Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

КНСБ: Над 1200 лева месечна издръжка на един работещ у нас

Снимка: Радио Видин

В началото на месеца от КНСБ изчислиха, че издръжката за живот на работещите българи трябва надхвърля 1200 лева месечно. Според въпросното изследване, 1267 лева и 53 стотинки е чистият доход, с който трябва да разполага един работещ, за да живее нормално. За тричленно семейство от двама работещи и едно дете нужната сума за живот без лукс е 2282 лева на месец. От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с малко над 4%, а на годишна база- с 15,6 на сто. Данните на синдиката сочат още, че над 1,7 милиона души получават под заплата за издръжка. Това са близо две трети от работещите. Какви са критериите, по които се прави въпросното изследване и каква е ситуацията в Северозападна България? Разговаряхме с Росица Макелова, служител на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ.

"Издръжката на живот е направена на базата на една потребителска кошница, която съдържа близо 500 стоки и услуги. По отношение на хранителните стоки следва да се отбележи, че ние следваме международно признати стандарти за това какъв калориен прием трябва да има един работник в зависимост дали е мъж или жена, също така и дете в семейството до 18 годишна възраст. Съобразяваме се също така менюто да е разнообразно и да осигурява протеини, въглехидрати, белтъчини и т.н. ... Нехранителните стоки са тези, които осигуряват базисен начин на живот, като тук няма луксозни стоки а предимно такива, свързани с образование на зависимото дете, съобщения, транспорт и други ... По отношение на това колко човека могат да си го позволят, се правят такива допълнителни калкулации на база на данни, които взимаме от НОИ за това на каква сума се осигуряват работещите българи и се вижда тенденция, която всъщност и през годините сме доказвали нееднократно, че едва 1/3 от населението може да си позволи да води подобен начин на живот, който ние смятаме за нормален."

През летните месеци темата за размера на минималната работна заплата у нас, сякаш остана на заден план за синдикатите. Така ли е всъщност и стои ли на дневен ред този въпрос?

"Това винаги ще стои на дневен ред и според мен ще бъде нещо, на което бъдещите политици ще наблягат в своята предизборна кампания. Факт е, че дори в края на последното правителство имаше консултации на тристранна основа- правителство, работодатели и синдикати. Обсъждаха се варианти за това колко да бъде размера на минималната работна заплата, кое обосновава тази необходимост, така че със сигурност този дебат ще продължи на фона и на тази европейска директива, която се очаква."- обясни Росица Макелова, служител на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика, народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Потърсихме го за коментар по темата:

"При всички случаи видинска област е под онова, което смята за нормално института на КНСБ. Такова е положението почти във всички области на Северозапада, с изключение на Плевен и на Враца. Трябва да се знае, обаче че методологията не е съвършена, тоест предполага се, че има определена цена на живота, която зависи от това какво вкарвате в кошницата. Въпросът е, че издръжката на живота не е равна на заплатата- има и други доходи отвъд заплатата и ако се вземат съотношенията заплата към икономика, има такава статистика на Обединените нации, то България не седи съвсем зле, тоест някъде около 53% от икономиката на България са именно заплатите." 

Каква е връзката между размера на минималната работна заплата и месечната издръжка на един работещ у нас, и може ли да се смята за сигнална лампа към управляващи и работодатели изследването на КНСБ- това попитахме още икономиста Красен Станчев:

"Въпросът е какво формира дохода и кой го плаща. В същото време, ако се види динамиката на възнагражденията, то е очевидно, че примерно 2007 година, която е най- добрата от последните 30 години от гледна точка на ръст на доходи, заетост и т.н.- тогава заплатите от брутния вътрешен продукт са 40%. Другото нещо, което е много важно е че в различните категории хора, които живеят в България, динамиката на доходите е много различна. За последните 10 години тя е най- ниска в групата на хората, които работят сами за себе си. Там увеличението за последните 10 години е някъде около 12- 13%."

Над 1200 лева трябва да е издръжката на един работещ у нас, изчислиха от КНСБ. Възможно ли е това за жителите на Северозапада- попитахме видинчани:

"Те говорят добре- КНСБ, но специално за нашия, както го наричат "западнал край" е изключено. Никога не може да стане това. Да извиняват моите приятели, но ние сме най- лошите хора в цялата страна, ние сме най- завистливите хора ... То зависи, всеки изчислява според неговата си необходимост. Един човек, дори и сам да е предполагам, че няма да му стигне за поддръжка на бита, на социалния живот. Хубаво е да сме оптимисти най- вече ... Въпросът е дали "частниците" ще увеличат също заплатите, защото те ще ги минат на договор на минималната, която е увеличена, но де факто те няма да вземат тези пари."- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43

Хората от Орсоя искат да бъде изградена чешма в селото

Село Орсоя се намира по пътя Видин-Лом и е част от населените места на община Лом. Населеното място  стана известно с голямото си свлачище, което през 1978 година поглъща част от къщите там.  В селото в миналото е имало рибарници, хората се занимавали със земеделие и риболов. Открай време местните работят в близките градове, както и в..

публикувано на 20.09.24 в 12:00

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45