Хляб се кара от съседното село Рабиша в понеделник, сряда, петък и събота. От Димово има една кола, която снабдява с хранителни продукти всеки вторник. Също във вторник идва и една мобилна аптека към 11 часа. Тогава хората се събират на площада и пазаруват каквото им трябва. Излиза, че като че ли не сме вече в 21 век и страна от ЕС, но - това е положението тук. Иначе селото е оживено, защото се намира на кръстопът. През него минава най-близкият път до пещера Магурата. Оттук минават много автобуси с екскурзианти, затова селото се поддържа. Тротоарите са окосени, бордюрите им са боядисани, всичко е изметено и почистено. Имаме човек по програмата към кметството, който се грижи за това...
Тук в продължение на много години нищо не бе правено за селото. Сега асфалтирахме две улици и направихме една беседка. Пуснахме и водата, в центъра също има чешма. Който посети селото ни, може да се измие, да пие вода и да си почине... Ние си имахме собствен водоизточник, но от около 10 години, водата се изгуби. Имаме също и централно захранване от село Бела, така че проблеми с водоснабдяването, няма. Община Димово пък пое ангажимента да плаща изразходваната вода на чешмата в центъра...
Условията за живот в самото село не са лоши, но много рядко млади хора проявяват желание да се завърнат. Не знам каква е причината, но явно е заради липсата на работа...
Пътят до селото наистина е в много лошо състояние, но той е към републиканската пътна мрежа. Последно го асфалтираха цялостно преди около 15 години. Поддръжката му сега се изразява само в закърпването на дупките. Целият е в кръпки, които през зимата отново се разбиват. Това според мен не е достатъчно. Пътят е основен за пещерата и би трябвало да се обърне по-голямо внимание и се асфалтира наново, защото тук минават големи и скъпи автобуси с туристи. А и канавките отстрани на пътя не се чистят. Наскоро един такъв автобус си счупи страничното огледало от храстите край пътя.
Лошото е също, че нито един от тези автобуси с туристи, които минават през селото, не отиват и към археологическия обект "Конбустика", който е в края на Кладоруб. Може би защото не е обявено, че тук има такава историческа ценност", обясни кметският наместник Иван Иванов и допълни, че за рекламирането на обекта, би трябвало да се погрижи държавата.
Местните пък смятат, че държавата, общинското и местното ръководство са им длъжници не само за популяризирането на селото, но и за подобряване на живота в него:
"Тук е мизерия до гуша. Няма магазин, няма аптека, няма транспорт, няма нищо. Ако речеш пък да идеш до Димово, трябва да платиш поне 10 лева на човека с автомобила. Един кибрит няма откъде да си купиш. Пълна мизерия... Аз съм бил автобусен шофьор и преди тук по 10 рейса минаваха. Сега няма нищо. Ето сега и с тази аптека- ако не е това момче да мине през седмицата с лекарствата, няма откъде да си ги купиш. Затова сега седим и го чакаме- в него ни е надеждата... В селото сме останали около 15-16 души- само възрастни. Има и двама- трима, които са под 70 години... Тук имаме една белска вода, но като спре и тя, няма откъде да си налееш да пиеш. Имаме горе местен извор. Сто пъти молихме кметовете да я възстановят. Но засега си оставаме само с обещанията. Водопроводът ни е правен преди 40-50 години, всичко е износено и дава големи аварии, ама няма кому да се оплачеш... За какво ни докараха този паметник- то няма хора, които да седят тука, те ни докараха беседка. Цялото село да извикаш, няма да могат да я попълнят... Съборът беше едно време, преди 20
години, на 2-ри юни. Тук хоро се виеше. Този дуд е на повече от 100 години. Под него се събираха хората, деца тичаха. Сега тук няма едно детенце. А и да ти пратят някое внуче да го гледаш, не смееш да го вземеш, защото ако се разболее, няма къде да отидеш... Аз съм на 89 години. Прибрахме се на село със съпруга ми преди време, защото тук е тихо и спокойно. Имам си градинка и почти не спирам на едно място. Преди гледахме зайци, патици, кози, но съпругът ми почина, а аз вече не мога сама да се грижа за всичко на тази възраст. Сега ми стига градинката... Селото е хубаво и чисто, но няма млади хора. А те са бъдещето на Кладоруб...", коментират местни.
"От името на жителите на Северозападна България искам да кажа, че пускането на този път е от изключително жизненоважна значимост", заяви кметът на Враца Калин Каменов при инспекцията на регионалния министър Иван Иванов на строителството на отсечката Мездра-Ботевград. Ако се работи със същите темпове, както увериха строителите, реално до..
Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) и Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ проведоха съвместно заседание. Един от въпросите, които обсъдиха касае размерите на местните данъци и такси и предложения за промени в законодателството. Кметът на Мездра Иван Аспарухов е председател на..
В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Балей в община Брегово. То е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край граничната река Тимок и на 3 км от река Дунав. Това стратегическо място оказва се, че днес с нищо не е допринесло за развитието на селото. Напротив. Река Тимок, която тече близо до площада..
Правителството набеляза 37 мерки срещу войната по пътищата. На съвещание при премиерът Росен Желязков министри и представители на неправителствения сектор, както и семейства, загубили близките си в катастрофи, обсъдиха организационните проблеми в работата на институциите, отговорни за контрола на трафика по пътищата. Реализацията на..
Броят на фалитите в България ще нарасне с по 2% през тази и следващата година, тъй като все повече компании изпитват затруднения да изплащат задълженията си, а проблемните сектори се увеличават. Бавните и сложни процедури за обявяване на несъстоятелности още повече усложняват положението. Това се посочва в изследване на глобалния застраховател..
Ако беше пуснат пътят Ботевград-Мездра, вероятно Сияна щеше да е жива. Това призна регионалният министър Иван Иванов. Именно заради продължаващия вече 4 години строеж на пътя, тежкотоварният трафик е отклонен по обходни маршрути. Нелепата загуба на 12-годишното момиче разтърси България. На редица места в страната се организират протести срещу лошото..
На 7 април се отбелязва Световният ден на здравето. В България се чества професионалният празник на работещите в здравеопазването. Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България е Ден на здравния работник от 1964 г. Всяка година на тази дата глобалната здравна инициатива приканва всички да се..