Георги Драганов: Политическите разговори преминават единствено през призмата русофилия-русофобия

Малко повече от седмица преди началото на предизборната кампания основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутирахме с Георги Драганов, създател и редактор на сайта за история и анализи "Война и мир".

Радио ВИДИН: Несъмнено гласуването е израз на ангажираност към себе си, сънародниците, държавата. От друга страна, а и с оглед на всички избори, които не излъчиха работещ модел, длъжен ли е човек да гласува, ако не вижда за кого?

"Гласуването е политическо насилие. То е начинът, по който дадена група хора успява да наложи своята визия затова какво трябва да се случи. Единствената разлика с истинското насилие е, че то става с една идея по-цивилизовано. Самата идея за демокрацията е, че 51 % се налагат над 49 % и се случва това, което те искат. Проблемът е, че в България мнозинството от хора не гласува, над 50 % от хората много години вече просто не отиват да гласуват. Останалите, които все пак са решили да вземат това решение, отново нямат висшегласие, отново няма една партия или коалиция, която да спечели 50 % от гласовете и да управлява самостоятелно. Другият голям проблем е, че тези партии нямат много ясни визии какво точно ще правят. Идеологическата разлика между партиите в последните 4-5-7 парламента е минимална. Не говорим за "няма ляво, няма дясно", а че няма позиция с това какво правим с пенсиите, данъците, с отбраната. Всичко се свежда до "гласувай за нас, за да не бъдат другите, които са лошите, а ние сме добрите". Българите сме в странна ситуация. Три години сме в безумна политическа криза. Има няколко големи лагера, но няма път за излизане. Никой не предлага конкретни решения на конкретните проблеми. Следващият парламент няма да бъде много по-различен като качествен състав, не е изключено да се повторят още едни парламентарни избори отгоре през тази година".

Радио ВИДИН: Тази дисфункционалност в нашата политическа система се дължи на факта, че страшно много хора не са адекватно политически представени. Това казахте в предишен наш разговор.

"Ако мога да оприлича партиите с това какви интереси представляват, безспорно Продължаваме промяната и Демократична България са представители именно на тази средна класа в големите градове - София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, затова и най-добрите им резултати са там. Тази средна класа в голямата си част е проевропейска, проамерикански настроена, тя е силен поддръжник на ЕС в най-еврофедералистката форма, тази средна класа пътува много повече, има едни либерални възгледи по повечето въпроси. Разбира се, има много изключения в тази средна класа. Най-интересният случай от предишните избори бяха Има такъв народ. Една деидеологизирана партия, която не беше ясно какво мисли по дадени въпроси, но тя беше най-селската партия. Тя получи най-много от гласовете си в селата и малките градове. Там партията беше доминираща, защото по някакъв начин техните структури бяха успели най-добре да идат при хората, живеещи на село, да комуникират с тях. Партия ГЕРБ, коалицията ГЕРБ-СДС, по-скоро е партията на средната класа в средните по големина градове и на другата част от средната гласа в големите градове. Тя е по-народняшката партия. БСП е партията на възрастните, на хората с носталгия към режима на Тодор Живков и БКП, на русофилите, на тези, които виждат решенията на проблемите в България на североизток. Тук идва тяхната конкуренция от младата партия Възраждане, която също е русофилска, но и националистическа. Много хора обичат да пренебрегнат всичко останало при тях заради тяхната русофилия, но е факт, че там има и грамотни хора, има представители на средната класа. Правят странен микс от национализъм и русофилия. Аз смятам, че са подценяван фактор, защото работят добре на терен, срещат се с различни групи, опитват се да бъдат и градска, и селска партия, да работят с всички възможни групи. Наистина смятам, че големи групи идеологически не са представени в Парламента. Например, десните националисти, дясната средна класа, не са представени. Идва голямата дискусия за евентуалното евро в България. Този спор минава единствено през призмата русофилия/русофобия. Това не е така, има още и много различни аспекти, които не се чуха в дискусиите в НС. Имаме дискусията за ядрената енергетика, отново там се чуват единствено гласове "за" и "против" по оста русофилия/русофобия. Страшно много политически разговори се свеждат до две тези, които са отвлечени и не хващат целия проблем. Този проблем на българския парламентаризъм смятам, че някога ще бъде решен, че някога ще имаме 4-5-6-7 различни партии и всяка ще е изразител на различните гледни точки, тогава ще можем да имаме истински дискусии в Народното събрание".

Радио ВИДИН: Споменахте Възраждане. Какъв е потенциалът на партията? Традиционно националистическите формации максимално стигат до нивото 15-16 %. От друга страна, това е антисистемен играч. Ако кризата продължава да се задълбочава, може би е възможно да минат тази граница. 

"Възраждане са много интересен случай. Хората ги сравняват с една друга партия със сходен профил - Атака. Безспорно има прилики. Има и нещо друго: Възраждане си поставя дългосрочни цели. През тази година идват местни избори, което означава, че Възраждане ще бъде голяма сила в Общинските съвети в цялата страна. Възраждане най-вероятно ще вкара и евродепутати, когато дойдат следващите избори. Тази партия се пази от участие в коалиции. Много внимават да са сами. На абсолютно всички събития, на които отиват, или са организатори, или носят ясно своите партийни знамена. Държат да се разграничат от останалите. Държат да покажат, че са нещо отделно и различно. На този етап - да, най-вероятно няма да участват в управляваща коалиция, ще бъдат опозиция, независимо кой от двата други големи лагера успее да състави или да не състави коалиция и да има редовно правителство. Възраждане, бидейки така вечните революционери, могат да крадат страшно много гласове. Могат да съберат бившите гласоподаватели на Атака, на ВМРО, на НФСБ, на БСП. Могат да прибират гласове и от ГЕРБ, включително и от Демократична България. Много хора незабелязаха, че около 2 % от гласувалите за ДБ миналата година, са гласували за президент Костадинов. Имат голям потенциал. Големият въпрос е, в кой момент Костадин Костадинов и партията ще кажат "това ни стига, стигнахме тавана, хайде да участваме във властта, да имаме министри, зам. министри, областни управители".

Радио ВИДИН: Предстоящите избори като че ли се оформят като битката на ГЕРБ срещу анти-ГЕРБ обединението. Възможни ли са обаче изненади, които към момента бягат от погледите на анализаторите?

"През 2020 година започнаха едни протести, които, заедно с цялото медийно говорене, разбиха имиджа на ГЕРБ и на коалиционните им партньори от Обединени Патриоти. Вторите понесоха такъв имиджов удар, че не успяха да влязат в Парламента - нито заедно, нито в различните коалиции, с които опитаха. ГЕРБ загубиха не малко гласове, загубиха доминантната си позиция от последното десетилетие, но продължиха или да са първа, или втора политическа сила в краткосрочните парламенти. Никой не искаше да говори с ГЕРБ, бяха най-токсичната партия, синоним на зло. Имаше хора, които изпадаха в изключително емоционални пристъпи, когато се споменаваше името на партията или на някой от политиците им. Дори когато е очевидно, че предложението на ГЕРБ е разумно, правилно, нека да го наречем - популистко, че съвпада със заявените цели на другите партии, то биваше отхвърляно само защото е от страна на ГЕРБ. Вече сме в третата година от началото на тези протести, които катализираха промяната, а ГЕРБ вече не са най-токсичната партия. Редица партии по редица въпроси вече започват да говорят с ГЕРБ, а това беше невъзможно преди година или две. В следващия парламент според мен ключът ще са малките партии. Има огромно значение колко партии от тези, които са около бариерата за влизане, ще я прескочат. Всичко се върти около 121 депутата. Който от двата центъра на властта в НС успее да събере това магическо число, то най-вероятно ще успее да състави правителство. Дали ще е при тези или следващите предсрочни избори - никой не може да каже. Ако ГЕРБ има две малки партии, с които да се съгласи да дели властта, абсолютно ще може да състави правителство. ПП и ДБ създадоха коалиция, която има страшно голям потенциал. Събраха на едно място всичките си гласоподаватели, привлякоха най-сетне всички тези НПО-та и структури, които са присъдружни на тях, стана ясно официално, че са съюзници в много дейности. Беше честно и справедливо те да получат кандидатдепутатски места в листите. ПП и ДБ, дори при целия този потенциал, могат да са първа сила, но няма да могат да управляват сами, ще имат нужда от коалиционен партньор. Такъв може да е БСП - вече управляваха заедно. В крайна сметка никога не се скараха с БСП, въпреки че на думи ПП и ДБ бяха големи евроатлантици, за Украйна и т.н. В коалиционното правителство някак думата на БСП повече се чуваше по тези въпроси. Затова България не дари никакво оръжие на Украйна. Ние го продавахме на трети страни, които го даряваха на Украйна. Така БСП изпълни своята политическа цел - БСП реално беше водеща по този и други въпроси. Най-логично и най-очаквано е ПП и ДБ да потърсят коалиционен партньор в лицето на стария си такъв. Дали и с БСП ще могат да съставят правителство? Не съм сигурен. Идва въпросът, кой ще е четвъртият играч? Ще се съгласи ли някоя от малките сили да участва в такова правителство, което би трябвало да бъде по-стабилно от предишното?