Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година

публикувано на 06.05.23 в 12:00

Снимка: БГНЕС

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.

Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Според народните представи, Свети Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.

Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на Гергьовден, ще бъде здрав през цялата година. В народните песни и легенди, свети Георги е надарен с мощ и юначество, представен е като побеждаващ ламята.

За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

Днес имен ден имат хората с имена Воин, Георги, Гергана, Гиргинa, Гошо, Гюрo, Жорж, Жоро, Йoргo и производните им.

По публикацията работи: Катя Борисова