Много или малко почиват българските ученици?

По-равномерно разпределение на почивките и учебните дни предлага Министерството на образованието и науката (МОН) за следващата учебна година. Според проекта на заповед, публикуван за обществено обсъждане, ваканцията между първия и втория срок ще бъде пет дни - от 1 до 5 февруари 2023 г. Досега тя беше само един ден, което е твърде малко за възстановяване на силите на учители и ученици. За да компенсира недостатъчното време за отдих, миналата зима министърът на образованието и науката обяви четири допълнителни дни за неучебни и заедно със съботите и неделите училищата затвориха за цели девет дни. Сега по-дългата междусрочна почивка става норма. 

Синдикат "Образование" препоръчва МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в чл. 154 от КТ за ваканция. Да, те са вид "ваканция", но нямат отношение към дебата за учебното време, а това изкривява общественото усещане за почивни и учебни дни. И реално есенната ваканция е 1 ден, Коледната ваканция е 2 дена, междусрочната - 3 дена и пролетна ваканция 4 дена. Това прави общо 10 дни, без лятната ваканция. Добавяме и "неучебните дни" за зрелостни изпити /ДЗИ/ и външното оценяване /НВО/, които МОН ги брои за ваканции и не ги причислява в категорията учебно време, обясняват от синдиката.

"Виждаме няколко неща. Първо, че междусрочната ваканция, по подобие на тазгодишната, където и нашето предложение беше и по повод на пандемията тогава, да бъде повече от седмица. Сега е увеличена тази междусрочна ваканция с няколко дни, в момента е три дена плюс почивни дни става малко повече, което е добре за децата, но виждаме, че Коледната ваканция е само два дена, което не е добре. Бихме могли да погледнем какво се случва в Европа и там да видим, че има поне две седмици ваканция. В България, заедно с официалните празници, са под тези две седмици. Тъй че, бихме могли да помислим за още два- три дена след Нова година, примерно, до 6-7 януари", заяви д-р Юлиян Петров - председател на синдикат "Образование" към "Подкрепа".

"Нещо друго, което е свързано донякъде и с времетраенето на часовете- от министерството на здравеопазването препоръчват и налагат едно тяхно становище, че едва ли не българските ученици не могат да учат повече от това учебно време 35-40 минути. В Европа далеч не е така. Имаме държави, където тези часове са по 60 минути, а не виждаме учениците по някакъв начин да са ощетени или пък да постигат по-лоши резултати".

"По принцип искаме да е по-дълга лятната. Пролетната е май 10 дена плюс почивните дни. Междусрочната е един ден, не е достатъчно... Аз мисля, че всъщност ваканциите са прекалено, защото имаме доста време да си почиваме и да се наслаждаваме на лятото. Имаме пролетна, есенна, зимна и лятна. Есенната нали я увеличиха с няколко седмици заради пандемията... По- добре да е по-голяма есенната, за да не ходя на училище и да си пиша домашни... Би трябвало да си остане същата, за да имаме повече време за учението... Аз бих казал, примерно тази лятната да я увеличат...", казаха ученици.

От Синдикат "Образование" дават сравнителен анализ на българското учебно време и ваканции в рамките на Европа. В повечето от изследваните държави броят на учебните дни е между 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия - 200. В половината от страните са 170-180. В 13 държави учениците учат между 181 - 190  дни. 

Времетраенето на учебните часове е категория, която за България е подвластна на министерство на здравеопазването, казват още от синдиката. За пример учебните часове в Обединеното кралство на 7-  годишните /първокласници у нас/, са 60 минути времетраене, при нашите- 35 минути. МОН би могъл да увеличи времетраенето на учебните часове, за да се изравним с някои европейски образователни системи, но от синдиката са категорични, че това няма да помогне за по-добро качество на българското образование. Няма да помогне и увеличаването на учебните дни.