В контекста на европейския преход към зелена икономика, Планът за възстановяване и устойчивост на България се фокусира върху климатичната неутралност на градовете. На сградите в Европейския съюз (ЕС) се падат 40% от употребата на енергия и 36% от произведените въглеродни емисии. За да се постигне предложената от Европейската комисия (ЕК) цел за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030, ЕС трябва да намали емисиите на парникови газове от сградите с 60%, изразходването на енергия - с 14% и разхода за отопление и охлаждане - с 18%. Съгласно европейското законодателство страната ни е разработила Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 година.
Към настоящия момент едва 7% от площта на обитаваните жилищни сгради (построените след 2010 г. и обновените) е в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност. 90% от необновените сгради се характеризират с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G. Постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с обновяването на сградния фонд. Фокусът на инвестиционната подмярка е върху многофамилните жилищни сгради на територията на цялата страна и цели да се стимулира обновяване, с което да се постигнат минимум 30% спестяване на енергия за обновените сгради.
Съгласно утвърдените насоки за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“ , където безвъзмездното финансиране е на 100%, документите на кандидатите за саниране на жилищни сгради се приемат до 31.05.2023 г. Общият размер на средствата за тази процедура (за Етап 1) е в размер на 1 129 881 600 лева с включен ДДС. Общините с население на градския център по-малко от 150 000 души, определени като основни центрове на растеж в Националната концепция за пространствено развитие, каквато е например община Видин, ще получат до 50 милиона лева. Градските общини, които не са определени като основни центрове на растеж в Националната концепция за пространствено развитие, каквито са например Враца, Лом, Монтана, ще получат до 30 милиона лева. До 15 000 000,00 лева ще получат общини, чиито градски център е с население по-малко от 15 000 души . Това са 215 общини, попадащи в дефиницията за селски район.
Документите, които определят политиките и мерките на страната в посока повишаване на енергийната ефективност са формирани в три основни документа - интегрирания план в областта на енергетиката и климата, националната дългосрочна стратегия за подпомагане обновяването на сградния фонд и Плана за възстановяване и устойчивост.
„Националните цели са определено намаляване на крайното енергийно потребление спрямо базов сценарий. Намаляването е около 32%. Това е т.нар. цел за енергийна ефективност (ЕЕ). Разбира се, имаме и цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление, който е 27,09%. Това са двете основни цели, които касаят енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия“, каза Цветомира Кулевска – директор на дирекция „Координация и управление на енергийната ефективност и възобновяеми източници на енергия“ към Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Според анализ на националния жилищен сграден фонд в България – основно съществуващият жилищен фонд в страната е създаден в периода 1960 – 1989 г. (52% от обитаваните жилищни сгради и 60 % от полезната площ) - времето, в което са изградени основната част от панелните и стоманобетоновите сгради, и в който за първи път се поставят изисквания към съхранението на енергията в сградите чрез нормативни коефициенти на топлопреминаване на ограждащите сградни елементи. Към настоящия момент едва 7% от площта на обитаваните жилищни сгради (построените след 2010 г. и обновените) е в съответствие със съвременните изисквания за ЕЕ.
За 10-годишен период би следвало да обновим поне 8% от необновените към момента сгради. Това изисква сериозен финансов ресурс, допълни Цветомира Кулевска:
„Амбициозна е целта и е трудна за постигане. Наистина е така. Това, което е особено важно в случая, тези финансови ресурси, които са необходими за обновяването на сградите. Те няма как да бъдат осигурени с държавни средства. Това е абсолютно сигурно, т.е. необходимо е мобилизирането на частен капитал, т.е. използването на финансови инструменти. Т.е. чрез грантови програми няма как да бъде осигурено това.“
Домакинствата у нас ще могат да получат пари по Националния план за възстановяване и устойчивост за изграждането на фотоволтаични системи за производство на ток за лично потребление, както и за системи за затопляне на вода чрез слънчева светлина. Бизнесът - също. В момента има отворена процедура за Изграждане на нови възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията.
„Може да кажем, че интересът е голям, както от страна на бизнеса, така и от битови клиенти, тъй като успоредно върви и програмата за битови клиенти, но все пак трябва всички да са наясно, че става дума именно за възобновяеми енергийни източници, които са само и единствено за собствени нужди. И в тази връзка потребители на програмата, хора, които биха се включили в едно такова начинание, са именно такива производствени предприятия, които имат големи мощности, които използват активна енергия и всъщност на тях им е необходим един сериозен ресурс от електрическа енергия. За такива предприятия е много подходящо... Цената на електрическата енергия за бизнеса е на свободния базар и тя до голяма степен зависи от моментното състояние на този пазар, вариациите в цената са много големи. Т.е. бизнесът не е сигурен всеки един месец какви пари ще трябва да даде за електрическа енергия, докато не му дойде сметката за нея. В тази връзка е много добра и подходяща програмата“, смята Радослав Георгиев - собственик и управител на „Видин инвест“ ЕООД - фирма, която произвежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
Тенденцията, която върви в цяла Европа, за намаляване на вредните емисии и повишаване на дела на електроенергията от възобновяеми енергийни източници е причината да бъдат отворени все повече програми, по които хората могат да кандидатстват, допълни Радослав Георгиев.
„За тези, които искат да си облекчат собственото потребление, програмата е много подходяща. Облекчен е режимът за изграждане. Но, все пак става дума и за един конкурентен принцип за кандидатстване по самата програма.“
Затова и бизнесът трябва да е наясно, че няма да бъдат одобрени всички, които кандидатстват.
Какво трябва да знаят желаещите да кандидатстват, както и още информация по темата, може да чуете в звуковия файл.
Ако беше пуснат пътят Ботевград-Мездра, вероятно Сияна щеше да е жива. Това призна регионалният министър Иван Иванов. Именно заради продължаващия вече 4 години строеж на пътя, тежкотоварният трафик е отклонен по обходни маршрути. Нелепата загуба на 12-годишното момиче разтърси България. На редица места в страната се организират протести срещу лошото..
На 7 април се отбелязва Световният ден на здравето. В България се чества професионалният празник на работещите в здравеопазването. Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България е Ден на здравния работник от 1964 г. Всяка година на тази дата глобалната здравна инициатива приканва всички да се..
Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината. То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...
Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..
Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..