Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо 80-те години са най-благодатни за много българи?

Снимка: Архив

Осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-доброто десетилетие в представите на много българи, показват резултатите от изследване на "Галъп интернешънъл Болкан". В проучването са търсени отговорите на въпросите "Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време?". Агенцията е задала сред пълнолетните българи въпроса "Кое е най-доброто десетилетие?". Абстрактният въпрос е оставил поле на запитаните за максимално широки асоциации. Една четвърт от всички участвали - 25,1%, са посочили именно осемдесетте години на миналия век като най-доброто десетилетие. Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следват деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век - 12,2%. 

Защо повечето българи харесват най-много 80-те години? Както може да се очаква, възрастта в сериозна степен е определяща за възприятията, обясняват авторите на проучването. Осемдесетте години сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Хората на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишните, отговорите „осемдесетте“ са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време също намаляват. С данните от изследването ни запозна Яница Петкова от социологическа агенция "Галъп интернешънъл".

"Няколко неща ни казва това проучване. На първо място до голяма степен е валидно нашето очакване, че всеки обича годините, в които е бил млад. Така най-възрастните хора казват, че най-добри са били 70-те, тези които са на възраст между 45 и 65 години пък предпочитат 80-те и казват, че това е било най-доброто десетилетие. Тези, които са около 30-те години в по-голяма част казват 90-те, но са по-скоро раздвоени и поляризирани и най-младите в най-голяма степен не могат да определят, защото най-вероятно твърде малко десетилетия са изживели, а може би очакват и че най-доброто им тепърва предстои... Младите хора приемат днес това, че могат да пътуват свободно като даденост. Правя това заключение във връзка с едно наше друго проучване, което наскоро публикувахме, което касае нагласите на младите хора за миграция."

Попитахме видинчани каква е тяхната преценка за качеството на живот през 80-те години на миналия век:

"Най-хубавото беше, че имаше работа за всички. Хората успяваха да си купят и жилища, за колите знаете имаше ред, проблеми, кой с връзки, кой с друго, и за телевизори, и за печки, обаче имаше работа за всички и това е най-важното. Не можеше да се пътува по държавите така свободно, но това не е толкова важно за мен. Може би сега за младите това е от значение, но за мен онези години бяха добри... Има и предимства, има и недостатъци. Сега времената станаха малко по-неспокойни. Дори сегашните детски филмчета нямат възпитателна цел. Тогава си спомням, че водих сестра ми да гледаме "Том и Джери“ или руското "Ну, погоди!" и бяха интересни и поучителни.“

Кой е определящият фактор, за да бъде харесвано времето, в което живее един човек? Този въпрос зададохме на Ирена Бокова, доцент по културна антропология, доктор, преподавател в департамент "Антропология" в Нов български университет, която направи няколко важни уточнения:

"Всяко едно изследване предполага някаква хипотеза, особено когато се прави анкета по телефона и се задават въпроси, които са предварително изработени. Това означава, че до голяма степен изследователят определя накъде ще върви разговорът. Съвсем друга е ситуацията, когато правим интервю и разговаряме с хората. Тогава ние формулираме нашите въпроси въз основа на техните идеи и нещата, които са важни за тях. Второто уточнение, че винаги, когато създаваме една картина за миналото, ние я създаваме от съвременна гледна точка, тоест ние днес проектираме това, което мислим, че е било времето през 80-те години на миналия век. Затова не винаги можем да говорим за носталгия, защото самото понятие "носталгия" не означава винаги тъга или мъка по нещо изгубено. Носталгията много често е нашата преценка за миналите времена с оглед на това, което е важно и ценно за днес" – поясни доцент Ирена Бокова и допълни, че въпреки хубавите страни на времето през 80-те години, е имало своите недостатъци.

Известният телевизионен водещ и диджей от Видин Васко Громков е отявлен почитател на музиката на 80-те години. Една от неговите запазени марки е появата му на участия и публични събития с фланелка с надпис “Аз живея в 80-те”. 

"Специалисти са доказали, че песните, които са създадени в средата на 80-те години впоследствие са претърпели най-много кавъри през годините. Освен това, тези години са пиков период на модата в света, на киното и на всичко, което може да се свърже по някакъв начин с културата и този лайфстайл, който вече остана в 20 век, за съжаление. Осемдесетте остават емблема и все повече хора осъзнават това. Ако погледнем холивудските продукции от последните години, почти няма популярен филм, в който да няма поне една песен от 80-те години. Другото нещо, което свързва онези години с наши дни е един популярен фестивал, който се провежда всяка година в Шотландия и Англия, а отскоро и в Бразилия. Той събира оцелелите звезди от 80-те години от света на музиката и огромно количество хора, които го очакват цяла година с нетърпение“- обясни Васко Громков.

Вероятно и занапред базата за сравнение чрез натрупания от нас житейски опит ще остане един от основните фактори, които ни дават възможност да преценим кое е най-доброто за нас. Очакванията сред младите, обаче остават, че най-доброто десетилетие за тях тепърва предстои.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00