Така започва "Беднякът милионер". Не, не филмът с осем награди Оскар, а дебютният роман на индийския писател и дипломат Викас Сваруп, който през 2008 г. става основа за заснемането на едноименния филм.
Историята започва в затворническа килия в индийската филмова столица Мумбай, за да ни поведе през Индия такава каквато е – пъстра, ароматна и бляскава като базар в сърцето на Ню Делхи, но и мръсна, опасна и уродлива. А в килията е Рам, изтезаван от полицията, за да подпише фалшиво самопризнание, че е спечелил наградата в телевизионното шоу с измама. И точно когато е готов да се пречупи и да признае всичко, което искат от него, в ареста нахлува младата и нетърпяща възражения адвокат Смита Шах.
С нейната поява Викас Сваруп без да се бави разгръща една почти дикенсова история, разказана в първо лице в дванайсет глави – по една за всеки от дванайсетте въпроса, на които един безимотен индийски сирак не би трябвало да знае отговорите. Защото Рам Мохамад Томас е именно това – сирак, отгледан от английски свещеник, принуден след смъртта на благодетеля си да отиде в сиропиталище, където обаче среща най-добрия си приятел Салим и… това е само началото.
За разлика от спретнатия сценарий на филма със същото заглавие, романът не следва някаква хронология в случките, разказвани от главния герой. Те следват дванадесетте въпроса от злополучното предаване. Всяка глава разказва история, в която се крие ключ към отговора на един от въпросите, зададени на Рам в играта. Всичко това Рам разказва с откровеността на сирачето, което никога не е чело вестник, не е ходило на училище и не би трябвало да знае нищо. Разказва ни собствената си невероятна история от деня, в който е намерен в кутия с дрехи, дарени за бедните, до деня, в който печели един милиард рупии.
Дванадесетте глави, както казах, не са в хронологичен ред, но затова пък правят една смущаващо детайлна дисекция на социалната система, нравите, тъмните кътчета в съвременна Индия. Макар и дипломат по професия, Викас Сваруп показва необикновено дълбоки познания за съвременния живот в страната си и подлага на язвителна, понякога дори брутална дисекция злоупотребите, престъпленията и жестокостите, широко разпространени дори през ХХІ век там. И въпреки че е почти невероятно всички тези жестокости да се случват чак толкова често, колкото в разказа на Рам Мохамад Томас, те всъщност са реални, случват се и в момента, при това много по-често, отколкото ни се иска да повярваме.
"Беднякът милионер" не е книга за убиване на скуката. Не е и за сладко прекарване на свободното време. В нея има твърде много нецензурни думи, секс, убийства, бедност, престъпления, жестокост, безнадеждност, мизерия, несправедливости и отчаяние. Достатъчно, за още поне няколко романа. Има добри и лоши герои, бели и черни души, покварени богаташи и фалшиви филмови звезди, бедност и експлоатация и всичко останало, което можете да добавите към сместа, за да получите една истинска индийска филмова история.
Макар и не особено обемен роман, развиващ се сравнително бързо, "Беднякът милионер" ни запознава от близо с Индия в нейния най-зловещ и екстремен вариант. Може би твърде кинематографичен, почти абсурден на моменти, той всъщност разказва преди всичко история за човечността, оцеляването в мрака, възмездието и в крайна сметка за надеждата, че аутсайдерът все пак ще намери своето място в света. Една пленителна смесица от комедия, драма и романтика, типични за Индия. Ако искате да погледнете към тази необятна страна отвъд рекламните трикове, отвъд захаросаните кадри и клипове, отвъд сладникавите романтични филми, романът на Викас Сваруп е едно добро начало.
И да, ако търсите дълбока психология, може би трябва да потърсите другаде. Правдоподобно ли звучи цялата история? Със сигурност не на сто процента, дори не и на осемдесет, но кого го е грижа? Не това е била идеята на автора, който очевидно е искал да създаде една фантастична, малко шокираща, леко зловеща на моменти съвременна приказка за вярата в крайната победа на доброто, независимо от всичко.
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..
Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..
В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....