Европейската интеграция на Западните Балкани да се ускори. За това призова еврокомисарят по разширяването, който пристигна на специална визита у нас. Събитието, в което участва, беше озаглавено „Европейският съюз среща Балканите". На срещата присъстваха и дипломати от Албания и Северна Македония. Оливер Вархеи се закани, че ще идва в България толкова често, колкото е необходимо, за да може да се стигне до решение между София и Скопие:
"Винаги ще се радвам да идвам в София, толкова често, колкото е необходимо, за да може да се стигне до решение юни месец тази година. Войната ни показва, че нямаме верме за губене. Не само време нямаме, но нямаме интерес да губим повече време."
Северномакедонският министър на външните работи Буяр Османи пък призова да напуснем "фолклора и да мислим стратегически" по отношение на правата на българите в Република Северна Македония:
"Много е важно да излезем от дневната политика, да излезем от фолклора, да започнем да разсъждаваме стратегически. Историята и бъдещето ще ни съди за решенията, които взимаме."
Защо е толкова важен македонският въпрос за България?
"Ще започна с малко черен хумор. Откъде идва понятието Македония? От "мъка". Всеки трети, живеещ в България българин, има някакъв род от Македония. Македонската емиграция тук стига до 600 000 души след войните и страшно много от днешните българи, включително и аз, имаме корени точно от Македония. Много кръв е пролята. Българите сме прекарали целия 19 и 20 век в политическа, икономическа, културна, църковна борба и резултатът е, че Македония в крайна сметка в по-голямата си част не влиза в българската държава. Това е една много голяма травма върху националното ни самочувствие. 45 години- по време на комунистическата диктатура, всички тези въжделения по Македония са нападани като "великобългарски шовинизъм", като национализъм, като нещо лошо. Българската комунистическа партия провежда дебългаризация на българите в рамките на България, което е безпрецедентно в световната история. За щастие комунизмът падна. Македония, в по-голямата си част, също вече е независима държава- изпълни се първата част от плана на комитите от ВМРО- ако не могат да я присъединят директно към България, тя да бъде автономна. И естествено Македония, която днес е една независима държава, от кого получи помощ първо? От България. Ние бяхме първата държава, която призна тази държава, за да я спаси от клане, каквото можеше да се случи, както стана в Косово, в Босна и Херцеговина, в Хърватия. Спасихме живота на десетки хиляди македонски българи. Продължихме да им помагаме- давахме им оръжие, когато там имаше гражданска война с албанците, подкрепяхме ги през цялото време, когато имаха нужда от нещо- при земетресения, при природни бедствия ние бяхме първите, които откликваха. И ще продължаваме да го правим, защото кръвта вода не става...", обясни Георги Драганов- създател и редактор на сайта за история и анализи "Война и мир".
Как се заражда македонизмът?
"Това, което днес е Република Северна Македония, влиза в състава на съседна нам държава- Сърбия, по-късно Кралство на сърби, хървати и словенци, това се случва след Балканската война. Когато България, Сърбия, Гърция и Черна гора започват заедно война срещу Османската империя, за да освободят поробените народи в европейската ѝ част през 1912 година, България и Сърбия подписват споразумение, че ще си разделят Македония. Македония има безспорна част, която отива за България, и спорна, която ще бъде решена с арбитража на руския цар. Войната приключва успешно за България, Османската империя губи, обаче се оказва, че Сърбия нарушава тази договорка и взима по-голямата част от Македония, Гърция взима егейската част на Македония и така се стига до Междусъюзническата война, която България губи. Македония попада в рамките на Сърбия и на Гърция. Гръцката част се обезбългарява, гонят се българите и на тяхно място по-късно ще се заселят голяма част от малоазийските гърци. Там такава македонизация няма. Няма създаден отделен народ, докато в Македония, която попада в рамките на Сърбия, по-късно Югославия, много дълго сръбската пропаганда твърди, че те са етнически сърби, които са забравили своя род. Въпреки много дълги години сръбска власт върху тези земи, въпреки изключително грозно обезбългаряване, горене на книги, читалища, църкви, училища- всичко, което носи някакъв намек за българщина, е рушено, сърбите са си дали сметка, че не могат да превърнат местните българи в сърби, но пък могат да подкрепят идеята, че те са отделен народ. Когато свършва Втората световна война, на комунистическа Югославия ѝ става ясно, че тя не може да проведе такава политика. Тогава едни конкретни хора създават македония език, македонска азбука и по заръка на Комунистическия интернационал с централа в Москва се създава нов народ. Всъщност целта е била да има няколко народа- македонски, шопски, добруджански, тракийски. В общи линии нищо да не остане от България- да бъдем разделени на малки републики. Това, за щастие, не се случва, но първата част- македонската нация, е създадена. 45 години тя съществува като част от Югославия. Целенасочено се прокарва политика, която много ясно разделя "ние" от "тях". Българите в пропагандата се изкарват "монголоиден народ", "азиатски народ", "татари", много различни на всяко едно ниво. Някои от най-гнусните обиди в културата на македонските българи са свързани именно с българите, за да се разграничим едни от други. Стига се до момента, в който, 90-те години, Македония става независима държава. Ние им помагаме страшно много, но тя отнякъде трябва да си създаде национална идентичност. Откъде могат да я вземат? От Сърбия не могат да крадат сръбски крале, царе и т.н. Могат да вземат древна история. Заради съвпадението на имената започват да взимат историята за Александър Македонски, за баща му, за древното македонско царство. Започват да взимат и средновековното българско царство на Самуил, Кирил и Методий, Климент Охридски. Хора, които са живели по тези земи, но в повечето описания ясно са заявили какви са. Никой не говори за македонски народ до 1944 година. Преди това никъде, в нито един официален документ, в нито една историография, в нито една книга не съществува такова нещо. Но днес съществува. Днес има македонска нация и видяхме от преброяването преди няколко месеца, че има хора, които се самоопределят като македонци, а не като българи. Чудесно, съществувате, но историята не може да се пренаписва..."
Загубена кауза ли е за България Македония?
"Гърция успя да защити своя интерес. Гърция успя да наложи на Македония да си смени знамето, тъй като македонското знаме беше Звездата на Вергилий, гърците казаха- това е гръцки символ, не може вие да го ползвате. После още веднъж натиснаха Македония да си смени знамето, а накрая ги накараха да си сменят името. Защото казват, че в Република Гърция е Македония, не може вие да сте също Македония, вие сте нещо друго. Съгласиха се на Северна Македония след дълги преговори. След като Македония вече не краде история от Гърция, след като няма вече име, което да е с териториални претенции към части от Гърция, Гърция каза "ние нямаме проблеми с вас". Тук вече идва историческият, културен и политически спор между Република Северна Македония и Република България. Можем ли ние да пуснем Скопие в Европейския съюз? Ако гледаме историята, ние искаме да живеем заедно с, да търгуваме с и да работим с македонските българи. Т.е. те са добре дошли в ЕС. Но могат ли те да влязат в ЕС докато на всяка една крачка ни мразят на официално ниво и докато продължават да репресират македонските българи, които са с български паспорти и са с българско етническо съзнание? В Република Северна Македония имаме над 120 000 души с български паспорти, те са български граждани. Когато в една държава от милион и малко имаме толкова граждани, не мисля, че е загубена каузата. Мисля, че България трябва да продължи да раздава паспорти на всеки един македонски българин и да продължи да защитава правата им още повече, отколкото го прави в момента, така че тези хора ясно да могат да заявят "аз съм българин" без да се страхуват, че ще ги изгонят от работа или че ще имат някакви проблеми"
От Брюксел, а и част от политиците в България, настояват страната ни да даде зелена светлина за членство на Република Северна Македония в ЕС. Обективни ли са тези искания?
"Те не си дават сметка каква дискриминация има към българите, които са се заявили като българи в Република Северна Македония днес- 2022 година. Не преди 50 години, не преди 100 години, говорим за днес. Преди време публикувахме на сайта "Война и мир" една много хубава статия на д-р Георги Станков- само през 2021 година имаме над 100 документирани случая на българофобия, на омраза. И тук не говорим за някакви дребни неща, а за омраза от политици, от журналисти, от управляващи. Вече и през 2022 година се понатрупаха случаи. Ние не можем да оставим това нещо безответно. Там има нужда от книги, от филми, от вестници, от сайтове, има нужда от работа- български фирми да отиват там, македонски фирми да идват тук... Това нещо ще се случи. Ще дойде ден, това ще бъде в рамките на нашия живот, когато тази изкуствено вдигната граница ще падне и ние ще заживеем като братя. Ние обичаме македонските българи, те заслужават най-добрия живот, както и ние. Но първо трябва да решим тези големи проблеми, които са между нас.
Ще се огъне ли българското правителство?
"Факт е, че българското правителство в момента е подложено на огромен външнополитически натиск. Натиск, какъвто не сме виждали от десетилетия. Причината е много прозаична- Великобритания излезе от ЕС и оттогава нова държава не е влизала. Европейският проект е в PR криза. Коя държава може да влезе? Норвегия- имаха два референдума, отказват. Швейцария не иска. Исландия не иска. Украйна- има война, не може. Беларус- никакъв шанс. Турция- няма как да стане. В общи линии, ако ЕС иска да се разшири днес, има Албания и Република Северна Македония. За западноевропейците нашите разговори за етническа принадлежност, тезата за едно минало изглеждат смешно, изглеждат странно, изглеждат страшно дори, но ние не сме решили тези наши проблеми. Всяко едно проучване на общественото мнение в България показва, че огромното мнозинство от българите са за ветото. Всяко едно правителство, което реши да отстъпи от тази позиция без да е защитило българския национален интерес, ще срещне огромна съпротива. Ще срещне съпротива на партии в парламента, на партии извън парламента, но ще срещне съпротивата и на иначе аполитични българи. В последните седмици в цялата страна има хора, които излизат предупредително на протести под надслов "Не предавай Македония". Ако това или което и да е друго правителство отстъпи, аз съм твърдо убеден, че това ще изкара хиляди хора по улиците. Това нещо може да събори всяко едно правителство и мисля, че настоящата власт го знае. Заради това дори и на този външен натиск, на който е поставено, е поставено и на огромен вътрешен натиск в противоположна посока. Затова не мисля, че скоро можем да видим подобно отстъпление. Ще видим желание да се покаже някакъв успех. Може би дори в близките месеци ще видим дипломатически сондажи. Може би ще видим и някакво обявление. Във всеки случай българското общество няма да допусне което и да е правителство да се откаже от Македония и от българския национален интерес там."
Северна Македония първо трябва да промени конституцията си и да впише българите наравно с останалите народности преди България да одобри преговорната рамка на Скопие за членство в Европейския съюз, каза външната министърка Теодора Генчовска. В Северна Македония обаче засега няма достатъчна политическа воля за това, което прави трудно изпълнима целта на ЕК, САЩ и някои европейски държави Скопие да започне преговори в рамките на първата половина на тази година.
"Гърция успя, защото беше последователна при над 10 различни правителства, включително мразещи се помежду си и беше твърда в позицията си. За щастие настоящото правителство и последните няколко продължават да защитават българската позиция, която е в общи линии една и съща от около 6-7 години. Целта ни е да запазим договора за добросъседство, той да бъде изпълняван и когато той бъде изпълняван, България ще може да каже "здравейте, македонски българи, влезте". Имам надежда, че България ще защити дългосрочно тази своя позиция и ще постигнем успех, подобен на гръцкия."
Утре под патронажа на президента Румен Радев в НДК ще се проведе конференцията "Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония". Форумът е организиран от Института за исторически изследвания при БАН и Македонския научен институт в памет на Гоце Делчев.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..
Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание. Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..
Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..
Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..
"Иска ми се малко по-рано да започнем планирането на следващия бюджет, където да включим и препоръки и идеи на жителите на Видин за развитието на града." Това каза в студиото на Радио ВИДИН заместник-кметът по "Финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо развитие" Мартин Дончев, след като изслуша анкета с жители на града. "Ние от около 8..
В навечерието сме на 27 октомври, когато ще дадем гласа си за пореден път. Какво показват последните социологически данни за електоралните нагласи? Могат ли везните да бъдат наклонени от предизборната кампания? Какви са изводите от нея и зададени ли са вече следизборните посоки? Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков..