Много или малко почиват българските ученици?

Синдикатите призовават да се прави разлика между почивни и празнични дни

публикувано на 26.07.22 в 15:35

Снимка: Радио ВИДИН

Юлиян Петров - председател на СО- ''Подкрепа''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Анкета с ученици

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По-равномерно разпределение на почивките и учебните дни предлага Министерството на образованието и науката (МОН) за следващата учебна година. Според проекта на заповед, публикуван за обществено обсъждане, ваканцията между първия и втория срок ще бъде пет дни - от 1 до 5 февруари 2023 г. Досега тя беше само един ден, което е твърде малко за възстановяване на силите на учители и ученици. За да компенсира недостатъчното време за отдих, миналата зима министърът на образованието и науката обяви четири допълнителни дни за неучебни и заедно със съботите и неделите училищата затвориха за цели девет дни. Сега по-дългата междусрочна почивка става норма.

Последният ден на октомври 2022 г. ще бъде неучебен. Така есенната ваканция ще бъде четири дни, включително празничния 1 ноември.

Последните учебни занятия за 2022 г. ще бъдат на 23 декември. Учениците ще се върнат в клас на 3 януари 2023 г.

Великденската ваканция ще започне на 8 април 2023 г. за учениците от I до XI клас и на 12 април за дванадесетокласниците. Всички ще влязат отново в училище на 18 април 2023 г. Както и досега, няма да се учи в дните на задължителните държавни зрелостни изпити и на изпитите за национално външно оценяване в VII и X клас.

Ако предложението на МОН бъде прието, матурата по български език и литература ще бъде на 19 май 2023 г., а изпитът по втори предмет по избор, както и този по теория за придобиване на професионална квалификация - на 23 май 2023 г. Седмокласниците и десетокласниците ще се явяват на национално външно оценяване в един и същи ден и изпитите ще започват по различно време, както досега. За да се намали рискът от грешки при организацията обаче, разминаването на началните часове се увеличава на два часа и тестовете ще са съответно от 9 ч. за VII клас и от 11 ч. за Х клас. Изпитите по български език и литература ще са на 13 юни 2023 г., а по математика - на 16 юни 2023 г.

Синдикат "Образование" препоръчва МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в чл. 154 от КТ за ваканция. Да, те са вид "ваканция", но нямат отношение към дебата за учебното време, а това изкривява общественото усещане за почивни и учебни дни. И реално есенната ваканция е 1 ден, Коледната ваканция е 2 дена, междусрочната - 3 дена и пролетна ваканция 4 дена. Това прави общо 10 дни, без лятната ваканция. Добавяме и "неучебните дни" за зрелостни изпити /ДЗИ/ и външното оценяване /НВО/, които МОН ги брои за ваканции и не ги причислява в категорията учебно време, обясняват от синдиката.

"Виждаме няколко неща. Първо, че междусрочната ваканция, по подобие на тазгодишната, където и нашето предложение беше и по повод на пандемията тогава, да бъде повече от седмица. Сега е увеличена тази междусрочна ваканция с няколко дни, в момента е три дена плюс почивни дни става малко повече, което е добре за децата, но виждаме, че Коледната ваканция е само два дена, което не е добре. Бихме могли да погледнем какво се случва в Европа и там да видим, че има поне две седмици ваканция. В България, заедно с официалните празници, са под тези две седмици. Тъй че, бихме могли да помислим за още два- три дена след Нова година, примерно, до 6-7 януари", заяви д-р Юлиян Петров - председател на синдикат "Образование" към "Подкрепа".

Дните, в които се провежда външното оценяване да не се водят като неучебни, защото са част от учебния процес, допълни Юлиян Петров:

"Нещо друго, което е свързано донякъде и с времетраенето на часовете- от министерството на здравеопазването препоръчват и налагат едно тяхно становище, че едва ли не българските ученици не могат да учат повече от това учебно време 35-40 минути. В Европа далеч не е така. Имаме държави, където тези часове са по 60 минути, а не виждаме учениците по някакъв начин да са ощетени или пък да постигат по-лоши резултати".

Учениците биха искали повече дни да са ваканция:

"По принцип искаме да е по-дълга лятната. Пролетната е май 10 дена плюс почивните дни. Междусрочната е един ден, не е достатъчно... Аз мисля, че всъщност ваканциите са прекалено, защото имаме доста време да си почиваме и да се наслаждаваме на лятото. Имаме пролетна, есенна, зимна и лятна. Есенната нали я увеличиха с няколко седмици заради пандемията... По- добре да е по-голяма есенната, за да не ходя на училище и да си пиша домашни... Би трябвало да си остане същата, за да имаме повече време за учението... Аз бих казал, примерно тази лятната да я увеличат...", казаха ученици.

От Синдикат "Образование" дават сравнителен анализ на българското учебно време и ваканции в рамките на Европа. В повечето от изследваните държави броят на учебните дни е между 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия - 200. В половината от страните са 170-180. В 13 държави учениците учат между 181 - 190 дни.

Броят на учебните дни е еднакъв за всички степени на образованието, но има и изключения - във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния повече дни учат в начална и средна степен. С по-малко учебни дни в горен курс са Гърция, Ирландия и Босна и Херцеговина. В страните, където броят варира според степента и класа, често последният клас има най-малко учебни дни. Такъв е случаят и с България - в 12 кл. има 31 учебни седмици, с пет по-малко от останалите. В България броят на учебните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата близо до максимума от 190-200 учебни дни, а именно - 180. С изключение на Коледната ваканция, всички останали варират и се различават по продължителност.

Времетраенето на учебните часове е категория, която за България е подвластна на министерство на здравеопазването, казват още от синдиката. За пример учебните часове в Обединеното кралство на 7- годишните /първокласници у нас/, са 60 минути времетраене, при нашите- 35 минути. МОН би могъл да увеличи времетраенето на учебните часове, за да се изравним с някои европейски образователни системи, но от синдиката са категорични, че това няма да помогне за по-добро качество на българското образование. Няма да помогне и увеличаването на учебните дни.

Синдикат "Образование" отправя препоръка към следващия образователен министър да се фокусира не към физическия размер на учебното време, а към естетиката и качеството на времето за образование.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!