Калоян Велчев: Колкото по-висок е резултатът на Възраждане, толкова по-малък е шансът за съставяне на редовен кабинет

Малко повече от седмица преди началото на предизборната кампания основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутираме с политолога Калоян Велчев.

Радио ВИДИН: Прогнозирахте в предишния ни разговор, че местните избори ще разплетат политическия възел. След това Продължаваме промяната и Демократична България се обединиха за съвместно явяване на 2 април. Чуваме и призивите на бившия премиер Борисов за широко обединение по евроатлантическата ос. Какви са хоризонтите пред българската политика?

"Тази прогноза за местните избори не е лично моя, аз по-скоро съм съгласен с тази теза. Кампанията, в която навлизаме, е такава една, която изглежда, че може и да не е последната, именно защото местните избори остават на хоризонта. Обединението между ПП и ДБ е именно с този хоризонт, с идеята, че заедно двете политически формации могат да победят ГЕРБ и по този начин да зададат тенденция за предстоящия местен вот и евентуални следващи парламентарни избори. В този смисъл ще бъдат основната алтернатива на ГЕРБ. Позицията на Борисов за евентуална евроатлантическа коалиция в рамките на следващия парламент ми се струва, че ще е трудно постижима. Евроатлантическите партии са основни опоненти в битката за власт".

Радио ВИДИН: Промените в Изборния кодекс как влияят на изборите? Колко голямо е значението дали гласуваме на хартия или на машина.

"Това ще видим реално на предстоящите избори. Надявам се, че ефектът от смяна на технологията на гласуване ще бъде преувеличен. Това, което е проблематично в промяната за пореден път на ИК, е че тези промени през няколко месеца разрушават доверието в изборния процес, а то не е особено високо. В този смисъл се отваря в още по-голяма степен потенциал за оспорване на резултата, ако на някой не му харесва. От друга страна, през годините се доказа, че гласуването с хартия отваря повече възможности за злоупотреби, за контролиран и купен вот. Това са негативните очаквания. Позитивните са, че можем да видим по-голяма избирателна активност. На този етап аз не съм голям оптимист, че избирателната активност ще бъде по-висока. Отиваме на пети поредни избори в рамките на 2 години, а очакванията са да не са последните. Избирателят ми се струва, че не е много мотивиран да отиде до урните".

Радио ВИДИН: Предизборните кампании в България са откровено разочароващи. Изпълнени са със злободневна риторика, която бяга от сериозните проблеми, от решенията. 

"Аз съм донякъде съгласен, но трябва да отчетем, че това е поредна кампания. Умората, освен в избирателите, е и в политиците. Няма какво ново да ни предложат за толкова кратко време. Нормално е да ни звучат изтъркано, нормално е при това пренатоварване на подобен тип говорене да настъпва застой и да се отмества фокусът на вниманието. Съгласен съм, но ситуацията допълнително стимулира подобен тип поведение. Това, което мен ме притеснява, то е преди началото на самата кампания, но е още по-старо явление. Ние правим кампании на миналото. Никой не говори какво ще става, с кого ще управлява, всички говорят за миналото, за управлението на ГЕРБ какво е било, какво е било управлението на Промяната, на служебните кабинети и какви щети са нанесени, така че разговорът при нас е фокусиран върху допуснатите грешки, а не върху възможните решения и как те да бъдат прокарани в бъдеще".

Радио ВИДИН: По върха е ясно кои партиите ще бъдат, макар да не знаем как точно ще бъдат подредени. Какво обаче да очакваме от по-малките формации? НДСВ отново изгряват на небосклона. Говори се за обединение между ВМРО и партията на Стефан Янев. Има такъв народ дават заявки, че ще се върнат също в Народното събрание.

"Правилно споменахте, че победителят не е ясен, но в крайна сметка - който и да е той, със сигурност няма да може да управлява сам, защото парламентът ще е фрагментиран, няма да има мнозинство за самостоятелно управление. По-малките партии, дали и колко от тях могат да влязат - това може да промени съществено динамиката в рамките на следващото НС. Няма как да хвърляме боб и да кажем кои партии ще влязат. Със сигурност може да се каже, че броят на партиите, които ще влязат в Парламента, зависи от избирателната активност. При по-висока избирателна активност много по-трудно малките партии ще успеят да прескочат избирателната бариера. Такъв пример беше Български възход. При по-висока избирателна активност партията на Янев нямаше да може да прескочи бариерата. Тя имаше резултат, сходен с този на ВМРО от април 2021 година. ВМРО със същия брой гласове не влезе. Избирателната активност ще е основният определящ фактор кои по-малки партии ще успеят да прескочат бариерата. Едно евентуално обединение между ВМРО и Български възход, макар и да не изглежда логично, може да помогне на двете формации да бъдат в следващия парламент. Подобен тип формации ще повишат шанса за съставяне на коалиция, макар и не дългосрочна".

Радио ВИДИН: Къде към момента е мястото на БСП в политическото пространство? Виждаме ерозия, която е очаквана. Налице са трусове, недоволство от управлението на Корнелия Нинова. Резултатите бележат регрес на всеки следващи избори.

"През мандата на Нинова като лидер на партията, той всъщност е втори, през двата и мандата БСП успя от една голяма партия да се превърне в малка, която е на ръба на влизането в парламента. Успя да демотивира на практика всичките си избиратели. Успя да вземе странни позиции по всеки един възможен въпрос. Това, което според мен е най-голямото поражение на левицата през последните седмици, от една страна, този конгрес, който се превърна в цирк и показа колко малко доверие има в рамките на самата партия Нинова и на какво е тя способна само и само да запази властта. Новият елемент е, че Нинова окончателно се примири да бъде втора цигулка в проруския лагер и да бъде подгласник на Възраждане и Костадин Костадинов. По този начин позволи инициативата и радикализирането на лявото да се случват през Костадинов, който да има пространство да расте за сметка на БСП".

Радио ВИДИН: Възраждане обикновено стартират кампаниите си с думите, че искат властта, че искат да управляват самостоятелно. Разбира се, това е непостижимо, но е факт, че бележат прогрес в процентите си. Колко далеч ще стигнат сега?

"Колкото по-висок е резултатът на Възраждане, толкова по-малък е шансът за съставяне на редовен кабинет. Това означава, че ще вкарат повече депутати, които по никакъв начин не са готови да съдействат за формиране на мнозинство и управление. По този начин по-сериозното присъствие на Възраждане е гаранция за продължаване на нашата политическа криза. Социологическите проучвания показват, че Възраждане е достигнал своя таван от около 12 %, поне така изглежда на този етап. Техният електорат обаче изглежда силно мотивиран към момента, точно понеже се наблюдава позитивен тренд. Също така фактор, който може да спомогне за ръст на партията, е темата за референдума за еврото. Тази партия единствена заема активна позиция, успя да обърне до голяма степен общественото мнение, успя да настрои българите срещу еврото и срещу влизането в Еврозоната. Това може да генерира допълнителен вот. От друга страна, струва ми се, че проблем, който партията не може да преодолее, е радикалното говорене. То отблъсква умереният избирател. Колкото и да е тих той, той е големият сегмент от избирателния корпус в България. Умерените избиратели са тези с най-голяма тежест, които решават изхода от изборите. Струва ми се, че не са готови да се обърнат към партии с по-крайно говорене, които нарушават консенсуси в нашето общество".

Радио ВИДИН: Струва ми се, че партиите имат откровено сходство по основните теми. Личи си от партийно говорене, от програми. Визирам ГЕРБ и ПП/ДБ. Възможен ли е съюз между крайните врагове?

"Това съгласие, струва ми се, е само формално. Може да се вземе като пример съдебната реформа, която е основната реформа, от която България има нужда, за да може да продължи своето демократично развитие. Тя се превърна в лозунг, изпразни се от съдържание. В тема, която е горещ картоф. Неспособността за провеждането се прехвърля като отговорност. В рамките на предния парламент видяхме как се избягва гласуването на такива важни закони. Това показа различните визии за съдебна реформа и доколко реално се искат те от съоветните партии. Законодателството, което беше нужно за предвижване на нашето членство в Еврозоната, също показва подобен тип разлом. Чисто формално на ниво програми може да има много сходства, но на ниво действия разликите са налице. Струва ми се, че е трудно те да бъдат пренебрегнати, предвид факта, че минаха много избори, а залогът продължава да бъде висок. Влизането в коалиция носи щети за всеки един играч, който приеме да участва. Струва ми се, че програмите не са водещото. Не съм убеден, че това е основният начин, по който се информираме за партиите и дали да ги подкрепим. По-скоро са личности и тяхното позициониране публично по теми, а не формално по документи".

Радио ВИДИН: Борисов съвсем наскоро обяви, че този път ще бъде депутат. Игра, която търси активност към партията, повишаване на процентите, или наистина ще го видим в Парламента отново?

"Ако го видим в НС, не можем да очакваме много дълъг Парламент. Това ще радикализира още повече говоренето в Народното събрание. Това, което казвате, може би ще стимулира избирателите на ГЕРБ, ако се колебаят дали наистина има смисъл да гласуват, да излязат и да го направят. От друга страна, ще мотивира и опонентите на Борисов да излязат и да го накажат със своя вот, така че да изгуби предстоящите избори и да влезе в Парламента, ако наистина това се случи, не като победител, а като загубил. Твърде често сме виждали да се мени неговото мнение. Към момента подобни изказвания можем да ги тълкуваме като опит за мобилизиране на електорат, който може да има и обратен ефект - да мобилизира неговите опоненти".

Радио ВИДИН: Живеем във времена, в които българският президент почти изцяло е узурпирал властта. Не му се вижда края на това нещо.

"И аз мисля, че не се вижда краят. Радев не би искал да сложи край на своята доминация в политическата система. Показва го с позиционирането и публичните си изказвания и действия денонощно. Успя да замени огромна част от държавния апарат със свои хора. Успя да измени външната ни политика по начин, по който не ми допада на мен. Не е редно без да имаш мандат да променяш дългосрочни позиции на българската държава, никой не ти е дал правото за това. Служебното правителство се оказа доста мощен инструмент в българската система за концентрация на власт. Такъв инструмент, какъвто на практика нямаме в други държави. Наскоро се занимавах да правя справки. Формално подобни институции има в няколко други държави - такъв тип, в която президентът има право да назначи правителство, когато Парламентът не успее да излъчи. Гърция е подобен пример, Хърватия, в Австрия с известни уговорки. В Хърватия в цялата история не се е налагало служебно правителство да бъде назначавано. В Гърция в рамките на около 50 години имаме три служебни правителства, обаче техният мандат общо, времето, в което те са управлявали, е около 90 дни. Това е по-малко от последния кабинет на Донев. Това са наистина служебни правителства с много ограничени функции. Тръгват си при първа възможност. В Астрия има един такъв случай и е с ясен технократичен кабинет. В България имаме 9 кабинета в рамките на 30 години, 5 от които назначени от от Радев. Има потенциал това да продължи. Служебното правителство се превърна в мощно оръжие именно при Радев, което няма аналог не само в българската история, а и в европейската. Много ми е интересно по какъв начин се изкривява центърът на власт и нашата политическа система. Това е злоупотреба с власт, която обаче не е противоконституционна. Това трябва да е червена лампичка за политиците: да мислят за решения в рамките на Парламента, които да ограничат безконтролната вече власт на нашия президент".