Климатичните промени и горите

Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени, смята доц. д-р Момчил Панайотов - преподавател по "Дендрология" /наука за дървесните растения/ в Лесотехническия университет и част от авторския екип на "Климатека". Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите. Климатичните промени са тема, която засяга всички нас, защото всички живеем в една обща земя и когато нещо с климата се движи в посока, която не е добра за хората, това засяга цялото общество, каза д-р Момчил Панайотов.

"България е една от страните, която се намира в Южна Европа и според климатичните модели може да очакваме доста неприятни изменения в бъдеще в посока по-чести суши, горещи вълни през летните периоди, промяна на режима на някои месеци на валежите, общо повишаване на температурите и това съответно може да има много сериозни ефекти, особено върху природните екосистеми. Неща като това, което се случи преди една седмица само в южните склонове на Балкана, под тях всъщност, това наводнение, такива процеси се очаква да станат много по-чести. И съответно това е само един от ефектите, възможните, на климатичните промени", заяви доц. Момчил Панайотов.

Горите са най-широко разпространените екосистеми в нашата страна и логично те ще бъдат доста сериозно засегнати. Земеделието също, но там поне има варианти за по-бърза адаптация като поливане, промяна на културите. Докато при горите адаптацията се случва много по-бавно. Близо 40% от територията на България са горски екосистеми и животът на хората доста зависи от горите. От страна на климатичните промени има много неизвестности по това как ще реагират различните типове, а това буди притеснение, според доц. Панайотов.

"Първото, което забелязваме е страдане на създадени изкуствено гори, които са създадени в миналия век. Това са предимно залесявания с борове - бял бор и черен бор. Те са много често изнесени извън естественото разпространение на тези два вида, по-ниско отколкото те естествено се разпространяват. Съответно не са, грубо казано видовете не са на мястото си. И сега, когато климатът става малко по-суров спрямо тези видове, те започват да отслабват, да страдат, нападат се от различни вредители и масово наблюдаваме загиване в тези култури. Това съответно за едни хора е добре, ако става дума за дърводобив, за други хора е лошо, защото изведнъж виждаме едни обезлесени територии. Изобщо не изглежда добре картината в тези култури. Непрекъснато се говори за нуждата от тяхната трансформация към широколистни гори, които са по-устойчиви в този пояс. Но това не става бързо и не става от днес за утре, а и коства средства.", обясни доц. Момчил Панайотов.

Решения има много и трябва да се работи от днес за следващите десетилетия. Едни от мерките са спешни, като например готовност за бърза реакция при природни нарушения. От друга страна има и превантивни мерки, спрямо такива събития. По- отношение на адаптацията на горите спрямо бъдещия климат първо да се стимулира видово разнообразие в горите:

"Това дава по-висока вероятност ако някой вид не се чувства добре, другият вид, който е там, да го замести по-добре, най-общо казано. Доста важно е да толерираме тези видове, при стопанските дейности в горите, които имат повече шанс за бъдещето спрямо това, което е направено като модел за климатичните промени. Имаме разработени такива неща, за момента пилотно за Югозападна България, но те са доста валидни за други райони. В общи линии най-добре е да залагаме на бъдещето на дъбовете, тъй като те са доста пластични видове и понасят едновременно и зимните студове и летните суши и жеги."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.