Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каква ще е 2023 година за икономиката ни?

Снимка: Архив

Преди дни излезе традиционната прогноза на водеща застрахователна компания за България с изградена мрежа за ежедневно проследяване и анализ на промените в стабилността на над 80 милиона малки, средни и интернационални компании по света. Прогнозата предвижда период на стагфлация с почти нулев ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП), ограничаване на износа и потреблението и над 10% средногодишна инфлация у нас. Със среден ръст от 9,5% през 2023 година заплатите на българите ще продължат да догонват увеличението на цените. Според анализаторите страната ни ще влезе в еврозоната най-рано през 2025 година. Сред негативните тенденции се откроява сериозното недоверие в бизнес средата, като доказателство за това е осезаемият спад в инвестициите с 7% за 2022 година. Експертите обръщат внимание и на енергийната зависимост на България от доставки на руски газ, както и на политическата нестабилност в страната и общественото недоволство към стандарта на живот. Кои са основните рискове за бизнеса и ще отбележи ли ръст икономиката през тази година? Ръст на БВП близо до нулата (0,9%) и продължаваща инфлация от над 10% на средногодишна база през 2023 година предвижда лидер в застраховането на търговски кредити в регулярния си доклад за България. На тази база международните анализатори обобщават прогнозата си за страната в едно изречение- „Страх от стагфлация“. Те обръщат внимание на отслабването на ключови фактори за икономическия растеж като износа, който се очаква да забави ръста си над три пъти до 2% спрямо 7,1% през изминалата година. Какви показва анализът?


"Българската икономика е силно зависима от експорта и е уязвима при външни сътресения. Последствията от руската инвазия в Украйна и мрачните перспективи за икономическото развитие на Европейския съюз- основната експортна дестинация за българския бизнес, със сигурност ще имат негативно отражение. Към това се добавя и намалената покупателна способност на населението заради устойчивата инфлация, като разходите на домакинствата се очаква също да забавят ръста си значително до 1%. В резултат на това имаме индикации дори за слаба рецесия в началото на 2023 година в България“, обяснява д-р Манфред Щамер, главен анализатор на застрахователната компания. Силните фискални мерки, които осигуриха ръст от 6% на публичните разходи през 2022 година и са основен фактор за нарастването на БВП с 3% през периода, също се очаква да бъдат ограничени. Затова ключовият компенсационен механизъм за развитие на българската икономика през 2023 година ще бъде свежият поток на европари. При постигане на стабилност и успокояване на процесите анализаторите виждат по-дългосрочна перспектива за скромен ръст на БВП на България през 2024 година от около 2%. Според прогнозата на въпросната компания през 2023 година се очаква у нас да продължи тенденцията заплатите да опитват да догонят ръста на цените, но да се движат с леко изоставане. Ако през 2022 година се отчита 14% средно увеличение на трудовите възнаграждения при инфлация от над 15%, прогнозите за настоящата година са за 9,5% ръст на заплатите спрямо средногодишна инфлация от малко над 10%. Нивото на безработица ще се установи около 5%. Наред с рисковите фактори за развитието на българската икономика, анализаторите за поредна година отчитат и положителните индикации, свързани предимно с фискалната стабилност. От една страна наличието на валутен борд подпомага устойчивостта към турбуленции на глобално ниво, а от друга- традиционно консервативната фискална политика също намалява рисковете дори в периодите на засилени антикризисни бюджетни мерки заради COVID-19 и войната в Украйна.  Въпреки че през последните предизвикателни години България излезе от дългата серия на бюджетен излишък, очакванията на експертите са през 2023-та и 2024-та година годишният дефицит да се стабилизира. Публичният дълг у нас също достигна нива от около 24% от БВП спрямо 20% от БВП през 2019 година, като прогнозата е през настоящата и следващата година да се стабилизира без съществена промяна. Въпреки увеличението, специалистите са категорични, че актуалното съотношение продължава да бъде едно най-благоприятните в рамките на Европейския съюз. След приемането на България в „чакалнята“ на еврозоната и в банковия съюз през 2020 година, анализаторите на застрахователната компания очакват присъединяването на страната към еврозоната да се случи най-рано през 2025 година, показва анализът на застрахователната компания.


Кои са основните проблеми пред малкия и среден бизнес у нас в началото на новата 2023 година? Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:


"В зависимост от това, кой и как е успял да премине 2022 година, през 2023-та го чакат различни неща. Миналата година още имаше някои колеги, които просто затвориха някои бизнеси и преструктурираха работата си. Други пък успяха да разширят работата си. Много е важно в кой сектор икономически осъществяваш своята дейност и всъщност в зависимост от тенденциите на този сектор, малкият бизнес успяваше да се справя по-добре или по-зле. 2023 година ще бъде за много от нас година на оцеляването и тук е много важно да се осъзнае как този процес може да се управлява. Доста анализи бяха направени, включително и ние направихме една анкета и за съжаление се оказва, че притиснати от всички тези негативни влияния на факторите, които са изследвани в тази статистика, много малко от управляващите, особено семейните фирми, успяват да влязат в режим на осъзнато вземане на решения“- обясни Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.


Каква е ситуацията в Южна България, която е по-развита икономически от северната част на страната? Потърсихме за коментар Катя Стайкова, представител на голям производствен клъстер в Пловдив.


"Моята лична прогноза е за изключително добра година. Предстои откриването на няколко нови завода. Истината е, че има огромна разлика между Севера и Юга. Така е от години и за съжаление Северът все още не може да догони Юга в икономическото развитие и в привличането на инвеститори. При нас предстои откриването на няколко завода със съвсем различни производства. Ще се открие завод за електрически велосипеди, където производството е високотехнологично и заплатите там се очаква да са по-високи от средните за страната. Предстои откриването на завод за производството на специални текстилни нишки, използвани при самолетните седалки, в момента се строи и още един завод за електрически велосипеди... Като цяло при нас процесът по откриване и стартиране на нови инвестиции е устойчив от 25 години насам, което повлиява положително на развитието на икономиката в региона"- уточни Катя Стайкова.


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00