В белоградчишкото село Стакевци имат ферма с най-различни животни - от котки, кучета, всякакви пернати, зайци, кози, овни, магаре, коне, крави, до 4 сърни и 2 сръндака. За тях се грижат Елина Тодорова и нейното семейство. Сърните са най-необичайните домашни любимци, които имат във фермата и които човек може да има по принцип. Зорка, Герка и сръндака Симо имат имена, докато другите не са кръстени.
"В началото ги кръщавахме, но в един момент ни дойдоха доста имена за запомняне, тъй като ние отглеждаме много животни в нашата ферма и в един момент спряхме да ги кръщаваме", споделя Елина.
Сърните са доста страхливи същества и в природата често стават жертва на хищниците. Поради тази причина голяма част от живота им преминава в това, да се крият в горите и да се пазят от тях.
"Не зная дали може да кажем, че не живеят много спокойно, но при нас нямат такива заплахи. Мили и деликатни същества са и въпреки, че са диви животни, когато са отгледани от хора, се привързват много към тях", казва Елина и допълва: "Нас ни приемат като родители може би, все пак знаят че от нас получават грижи и храна. Към непознати хора са доста внимателни и се плашат, но въпреки това са и много любопитни. Когато дойде някой непознат човек, винаги се приближават да го подушат. Животните по този начин запомнят и разпознават хората, по миризмата им. Но когато усетят, че е някой непознат човек веднага бягат."
Храната която им дават е разнообразна - жито, царевица, сено, всякакви плодове и зеленчуци, като най-любими са им ябълките, особено когато им дават от ръка. Обичат много и хляб, също така да ядат орехи. През пролетта и лятото обожават свежа зеленина. Фаворит им е акацията.
"Храним ги добре и резултата е положителен. Всеки ден им берем клончета, знам че много важно за храносмилането им да хапват и по-твърди неща, затова обичат особено клончета - за стомахчето им е добре... Две от женските сега са бременни и след около месец очакваме да родят, очакваме бебенца. Те раждат обикновено в края на май, началото на юни", разказва Елина.
В природата сърните обикновено раждат по едно бебе, особено когато стават майки за първи път. Една от сърните обаче миналата година е родила две, което е знак, че я отглеждат добре и живее в спокойни условия.
Сърните и сръндаците живеят в пълна хармония с останалите животни във фермата.
"Много мила гледка е понякога да видиш как на едно място се хранят сърнички, всичките птици, зайци и котки и нямат абсолютно никакъв проблем в общуването по между си... Имам една интересна история. Първата сърничка - Зорка, когато беше по-мъничка, в същия момент ни се родиха и малки котенца и тя си стана най-добра приятелка с едно от котетата. Бяха си постоянно заедно, котето спеше върху нея и тя си го близваше, да го къпе, да му се радва. И е много интересно как животните явно също си имат предпочитания и могат да създават приятелства, дори едно диво животно като сърната може да бъде най-близко с една котка", разказва Елина.
"Всички често грешат, особено децата, че мъжкото на сърната е елен. Не, мъжкото на кошутата е елен, докато на сърната е сръндак. Сърните и сръндаците са по-мънички от елените и кошутите. Имат и някои други разлики, но това е важно да се знае. Освен, че са по-дребни от елените, сръндаците също имат доста по-малки рога. Сръндаците сменят рогата си всяка година – късно есента падат, а през пролетта им израстват нови. В началото са покрити с мъхче. Ние си пазим няколко рогчета от нашите сръндаци, намерени във фермата", разказва Елина.
Освен, че гледат много животни във фермата, семейството на Елина живее извън селото, в непосредствена близост до гората, затова ферма се намира на много диво място.
Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...
Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...
Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..
Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..
Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..
Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..
Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..