"Традиционно през последните пет години ние мерим нагласите на българите за тяхната оценка за края на годината и очакванията им за следващата. Това, което прави впечатление е, че песимистичните нагласи и очаквания и за следващата година са вече в продължение на три години и до голяма степен това се дължи на пандемията от COVID-19. Разбира се, през последната година пандемията я изпратихме, но пък през 2022 година бяхме свидетели на други проблеми, които ни сполетяха, които ни карат да имаме пак ниска оценка за годината. Това са най- вече войната в Украйна, инфлационният процес и разбира се, политическата криза, която е продължение от 2021 година. На фона на всичките тези събития ми се струва, че данните стоят логично."
В изследването прави впечатление възрастовата граница, като по-младите оценяват 2022 г. чувствително по- добре за себе си в личен план, отколкото по- възрастните. Може ли да се говори все още за носталгия по миналото, попитахме още Димитър Ганев:
"Това е само част от обяснението, а иначе винаги, когато питате за песимистичните нагласи, винаги най-младите са най-оптимистично настроени, а възрастните са най-песимистични. Най-вече това е свързано с изчерпващата се житейска перспектива и здравните проблеми. Нивото на пенсиите не предполага кой знае колко висок стандарт в страната. Съставянето на редовен кабинет с ясна визия би било една правилна стъпка в правилната посока"- допълни Димитър Ганев.
Видинчани изказаха разнопосочни мнения относно отиващата си 2022 година. За някои от тях е била успешна, показа наша анкета:
"Годината не е успешна, не ни приеха в Шенген, а това е голям удар. Преди пет-шест години бяхме готови да влезем в Шенген. Това е цинизъм, както казва държавният глава. Нямаме редовно правителство, а няма и да имаме скоро. Сега ще отидем отново на избори, а не можем да усвоим средствата от Европейския съюз, ще ги загубим ... Каква успешна година като сме загинали- нито пари за лекарства стигат, нито за нищо ... Завърнах се у дома след седем години и половина и всяко зло за добро. Надявам се, че всичко ще си дойде с времето, мисля, че всичко ще се нареди."
По темата разговаряхме и със социалния антрополог Харалан Александров.
"Едва дали българите мислят по-негативно от останалите общности, но едно нещо е сигурно, че им е много трудно да се зарадват на успехите и винаги се презастраховат, като така да се каже пъдят злото. Българите обясняват колко са зле и как нещата вървят от провал на провал. Това е културен факт и е почти неприлично в култура като нашата и се смята за арогантно да се хвалиш и да твърдиш, че всичко ти е наред и това е точно обратното на англо-саксонската култура, където винаги трябва да си усмихнат и да се държиш така, като че ли светът е твой ... Що се отнася до възрастовите групи е съвсем естествено младите хора да се усещат по-щастливи, защото те живеят с фантазията, че могат спечелят и че голямото разместване и разбутване в пластовете им дава шанс да спечелят"- обясни Харалан Александров.
Очакванията за идващата 2023 г. на българите не са оптимистични- 44% смятат, че България я очаква една по-лоша година от 2022 г., а 30% очакват по- добра година. И тук личните очаквания са по- оптимистични. 36% очакват 2023 г. да е по-добра година за тях в личен план, но 27% споделят негативни очаквания, показва още въпросното проучване.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..
Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град. Красиво и благоустроено е Неговановци. Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи. Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..
Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон. Ще намерят ли партиите формула за управлението? Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси? Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..