва в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал. За кариерата на Васил Вачев , както и за житейския му път, ни разказва Милена Стефанова..
Както съобщихме преди дни, видинското село Каленик ще се сдобие с ново артистично лице по време на празниците. Това вече е факт благодарение на вдъхновяваща инициатива на местното читалище и една млада и талантлива художничка - Яна Иванова, която преобрази знакови обществени пространства в населеното място. Проектът, носещ името "Заедно в..
Днешният музикален час ще е посветен на една от най-големите легенди на музикалната сцена – Шърли Беси - изключителна певица, чиято кариера продължава повече от 70 години! Родена в Уелс, Шърли Беси завладя света с уникалния си, мощен глас и с характерния си стил. От първите ѝстъпкинасценатапрез 50-тегодинидонезабравимитепесниза филмите за..
"Неделник" е тук! Срещите на випуска са вълнуващи. Да видиш своите съученици след 10, 20, 30,40 и повече години е изживяване - променени, с различни житейски пътища и съдби. Какво е преживяването и емоцията от такива срещи ще разберем от днешните ни гости Веселин Станков , който е организатор на срещата на випуск 1980 година на..
Втората неделя след Пасха - Томина , е посветена на евангелската сцена, свързана с неверието на светия апостол Тома. "Тъй решително повярвал Тома във Възкресението на Господа от мъртвите, когато попипал раните на Неговите ръце и раната в пречистите Му ребра: "Господ мой и Бог мой!" , тоест, Ти Си Този, Който със силата на Своето..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност