Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Успешна ли е отиващата си година за българите?

Снимка: Радио ВИДИН

Едва 12% от българите оценяват 2022 г. като добра година за България, докато 79%- като лоша, показва проучване на изследователския център "Тренд". То бе проведено между 1 и 8 декември сред 1005 пълнолетни българи, като в него се отбелязва, че лошите оценки за годината са започнали още с пандемията от коронавирус през 2020 г. и са се задържали през 2021 г. Войната в Украйна, политическата криза и инфлацията вероятно са сред основните аргументи на българите за лошата оценка за отминаващата 2022 г. В личен план настоящата година е била добра за малко над половината българи- 51%. Това е най- високата стойност от 2019 г. насам. За 36% от анкетираните обаче отминаващата година е била лоша. По-младите, между 18 и 39 години, оценяват 2022 г. чувствително по-добре за себе си в личен план, отколкото най-възрастните над 70 г. Успешна година ли изпращат българите? Потърсихме за коментар Димитър Ганев, политолог от изследователски център "Тренд":


"Традиционно през последните пет години ние мерим нагласите на българите за тяхната оценка за края на годината и очакванията им за следващата. Това, което прави впечатление е, че песимистичните нагласи и очаквания и за следващата година са вече в продължение на три години и до голяма степен това се дължи на пандемията от COVID-19. Разбира се, през последната година пандемията я изпратихме, но пък през 2022 година бяхме свидетели на други проблеми, които ни сполетяха, които ни карат да имаме пак ниска оценка за годината. Това са най- вече войната в Украйна, инфлационният процес и разбира се, политическата криза, която е продължение от 2021 година. На фона на всичките тези събития ми се струва, че данните стоят логично."


В изследването прави впечатление възрастовата граница, като по-младите оценяват 2022 г. чувствително по- добре за себе си в личен план, отколкото по- възрастните. Може ли да се говори все още за носталгия по миналото, попитахме още Димитър Ганев:


"Това е само част от обяснението, а иначе винаги, когато питате за песимистичните нагласи, винаги най-младите са най-оптимистично настроени, а възрастните са най-песимистични. Най-вече това е свързано с изчерпващата се житейска перспектива и здравните проблеми. Нивото на пенсиите не предполага кой знае колко висок стандарт в страната. Съставянето на редовен кабинет с ясна визия  би било една правилна стъпка в правилната посока"- допълни Димитър Ганев.


Видинчани изказаха разнопосочни мнения относно отиващата си 2022 година. За някои от тях е била успешна, показа наша анкета:


"Годината не е успешна, не ни приеха в Шенген, а това е голям удар. Преди пет-шест години бяхме готови да влезем в Шенген. Това е цинизъм, както казва държавният глава. Нямаме редовно правителство, а няма и да имаме скоро. Сега ще отидем отново на избори, а не можем да усвоим средствата от Европейския съюз, ще ги загубим ... Каква успешна година като сме загинали- нито пари за лекарства стигат, нито за нищо ... Завърнах се у дома след седем години и половина и всяко зло за добро. Надявам се, че всичко ще си дойде с времето, мисля, че всичко ще се нареди."


По темата разговаряхме и със социалния антрополог Харалан Александров.


"Едва дали българите мислят по-негативно от останалите общности, но едно нещо е сигурно, че им е много трудно да се зарадват на успехите и винаги се презастраховат, като така да се каже пъдят злото. Българите обясняват колко са зле и как нещата вървят от провал на провал. Това е културен факт и е почти неприлично в култура като нашата и се смята за арогантно да се хвалиш и да твърдиш, че всичко ти е наред и това е точно обратното на англо-саксонската култура, където винаги трябва да си усмихнат и да се държиш така, като че ли светът е твой ... Що се отнася до възрастовите групи е съвсем естествено младите хора да се усещат по-щастливи, защото те живеят с фантазията, че могат спечелят и че голямото разместване и разбутване в пластовете им дава шанс да спечелят"- обясни Харалан Александров.


Очакванията за идващата 2023 г. на българите не са оптимистични- 44% смятат, че България я очаква една по-лоша година от 2022 г., а 30% очакват по- добра година. И тук личните очаквания са по- оптимистични. 36% очакват 2023 г. да е по-добра година за тях в личен план, но 27% споделят негативни очаквания, показва още въпросното проучване.


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43

Хората от Орсоя искат да бъде изградена чешма в селото

Село Орсоя се намира по пътя Видин-Лом и е част от населените места на община Лом. Населеното място  стана известно с голямото си свлачище, което през 1978 година поглъща част от къщите там.  В селото в миналото е имало рибарници, хората се занимавали със земеделие и риболов. Открай време местните работят в близките градове, както и в..

публикувано на 20.09.24 в 12:00

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42