Единайсет области у нас са най-големите "донори" на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз. Над 5 на сто от населението на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище и Хасково е заминало зад граница през последните 10 години. Предпочитаните държави за полагане на труд през последните пет години са основно държави от Европейския съюз. Водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия. Това показват данните от проучване, осъществено за Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Основната причина българските граждани да търсят работа в чужбина, според изследването, е заплащането. Близо 96 на сто от трудовите емигранти очакват по-високи заплати от тези в страната ни и се надяват да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще. Данните показват, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
Попитахме видинчани защо българите все по-често търсят трудова реализация извън България:
"Няма работа тука, там има. Тук не можеш да изкараш 2 лева. Беше номер едно нашият град, стана най-бедният, последната спирка на гарата - последните сме станали ние тук. Там ни осигуряват осигуровките, осигуряват ни работа... А тук, ако нямаш осигуровки, после в болницата не те приемат в България, а в чужбина не те питат за осигуровки, не те питат за пари, не те питат за нищо - веднага те приемат... А тук, в България, пари ти искат в болниците и осигуровки да имаш, а ако нямаш осигуровки и нямаш пари си седиш вън... Демокрацията. Строят се смени икономически, а не политически и се разсипа икономиката, сега и онова, което сме имали, го няма. Явно има някаква ниша за работа и хората ходят... За по-голяма заплата. Привлича ги уреден живот и по-големи заплати. Имам дъщеря в Италия. Тя е завършила висше образование тук, обаче не можа да си намери работа. С мъжа си отиде, внучката от 4 годинки - сега тази година завършва 13 клас. Чисти, ходи да чисти, а зетят работи в едно предприятие - добре са, финансово са добре."
В чужбина работят хора на всякаква възраст – от 18 до 55 години. Преобладават обаче активните българи над 30 години, сочат данните на Инспекцията по труда. От гледна точка на пола мъжете преобладават в съотношение 53% към 47%, но делът на жените постепенно нараства с повишаване на възрастта, като при възрастовата група 46 - 55 години те вече доминират.
Николай Хараламбов от Видин работи в сектора на туризма в Ирландия. Преди това той беше част от екипа на Радио ВИДИН. Попитахме го защо е избрал тази работа:
"Предполагам, както и повечето ни съграждани са предпочели - за пари. Основно това е причината, честно казано... Стандартът на живот тук е много по-висок, парите са съвсем други и в годината мога да си позволя поне 4-5 почивки, съвсем спокойно."
Николай Хараламбов казва, че един ден, когато се пенсионира, с удоволствие ще се върне в България, защото е страхотно място за живеене като природни дадености и климат, но по думите му политически и икономически ситуацията тук е трудна за описване.
Данните от изследването сочат още, че през последните години делът на хората, които заминават зад граница, намалява. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения заради коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
Видинското читалище "Светъл ден - 2009" заедно с организации от още три държави - Румъния, Словакия и Унгария, участва в проучване доколко Европейската стратегия за младежта се свързва с младите хора в Европа. В допитването са включени 1403-ма младежи на възраст между 18 и 24 години. Проучването, което е част от инициативата eSAT, е публикувано в..
Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..
Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство...
Днес в рубриката "Професия хоби" ще ви запознаем с един необикновен начин да запазим красотата на природата завинаги - капсулирането на естествени елементи в нежни бижута от епоксидна смола . Мадлен Рачева от Видин се занимава с това изкуство, което е повече от хоби - то е магичен процес на съхраняване на най-красивите моменти от..
За осма по ред година инициативата "Млад благотворител" подкрепя доброволчески каузи на ученици. Конкурсът се организира от фондация "Благотворител" . Той е за благотворителни инициативи на ученици от 8-и до 12-и клас, като те сами избират идеята, обясни председателят на фондацията Станислава Рашева . Седем от предложенията ще бъдат подкрепени..
В Деня на народните будители 1 ноември търсим отговор на въпроса кои са съвременните будители и продължава ли нашето възраждане. Да, като пример за съвременни будители може да приведем учителите. Те са хората, които поемат огромната отговорност да ни дадат най-важното за началото на нашия живот. Задачата им обаче не е лесна, защото търсенията..
В Деня на народните будители в Монтана представят новата книгата на писателя Димитър Петров- "Герои на три епохи- кратки очерци на 50 значими личности от българското минало" . Тя е трета поред за младия автор и в нея са включени биографии на 50 исторически личности от три епохи- Средновековие, Възраждане и Ново време, каза за Радио ВИДИН Димитър..