Родена е в Лом, завършила е журналистика в Софийския университет. Десет години е работила в Младежката редакция на Българската национална телевизия. Живяла е 13 години в Каракас, Венецуела (последните пет от тях е работила в телекомуникационна компания като ръководител на отдел "Реклама и връзки с обществеността“). Преди това защитава магистърска степен по история на Америка в Католическия университет в Каракас. В периода 2004-2007 г. живее в Йоханесбург, Южна Африка, където е работила в "NetGroup“ и е била асистент на културния аташе в мексиканското посолство в Претория.
Тя е автор на пътеписа "Венесуела" (1994), за който става носител на ордена "Андрес Бельо", на стихосбирката "Отвъдни думи" (1996) и на новелата "Крилатата змия на пътя" , на книгите "Пчеларска ферма Аржентина" (2012), "Война на медовете" (2012), на стихосбирката "Спомен за тропик" (2014), на сборника с разкази и повести "Крилатата змия на пътя" (2014) и на сборника с разкази "Тя идва в карнавално оперение" – десет карибски истории за смъртта (2017).
Има и доста награди:
Конкурс за емигрантски разказ (2008), награда за специализирана литература (2013), орден "Андрес Бельо“ втора степен (1995) и специално отличие "Обединител на култури" (2020), което се присъжда на журналисти, творци и интелектуалци за техен цялостен принос в сближаването между културите на България и испаноезичния свят. Краткият видеофилм, заснет по нейното стихотворение "Сезонът на печалните кентаври", печели първо място на фестивала Bologna in Lettere 2022 в раздела "Видеопоезия".
"Толкова е пъстър и шокиращ този свят. Но, за съжаление, винаги съм казвала, че той прилича малко и на хищно цвете, защото в моя личен живот нещата се стекоха така, че той ми донесе както радост, така и мъка. По тази причина, едно от последните неща беше сборникът ми с разкази "Тя идва в карнавално оперение“, с подзаглавие – десет карибски разкази. Предхожда я една по-ведра книга. Нарича се "Спомен за тропик“. Това вече е стихосбирка, която събира много от впечатленията ми за пътуванията ми в Бразилия, Тринидад и Тобаго, Аруба, Куба, Мексико, Боливия, Перу и Аржентина...
...Латинска Америка е много различна. Има страни с голямо европейско влияние като Чили, Аржентина и Уругвай. Други са предимно метиски, като Венецуела, където съм живяла и трети, където преобладава индианското население като Боливия...
Различно е усещането, което човек има за страните, които посещава като турист и като емигрант или е попаднал там за по-дълго време...
... Венецуела ме покори с природата си. Има невероятно красива природа. Тук се намира най-високият водопад в света- Анхел, има и едни безумно красиви местности...
За чужденеца във Венецуела е трудно, защото там първо има голяма езикова бариера - те искат от теб да научиш езика им, не говорят нито английски, нито нещо друго. Човек трябва бързо да се приспособи. Освен това културата им на пръв поглед е близка до нашата, но всъщност не чак толкова. Например, ако поканиш някого на рожден ден и не потвърдиш предишния ден, той просто няма да дойде. А ако дойде, ще бъде със закъснение най-малко от 15 минути...
На пръв поглед са широко отворени за контакти, но, всъщност, за да те допуснат в дома си трябва да мине много време и да те почувстват наистина близък...
Венецуелците са темпераментни - бързо се палят, но и бързо им минава. Но иначе са бавни. Това е т.нар. "бавен свят“, както го наричам аз. И ако не се приспособиш към този живот, просто ще се пръснеш, а там нищо няма да се промени..."
Целия разговор с Марион Колева - в звуковите файлове.
* Снимки - личен архив и Фейсбук
Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..
Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..
"Котаракът в чизми" е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..
Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..
Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник. Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..
Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..
"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..