Какво би станало, ако кралица Елизабет II започне да чете книги? Така де, тя със сигурност чете, но какво ще стане, ако започне да чете с настървението на някой, който едва сега отваря вратата на вълшебен свят, докато близо осемдесет години е минавал покрай портата му без да я забележи? Какво ще стане, ако строго режисирания образ на владетеля бъде разпукан, за да се появи образът на една кралица, пристрастена към четенето? Всъщност способна на каквото и да било пристрастие.
Ще настане смут и стрес за много хора от обкръжението ѝ. Точно това се случва в романа "Книжният гамбит на кралицата" от Алан Бенет.
Докато английската кралица не започва да чете и – за ужас на всички придворни – да говори за четене и книги, едва ли някой е гледал на това занимание с такова подозрение и неприязън. Едва ли някой си е давал сметка, че многобройните придворни, министри, секретари и дори гардеробиерката могат да гледат на него като на подозрително "елитарно" занимание, вероятен признак за настъпването на деменция у "мадам" и сигурен такъв за предстоящи тежки времена за монархията.
Излязъл от печат за пръв път през 2006 г., хумористичният роман "Книжният гамбит на кралицата" (с оригинално заглавие "Необикновен читател"), още с първите си изречения ни запраща право в Уиндзор. Очарователна и нахална, историята ни запознава отблизо с кралицата, докато тя се опитва да озапти непокорните си кучета, и открива, че всяка сряда пред един от страничните входове спира подвижната библиотека на мистър Хъчингс. И тъй като "благородството задължава" да е пример за добро възпитание, тя си тръгва от библиотеката с една ужасно скучна книга на Айви Комтън-Бърнет. А това е път, по който няма връщане. Започвайки плахо, Нейно Величество съвсем скоро започва да променя гледната си точка за света и за своето собствено място в него, осмелява се да вземе неочаквани решения и да хвърли в тревоги цялата държава.
Шегувайки се типично по английски, много тънко и интелигентно с монархията и нейните устои, Алан Бенет всъщност демонстрира особено сериозно познаване на материята, на начина, по който работи целият механизъм, изграждащ образа на монарха във Великобритания.
Не, че кралицата не е чела книги досега, разбира се, но харесването на книгите, пристрастяването към четенето е било нещо, което досега е оставяла на другите хора, които не са кралски особи. А кралицата не е обикновено човешко същество – тя е институция и символ. Поради което се очаква и да не се държи като обикновен човек. Не се очаква да харесва или не нещо, да изпитва удоволствие или не от нещо. Очаква се по срещите си с простолюдието да задава неутрални въпроси като "Отдалеч ли пътувате?", "Как беше пътуването?" и прочее, поради което всяко нарушение на протокола е събитие с интензитета на малък катаклизъм. Например да те попита кралицата "Какво четете в момента?" се оказва сериозна заплаха за етикета и спокойствието на придворните и особено за личния й секретар сър Кевин Скачърд, който много държи да забрави за твърде обикновените си, почти селски новозеландски корени.
И за всичко е виновен Норман – онзи неугледен риж момък от кухнята, който си няма друга работа, ами седнал да чете, моля ви се. Че и да увлича кралицата в това странно и съмнително дело.
За книга като "Книжният гамбит на кралицата" в едно друго време авторът ѝ със сигурност щеше да получи най-малкото смъртна присъда. Ако не за друго, дори и само заради невероятната реч, която Бенет слага в устата на Нейно Величество в края на книгата:
"Подавали сме ръката си, в бяла ръкавица, на ръце, от които капе кръв, разговаряли сме любезно с мъже, които собственоръчно са клали деца…"
А всъщност, ако се позамислим, това въобще не е книга за кралицата и монархията, а за литературата като форма на крайна демокрация. Един закачлив поглед към книгите и писаното слово като подривен елемент между държавните управници и обикновените хора. Написан с майсторското остроумие, което печели на Алан Бенет популярност от двете страни на Атлантика, "Книжният гамбит на кралицата" всъщност е един истински празник на писателите, читателите и книгите помежду им и отговор на въпроса защо понякога е по-добре книгите да си останат преградата между едните и другите.
Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
В "Едно" говорим за събитията, в които участваха през септември от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин. От 12-ти до 16-и септември бяха гости на международния фестивал "Арт зона за всички" в сръбския град Зайчар. Организатор е Детски център - Зайчар, с който видинската фондация работи по проекта "U korak sa..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..