"Днес, на празника, бях много изненадана от хората на площада. Честно казано всеки път се изненадвам колко много хора има във Видин, а слушаме, че Видин обезлюдява... В делниците пък ме изненадва с това, как успява въпреки всичко, да запази провинциалната си лежерност и превръща делника в празник. При нас едното винаги се прелива с другото и това е може би нещото, което изненадва хората от по-големите градове, които ни посещават. Те това не успяват да го възприемат. За тях е признак за обезлюдяване, за забрава, а ние сме си свикнали - на Видин това си му е ритъмът...
С Видин се разбираме много добре, за разлика от някои хора във Видин, с които не успяваме да се разберем. С Видин винаги намираме общ език, независимо от това, каква емоция ме е завладяла, Видин успява да ми влезе в тона, както се казва и когато съм радостна, и когато съм тъжна, и когато имам нужда от съчувствие, и когато имам нужда да ме сритат в кокалчетата, както се казва... Имало е моменти, в които ми се е искало да си тръгна оттук и съм си тръгвала няколко пъти, но всеки път се връщам...
...Това, че написах роман за Видин бе случайно. Така се случи. Аз имах героите в главата си за тази история, просто всички се бяха оформили като образи и като характери, липсваше ми историята, която да ги свърже. Просто ми липсваше фабулата за романа. Започвах няколко неща, не ми харесваха, докато един ден съвсем случайно ми хрумна каква да е фабулата и то се случи пак в библиотеката. Дойде едно момче, което мисля че учи в полицейската академия в Симеоново. Имаше да пише някаква тема за дейността на нашите служби за национална сигурност. Започнах да работя по неговата справка и съвсем случайно попаднах на една книга, която ми даде идеята за основната фабула...".
Очаква се "My Hеll" да излезе от печат през пролетта.
Какво си пожелава Валентина Вълчева на Димитровден - за Видин и хората в него:
"Пожелавам си по-малко хора от Видин да казват лоши неща за Видин, пожелавам си повече външни хора да дойдат и да видят, че Видин не е западащият Северозапад и не е филмовия декор, който тепърва откриват от сериал, който върви... Пожелавам си да дойдат и да видят, че Видин заслужава да бъде обичан, и че е красив и че има бъдеще... И че е едно настина чудно място - тук слънцето изгрява от север, Дунав тече на юг..."
Целия разговор с Валентина Вълчева чуйте в звуковия файл.
Творби, придобити през 2024 година, показва в първата си изложба за новата година художествена галерия "Кирил Петров" в Монтана. Експозицията представя 19 художници и 37 техни произведения. Сред тях е Николай Пенков , който дълго време бил уредник и отговарял за фонда на галерията . "Тази инициатива за закупуването на картини започна през 2021..
Парламентът избра правителството с премиер Росен Желязков. Съставът на кабинета беше одобрен със 125 гласа „за“, 114 „против“ и без въздържали се. След избора, премиерът и министрите положиха клетва пред Народното събрание и приеха властта от служебното правителство. България се нуждае от редовно правителство, заяви от парламентарната трибуна..
Разпространяват се доста драматични слухове по този въпрос, които често не са подплатени с абсолютно никакви факти. Ако има такива, те са от доста съмнителни източници. Можем да ги разглеждаме като всеки един друг уред, който е около нас, който, когато работи и когато е свързан към мрежата, има определени лъчения, но те не са опасни за човешкото..
За поредна година тече подготовката за един от най-емблематичните обичаи в град Кула - "Къпачи". Той е единствен по рода си и е с над 100-годишна история, разказва секретарят на Народно читалище "Просвета 1882" Царевна Цанкова : "Навремето са правили седенки и няколко млади момчета решават да се маскират с въглени от жаравата на печката...
Джордже Енеску синтезира целия опит на неговите предшественици, положили основите на съвременната румънска музикална култура, начертавайки нов път за румънския симфонизъм. Обикаляйки градове и села, свири с цигулката си и дирижирайки, способства за разпространението на музикалната просвета в Румъния. Йехуди Менухин казва за него, че "ще остане едно..
Възможно ли е да се съчетаят любовта към природата, чистата храна и стремежа да възпиташ вкус към естественото и здравословното? В "Земята, която ни храни" се срещаме с една млада жена, която от няколко години се е изправила пред едно люто предизвикателство- със семейството си отглеждат едни от най-лютите чушки в стопанството си в село Бързия...