Не е справедливо. "Всеки идиот може да напише криминален роман!", настоява тя. Лошото е, че го прави пред телевизионните камери, отрязвайки си сама всички пътища за отстъпление.
На едно събитие Хана и Йорн кръстосват шпаги пред публика и резултатът е своеобразен литературен дуел – да напишат по един криминален роман за 30 дни. Йорн – за да докаже още веднъж, че е най-добрия в своя силно подценяван от Хана жанр, а Хана – за да докаже, че писането на криминалета е за бездарници, които не могат да напишат нищо стойностно.
Романът "30 дни мрак" на датската писателка Джени Лунд Мадсен е многопластова криминална история, развиваща се сред глетчерите на Исландия, в непроходими преспи сняг, почти постоянен северен мрак и ледените пръски на океана. Попадайки в собствения си капан, Хана заминава за островната държава по идея на своя верен редактор Бастиян, където в идиличното градче Хусафьордур се настанява в дома на малко странната, но безкрайно гостоприемна Ела. Бастиян е убеден, че суровият пейзаж на Исландия ще успее да вдъхнови неговата звезда да напише най-доброто възможно криминале. И се оказва прав, макар не по начина, по който го са го очаквали и двамата.
Хусафьордур е малко градче, в което не се предполага да се случва нищо по-сериозно от кражбата на нечия лодка или незаконна продажба на алкохол. Но под привидното спокойствие бушуват опасни течения и още с пристигането на Хана се случва… убийство.
Тор, племенник на Ела и син на един от най-богатите хора в градчето, е намерен мъртъв в океана, а само Хана и местният полицай Виктор се съмняват във версията за инцидент. Сякаш цялото градче, донякъде дори и самият Виктор, предпочита всичко да мине възможно най-бързо и да бъде забравено, като много други неприятни случки преди. Да не говорят за дадено нещо е техният начин да повярват, че не се е случвало. Никой не отваря дума за страха на Тор от вода, за неумението му да плува, за раната зад дясното му ухо. Сякаш бързат да погребат случая дори преди жертвата.
Не и Хана, която започва да задава въпроси. Твърде много въпроси!
Смъртта на Тор поражда редица естествени или странни реакции у местните и последващи любопитни събития в изолираното исландско общество. Достатъчно любопитни, за да събудят интереса на Хана и да я направят мишена за неприязънта на не един и двама души и дори за ловната пушка на истинския убиец, когото май никой не познава.
Какво крие Джони – най-добрият приятел на Тор, и защо се опитва да убие баща му Егир в деня на поклонението? Защо Ела ненавижда Егир така яростно? Какво има предвид Маргарет – съпругата на Виктор, – когато споменава многото тайни на градчето, за които жителите му предпочитат да мълчат? Ами Ела? Какво крие зад заключената врата на кабинета си, при условие, че никога не заключва дори входната врата на дома си? И каква е връзката на местния алкохолик Гизли с цялата странна история около тази ненавременна смърт на един млад човек?
Хана всъщност няма причина да се забърква в местните истории, но решава, че убийството на Тор е отлична основа за криминалния роман, който трябва да напише, а не успява дори да започне. А да изгуби писателско предизвикателство точно пък от Йорн Йенсен звучи толкова непоносимо, че е готова да поеме редица рискове в името на победата. Много скоро обаче затъва толкова надълбоко в разследването, колкото не е подозирала, че може, и не е сигурна, че иска. И не само в разследването. Потъва в любов за пръв път от години. За пръв път успява да преодолее страха си от близост с някого, но дали не е избрала грешния човек?
Може да се каже, че "30 дни мрак" всъщност е криминален роман за писането на криминални романи и за това как понякога животът се движи по литературните закони за писане, независимо колко дразнещо е това за хора като Хана.
Авторката Джени Лунд Мадсен е магистър по операторско майсторство и от 2009 г. работи като сценарист на филми и сериали. "30 дни мрак" е първият ѝ роман, с който печели и наградата "Харалд Могенсен" за най-добър датски криминален роман на годината.
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..