Александър Въчков завършва средното си образование в Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура в София. Неговата мечта е да влезе в Националната художествена академия. Успява да влезе на петата година. А през това време учи история в Софийския университет.
Завършва Националната художествена академия, специалност "Резба", по-късно работи в същото учебно заведение като преподавател по история на костюма. Научните му търсения и интереси са свързани предимно с военните униформи и изследвания и популяризиране на историята на войните, които води България след Освобождението.
Така създава книгите "Български военни униформи 1879-1945", "Сръбско-българската война 1885 година", "Балканската война 1912-13", изключително сериозни изследователски трудове. Съавтор е и на илюстрованата енциклопедия "Великите битки и борби на българите през Средновековието".
През 1996 г. Български пощи валидират пощенски марки под заглавие "Български военни униформи", на които той е автор.
През 1998 г. защитава докторската си дисертация на тема "Българските военни униформи 1877-1945 г."
Александър Въчков илюстрира първата детска книга за живота на Цар Борис III - "Последният рицар на България". Тя включва разкази с истории от живота на царя, написани от писателя Михаил Кунчев.
Като дете се интересува от комикса и днес този интерес не спира, напротив развива се с още по-голяма сила. Не случайно Александър Въчков е организатор на последните няколко изложби на комикси в България. Участва като редактор, организатор и автор на българската книжка "Вековници"- сборник с комикси с митологична и историческа тематика.
Има участия в научни конференции, тематични мероприятия и телевизионни предавания с научно-популярен и патриотичен характер.
ВИДИН
"Тъй като най-хубавите ми спомени са от Видин съответно и без да съм роден в града, се считам за видинилия. Интересът ми към архитектурата също се породи в тази прекрасна градска среда, която градът някога предлагаше... Семейството на майка не са кореняци-видинлии. Баба ми е от Дебър, след първата Световна война се преместват във Видин, а родната къща на майка ми е построена през 1905 година от прадядо ми и неговият брат. Докато дядо ми, бащата на майка
ми, е родом от Севлиево, племенник на Райна Княгиня, единият му чичо е Ботев четник. Двамата се запознават на един бал в офицерския клуб във Видин и целият им живот премина във Видин."
КОМИКСИТЕ
"От ранно детство, когато баща ми имаше запазени от неговото детство едни вестничета "Чуден свят, илюстровано четиво", които са излизали в началото на 40-те години , където имаше комикси... Много ме впечатляваха... Отделно списание "Пиф", което беше много популярно в моето детство, рисунките ме очароваха... Оттам през интереса ми към рисуването логично стигнах и до комикса. "
През 80-те години имаше едно вестниче "Знаме на мира", където един мой приятел беше публикувал комикс, и аз се амбицирах и аз да изпратя, и на 13 години вече имах публикация... В момента имам една от най-големите колекции на комикси в България, над 15 хил. комикса... Преди 4 години една фондация реши да издава комикси за българските владетели и аз бях първият, който направи три комикса за тях.
С дарителски кампании отпечатаха единия път 50 хил., другият път 60 хил. комикси, които подариха на всички четвъртокласници.
В България най-тиражираните комикси са на историческа тема. Преди години имах проект за комикс "Историята на Видин", но остана в идейна фаза. Комиксът е една универсална форма за представяне на каквато и да е тема, тъй като много се родее с киното. В него има и за четене има и за гледане и по-лесно се възприема. Комиксът в средата на 80 години е признат за деветото изкуство... В комиксите историята е водещата , а не рисунките."
ДЕЦАТА
Децата са най-доброто произведение на изкуството, което аз съм създал в своя живот.
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..
Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..
"Котаракът в чизми" е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..
Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..
Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник. Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..
Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..
"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..