Криминале за почивните дни

За обитателите на отдалечен крайбрежен район в Шотландия появата и поведението на новия наемател на имението "Клумбър" – уважаваният ветеран генерал Хедърстоун – изглежда повече от необичайно. Отхвърляйки гневно всички опити за сближаване, семейство Хедърстоун се затваря зад висока ограда, порти и решетки, забранявайки на децата си Габриел и Мордънт да напускат пределите на имението. Нежеланието им да контактуват с когото и да било е почти болезнено или поне на някои от тях. Изглежда ветеранът от кралските войски в Индия няма нищо общо с героичния образ от миналото си, защото нещо го е уплашило достатъчно, за да се пренесе с цялото си семейство в този затънтен край на Шотландия, където сякаш свършва светът.

Джон Фодъргил Уест, сестра му и възрастният им баща – отдаден на работата си учен и изследовател на индийската култура – имат трудно преодолими финансови проблеми. Затова наскоро са се преместили от пренаселения Единбург в местното имение "Бранксъм", съседно на "Клумбър", където търсят така липсващото им спокойствие. Наоколо няма нищо и никого, освен няколкото семейства на рибари, така че пристигането на семейство Хедърстоун си е почти събитие. Но надеждата за цивилизовано общуване с новодошлите, за приятелски гостувания и задушевни разговори бързо се изпарява, когато става ясно, че генерал Хедърстоун изглежда иска да се изолира от целия свят. При това да се изолира добре.

Около "Клумбър" бързо се появяват висока дървена ограда и здрави решетки, превръщайки го в непревземаема крепост. И започват да се случват странни неща.

Защо нощем цялото имение грее ярко осветено от приземието до най-затънтеното ъгълче на тавана? Защо генералът изпитва такава неприязън и недоверие към хора с тъмна кожа? От какво или от кого се крият Хедърстоун зад непристъпните огради и порти?... Защо косата на едно съвсем младо момче вече е започнала да посивява?... Какъв е онзи странен звън, който се разнася около генерала понякога?...

Но старият ветеран от Афганистанските войни през 1841 г., потънал в собствените си страхове и грижи, не забелязва, че Мордънт и Габриел все пак намират начин да се сприятелят с младия Фодъргил Уест и сестра му Естер. Младостта си иска своето. И съвсем скоро Габриел е тайно сгодена за Джон, а Мордънт се врича във вярност на Естер, макар никой от четиримата да не смее да отвори дума за това пред бившия войник. Трябва да изчакат да мине 5 октомври, след който всичко ще бъде наред, а генералът ще дойде на себе си. Защо точно 5 октомври?... Изглежда никой от семейството не е склонен да говори. Само да мине и този ден!... Като миналата година. И по-миналата. И още много години назад. След 5 октомври нещата винаги се подобряват, докато не наближи следващия.

Тази година обаче нещо е различно.

Само три дни преди заветната дата в залива недалеч от имението "Бранксъм" се разбива кораб. За щастие, всички са спасени, но сред спасените се оказват трима будистки монаси от планините на Индия. И изглежда сякаш това е събитието, което генерал Хедърстоун е очаквал от десетилетия. Явно това ще е онзи 5 октомври, от който се е страхувал, но и който е започнал да очаква с нетърпение.

"Загадката на имението Клумбър" е завладяваща история за убийство и тайни, която обхваща четири десетилетия и два континента, за да получи своето разрешение в родната на автора Шотландия. До края на живота си страстен привърженик на спиритизма и спиритуализма, на свръхестественото и необяснимото в природата, Артър Конан Дойл започва историята приятно, почти лежерно, само за да забърка един невероятен коктейл от стаен ужас и напрегнато очакване, засилващи се с всяка страница. Докато всичко не получи своята логична развръзка и обяснение буквално в самия край на разказа. Логична, доколкото логиката позволява човек да повярва в сили, отвъд всичко, което науката е способна да обясни.

Но докато бавно води читателя към кулминацията, авторът неусетно успява да го посвети и в някои нелицеприятни подробности за колониализма и за престъпленията, извършвани в негово име. Дали говори от името на шотландеца в себе си или от чисто човешка необходимост да осъди случвалото се на много места по света, всъщност няма значение.