Искат ли младите да емигрират и как да ги задържим

Сред младите хора в България днес преобладава негативна нагласа за емигриране. Изводът е на Департамент "Психология" на Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките. Анализът е направен след проучване сред хора на възраст до 35 години.

"Младите напускат. Като няма работа, какво да правят? И аз съм била 6 години. Не е добре, ама взимаш някой лев... Млади хора, които търсят професионална реализация. В България такава няма. В България има за млади хора, силно свързани партийно. Моето дете в момента работи в Канада, завършило е в Копенхаген... И аз съм напускала страната. В Гърция съм била 20 години. Слугиня съм била там. Ние се радваме само, когато ни платят. Не вярвам тази практика да спре, защото в България е много скъпо... Децата ми са напуснали, в Италия са всички. Те са заминали преди 24 години и си остават там. Имат си жилище. Липсват ми, три години не могат да дойдат заради тази пандемия. Те се чувстват добре...", разказаха видинчани.

По данни на Националния статистически институт общо емигрирали, т.е. изселени от страната, от 2007 до 2021 година са 324 550 души. От 2011 година до 2019 година се наблюдава ясно изразена тенденция към увеличаване на броя на емигрантите, като през 2019-а техният брой достига пик. През 2020 година броят на емигрантите рязко спада с избухването на пандемията от COVID-19, но през 2021 година отново тръгва нагоре стремително, съобщиха на кръгла маса "Емиграционни нагласи и жизнена планиране при младите хора в България" от Департамент "Психология".

Почти през всички години от 2007 насам най-активно е емиграционното поведение на възрастовата група 25-29 години. Тя е следвана от групите на възраст 20-24 години и 30-34 години. Наблюдава се много ясно изразена тенденция емиграционното поведение постепенно да затихва с напредване на възрастта.

Въз основа на проучването, от Департамент "Психология" очертаха психо-демографски профил на потенциалния млад български емигрант на възраст 18-35 години. Той е без собствен доход или с нисък доход - до 1000 лева (без значение от пол и големина на населеното място); с предишен емиграционен опит; без висше образование; по-вероятно между 18-25-годишна възраст, отколкото между 26-35 г.; необвързан, живее с родители или съквартиранти; с по-висока склонност към поемане на рискове, най-вече социални и финансови;  готов да се раздели с роднини и близки, за да подобри икономическия си статус, за да има нови/вълнуващи преживявания, за да създаде нови контакти; с по-ниска удовлетвореност от живота си в България; с по-песимистична нагласа за бъдещото си развитие и реализация в България; с по-слаби умения за планиране, организиране и контролиране на живота си; който имат роднини в чужбина. 

"Факторите, които определят емиграцията, не са само икономически. Има и психологически елемент. Изследването ни показва много важен фактор, който лежи в основата на позитивните нагласи към емиграция и това е високата склонност към поемане на рискове, най- вече социални рискове и финансови рискове", каза доцент д-р Диана Бакалова от Института за изследване на населението и човека.

Набелязан е набор от мерки за това как да насърчим оставането на млади хора и заселването им в страната и то квалифицирани. На първо място са необходими промени в нормативната уредба, в структурата, функциите и дейността на отговорните институции и координацията между тях.

"Нямаме механизъм, който да координира всички неправителствени организации, заедно с отговорните институции, за да може наистина процесът на интеграция и реинтеграция на емигрантите да има стъпки, които да се следват и да се знае,  когато един емигрант дойде в страната - било то завърнал се българин, който е живял дълго време в чужбина, било човек с друг произход, през какви стъпки трябва да мине, за да бъде интегриран в българското общество", допълни доц. Бакалова.

Освен промените в нормативната уредба и създаването на ясен координационен механизъм, е необходимо повишаване на качеството на образованието в страната, включително навременното професионално консултиране и ориентиране на младите хора, да им се осигуряват по-добри възможности за стаж.

"И много важно, тъй като вече живеем във времето на непрекъснати промени, живеем във време едновременно на криза и на голяма трансформация, много е важно според нас да се осигурят повече възможности за краткосрочна мобилност на младите, както и за дистанционен и смесен режим на работа, където това е приложимо. Важно е не просто да се повиши заплащането на труда. Но да го гледаме само в тази плоскост, чисто икономическата, малко се елементаризира проблемът. Освен заплащането, важно е да се подобрят условията на труд и да се осигури ергономична и високотехнологична работна среда", предлагат още от Институт за изследване на населението и човека към БАН.

Кристияна Симеонова- началник на кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова, заяви, че двамата с президента са силно ангажирани с темите за демографското развитие на страната:

"По този въпрос е задължителен националният консенсус. При желание, планиране и добри управленски решения, България може да бъде чудесното място за живот, което предлага и перспектива за младите хора."