Майрума Ланз Рубио- за великденската традиция във Венецуела и у нас

В навечерието на Великден се срещаме с 40-годишната Майрума Ланз Рубио. Тя е от Сиудад Боливар, Венцуела, по професия е лекар. Във Венецуела съдбата я среща с видинчанина Венци, между тях пламва силна любов, затова решават да сключат брак. 

Във Венецуела се ражда и първото им дете - 11-годишният Венци. Когато е на пет години, заминават за София. След това се ражда и вторият им син Кристиан, който в момента е на шест. На бял свят се появява и най-малката Корина, която е на четири години. 

С идеята, че искат по-спокоен живот от този, който имат в столицата, миналата година си купуват къща в Дунавци.

"Причината, поради която сме в България вече от 7 години е, защото във Венецуела от 2010-та до 2016-та година, включително, въпросът със сигурността беше доста труден, тъй като там имаше много престъпления и ние бяхме младо семейство с малко дете. Затова започнахме да се питаме дали не трябва да търсим друга държава, където да живеем по-спокойно. Поради тази причина много от нашите приятели започнаха да мигрират по цял свят – в Латинска Америка, в Европа, в Щатите. Ние първо се бяхме насочили към Чили, но тъй като нямаме чилийско гражданство и щеше да ни е по-трудно, се насочихме към България, тъй като мъжа ми е българин и тук нещата щяха да се получат по-лесно".

Майрума и Венци се чувстват наистина по-спокойни в България и категорично заявяват, че изборът им е бил правилен:

"Тук се живее много по-спокойно. Например във Венецуела не можеш да излезеш с телефона и да вървиш по улицата спокоен, затова аз предпочитам да го оставям вкъщи. Имала съм няколко случая, в които щяха да ме застрелят, за да ми вземат телефона... И след няколко години вече, след като се установихме в България, можем да кажем на 100 %, че взехме правилното решение. Тук наистина е по-спокойно откъм престъпност. Децата ни могат да растат в една държава, в която има повече спокойствие и могат да ходят по улицата спокойно и така да продължим нашия семеен живот в много по-добри условия".

96 % от венецуелците са католици. Тяхната Страстна седмица започва по-рано и се отбелязва по канон.

"От църковна гледна точка отбелязваме по доста различен начин Великден, в сравнение с вас в България. Във всеки квартал, в който се намира дадена църква, избират 12 от най-вярващите възрастни хора. Те отворят домовете си, в които се четат молитви и се пеят песни. След това домакинът черпи гостите. Всяка къща е част от цялата история на Иисус и става сцена на случилото се – от самата Тайна вечеря с апостолите до разпятието. След като свършат всички 12 къщи и съответно сцени, всички се отправят към кварталната църква, където отецът отправя молитва и така завършват великденските ритуали, преди неделята на Възкресението. Една много важна традиция, която спазваме задължително, е да изработим едно чучело, което се прави от дрехи, които пълнят с памук, хартия или слама – лесно запалими материали, и това всъщност представлява Юда. Може също да бъде сложена и снимка или да е облечен като някоя публична фигура - някой политик, който наскоро е нашумял с корупция, например. Та това чучело се запалва в знак на неговото предателство към народа, този ритуал е свързан изцяло с предателството на Юда. Страстната седмица или "Semana Santa" започва от 2-ри април, който е вашата Цветница или както е при нас Domingo de Ramos - тогава се прави една церемония в църквата с върбови клонки. От сряда започват реално нашите чествания на страстната седмица. Във всяка църква има статуя на Иисус Христос, която те изкарват и разхождат по улиците, пеят песни, четат молитви. Тези които са най-набожни се молят за здраве и въобще най-верните католици, които стриктно спазват всички молитви, са облечени в лилаво. В неделя се прави специална церемония в църквата за самото Възкресение."

Климатът във Венецуела е много топъл, в седмицата на Великден се празнува с фамилията и с приятелите. Ходи се и на планина или море за поне една седмица- на прекрасните плажове, заобиколени от много лодки, някои от които предлагат изобилие от храна - морски дарове, плодове, деликатеси, както и коктейли.

За Великден венецуелците си имат традиционно меню- различно то нашето. 

"При нас е общоприето, че по време на Страстната седмица не е позволено от църквата да се яде месо. Единствено може да се консумира риба- пържена, печена или кой както я предпочита. Имаме една рецепта, за да запазим рибата свежа за по-дълго време, я слагаме в сол, след което я приготвяме, като вашата мусака например, само че с риба. Слагат се варени картофи нарязани на шайби, самата плънка е рибата, след това се залива с разбити яйца и се пече във фурната. Може да се консумира топла, но и студена също е вкусна. Прави се също и рибена супа или рибена яхния. Например баба ми е приготвяла преди супа от костенурки или нещо като лазаня, просто с месо от костенурки".

Защитниците на животни обаче са извоювали да забранят убиването на костенурки, затова и вече почти никой не прави тези ястия. В различните региони на Венецуела имат и различни десерти: 

"В зависимост от различните региони във Венецуела се правят различни десерти – например има един десерт в моя регион, който е като желе – приготвя се с папая. Буниелос също се приготвя, нещо като вашите бухтички. Махарете е друг десерт, който се приготвя от царевично брашно и кокосов орех, готви се на котлона докато стане гъсто и се сервира студено. Може би е нещо като вашия грис. Но един от най-типичните десерти за Великден във Венецуела е мляко с ориз".

Майрума обаче много харесва българският обичай с боядисаните яйца- перашките.

"Много е интересно! Там има в магазините и можеш да си купиш, но ние това го нямаме като традиция. Затова празнуваме Великден с вашите обичаи. Спазваме ги най-вече заради децата, тъй като са доста по-интересни, например това с боядисването на яйцата, след това и кой ще победи с най-здравото яйце, червеното яйце за здраве, което се запазва до другата година. Затова спазваме българските обичаи по време на Страстната седмица, но менюто за Коледа е 80 % венецуелско".

Венцислав е най-голямото дете от българо-венецуелското семейство. Той не си спомня добре когато са се преместили в България. Петокласник е в СУ "Цар Симеон Велики" във Видин и пътува всяка сутрин с училищния автобус. Разказва, че неговите съученици не се впечатляват особено от това, че е с венецуелски корени.

"Разпитаха ме, аз им казах, че зная испански. Питаха ме някакви думи как се казват на испански... предмети и животни и аз им казах, и не са ме питали много... За държавата ме питаха един-два пъти, но също не питат много".

Средният брат- Кристиан, няма спомени от Венецуела, защото когато семейството е било там, Крис е бил- както сам казва, в корема на майка си:  

"Тук е много добре, защото има много деца... мога да играя с децата, много момичета, много деца. Имам четири приятели..."

Най-малка е четиригодишната Корина. Тя никога не е ходила във Венецуела, но много би искала да иде. Любимото и хапване са пицата и българските кебапчета. 

Още за живота на Майрума и семейството й чуйте в звуковия файл.