По това време на годината Видин оживява по много причини, но все още има младежи, които си спомнят за една от емблемите на града през лятото - фестивалът The Bridge. Младежи от цялата страна се събираха в града, жадни за знания и летни забавления, свързани с различни видове изкуства. И тази година обаче фестивал няма да има. И не заради COVID-19.
Градът по свой начин претърпява загубата от всички събития, но най-много страдат тези, които дълги години са били и част от голямото семейство на The Bridge. Като актрисата Луиза Григорова, която бе и ментор в театралните и кино работилнички. Спомня си, че въпреки колебанията относно преподавателските й умения, разбирайки за фестивала и идеята му, се включва с удоволствие.
"Вклюбих се в този фестивал. Ако можех, всяка година щях да бъда във Видин. Била съм тук преподавател три години- два пъти на театралната работилница и веднъж, последния път, на 10-тата годишнина на фестивала, която за съжаление беше и последната, бях направила изцяло нова работилница, която мислех, че ще продължава напред. Това беше работилницата по актьорство в киното, което беше също супер интересно. За мен този фестивал беше нещо изключително. Аз съм разказвала за него абсолютно навсякъде. Този фестивал беше единствено по рода си в България невероятно преживяване..." - сподели актрисата.
Идеята за младежкия фестивал на изкуствата се ражда спонтанно. Един от организаторите е Красимира Елисеева- тогава ръководител на Общинския съвет по наркотични вещества във Видин. В началото събитието стартира с около 100 души и едва няколко работилници, но с течение на годините броят на участниците многократно се увеличава- до момента, в който за The bridge започва да се говори в минало време.
"Да, COVID беше причината, поради която на 10-тата годишнина, дори не успяхме да го закрием както трябва за съжаление този фестивал. Две години с COVID, сега ми се струва, че е много трудно да завъртим обратно колелото, защото просто се прави много трудно. Освен това ръководителите на работилниците бяха много млади, идваха тук безвъзмездно, никой нищо не им плащаше и работеха с тези деца. Децата си заплащаха само храната, иначе материалите и всичко останало беше безплатно. Абсолютно безплатно. И така, както започнахме със 100-тина деца, на 10-тата година бяха повече от 400. Смятахме, че на следващата пък ще бъдат още повече и всичко беше подготвено... Уникално, наистина. неповторим фестивал. Няма друг такъв. Поне аз не зная" - коментира Красимира Елисеева.
Човекът, с когото тя обсъжда идеята за The Bridge е Михаил Стефанов. Той и група млади музиканти, танцьори, актьори, поети и артисти искат да направят младежки фестивал, който да не е в София. Свързва се с Красимира Елисеева и идват във Видин.
"Нямахме нито пари, нито идея, нито организация, когато дойдохме, но на следващата година реално се роди The Bridge. В първото му издание имаше около 100-тина младежи от 10-тина града, в последното, точно преди COVID, 10-тото юбилейно имаше 400 и няколко участника със 110 човека екип от 25 града в България. Така това се превърна в най-големия младежки фестивал в България към онова време. Идеята беше той да расте. Искахме да го направим с някакво международно участие, постепенно да се развива, но така се случиха нещата, че 2 години фестивалът на практика спря и позагуби инерция малко" - добави организаторът.
По думите на Мишо за The Bridge не е редно да се говори в минало време, защото възраждането му съвсем не е невъзможно. Той и екипът му имат намерение на есен да се съберат и да обсъдят нови идеи, както и да се помисли върху това може ли да се възстанови фестивалът.
"Аз съм оптимист за The Bridge. Смятам, че има нужда от неща като The Bridge. Той беше уникален фестивал и смятам, че Видин оживяваше по време на The Bridge по много хубав начин. Бих се радвал отново да съберем децата в някакъв момент" - добави Михаил Стефанов.
Чуйте повече в звуковия файл.
Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение. Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..
Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..
Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал: "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..
В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го Art & Wine - Belogradchik . Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..
Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..
Във Видин се проведе обществено обсъждане на проект на Общински план за младежта за 2025 година. Документът определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта (2021-2030 г.) и Националната програма за младежта (2021-2025)...
Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..