Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българският план за възстановяване и устойчивост- реален или неизпълним

След като няколко пъти бе преработван и връщан от Европейската комисия, Националният ни план за възстановяване и устойчивост най-после беше одобрен. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен връчи в София оценката на Плана и определи целите, заложени в него, като амбициозни. България се надява да получи чрез него 13.5 млрд. лв., от които - 2.1 млрд. лв. са национално съфинансиране. Планът за възстановяване е работещ, иновативен и наистина ще финансира промяната в България, заяви премиерът Кирил Петков.

Най-големият проект в плана е изграждането на национална мрежа от батерии за съхранение на енергия с изцяло европейски средства в размер на 1.56 млрд. лв. Другите ключови програми са тази за икономическа трансформация на българския бизнес за 1.3 млрд. лв., които се очаква да привлекат още 1.6 млрд. лв. частни пари. 216 млн. лв. са предвидени в плана за програма за подкрепа на индустриалните зони. 700 млн. лв. са отделени за цифрова свързаност. Над 500 млн. лв. са предвидени за нови влакове. Повече от 1 млрд. лв. са отделени за социално включване, включително за трансформация на системата 112. 350 млн. лв. за модернизиране на лечебните заведения за болнична помощ и 107 млн. лв. за изграждане на центрове за диагностика и лечение на мозъчно-съдови заболявания. Планът за възстановяване включва и значителни средства за STEM центрове и подготовката на учители за тези центрове. Става въпрос за 1.2 млрд. лв. за подобряване на образователната инфраструктура. 400 млн. лв. са предвидени за наука и иновации. Не на последно място в плана за възстановяване са заложени над 300 млн. лева за проучване на геотермалния потенциал на България. Най-много средства в плана за възстановяване са отделени за сектор енергетика: 41.8 % от общо всички средства.

Според народния представител от ГЕРБ от Видин Росица Кирова обаче предвидените в плана инвестиции в този сектор няма да бъдат изразходени рационално:

"Искрено се надявам управляващите да размислят и този милиард и половина, който искат да го подаряват за батерии, да го вложат в преносна мрежа. Ако вложим парите в изграждане на преносната мрежа, защото в момента тя не може да поеме голяма част от новите присъединяващи се обекти, тя ще остане за бъдещите поколения и ще може да се ползва 50-100 години напред. Животът на тези батерии и необходимостта периодично да бъдат подменяни е 7-8 години. Как приемате възможността да продупчим на 6 места, за да търсим геотермални извори, от които да произведем електроенергия на базата на някакви данни, които някой някъде е казал? Наскоро в един енергиен форум Асен Василев каза, че работят със стари данни от преди 20 години. На мой въпрос в Народното събрание той каза, че изключително много специалисти и фирми са ги консултирали и са казали, че сме изключително подходящо място да произвеждате ток от геотермална енергия, докато на енергийния форум каза, че нямаме достатъчно данни и са оскъдни. Едновременно с това, сравнението на България и Турция по отношение на топлите води, които трябва да излязат и да поризведат електроенергия, е изключотелно нелепо и смешно и това не е мое твърдение, а твърдение на всички в тази сфера, които работят от години и се занимават с това. Ние имаме различни дадености, различни характеристики, различна география. И понеже явно стана ясно, че няма да могат да се използват за производство на електроенергия, започнаха да говорят, че ще отопляват парници, което е несериозно, защото е заделена огромна сума от 300 млн, за да бъдат направени тези 6 сондажа. Най-лесно ще потънат парите там. Не това трябва да е основата на нашия план за възстановяване в сфера енергетика и това го казва всеки един експерт по отношение на енергетиката в България."

Проектите в плана са съобразени с изискванията на Европейската комисия, а изпълнението им ще бъде строго контролирано, обясни народният представител от "Продължаваме промяната" от Враца Деница Симеонова. За да получим средствата по плана за възстановяване и устойчивост, ще трябва да извършим и редица реформи:

"Този план е уникален и в глобален мащаб, защото това е един механизъм, по който парите се изплащат срещу изпълнени проекти и срещу изпълнени реформи. Сруктурата на плана не позволява тези пари да се похарчат по непрозрачен начин. Едно от важните условия е, че пари не се дават, ако няма реални резултати, които да удовлетворяват Европейската комисия. Постарахме се в тази последна актуализирана версия на плана да заложим и допълнителни механизми, които позволяват не просто прозрачност и ефикасност, но дават и сигурност на гражданите как се харчат парите. В едни от най-големите като ресурс проекти, като енергетиката, българското правителство е заложило в плана да кооперира с организации като Европейската банка за възстановяване и развитие, която да изготви модела за големите търгове за батерии и за геотермали и да може по абсолютно прозрачен и независим от България начин да се намерят най-добрите изпълнители и наистина българската икономика да върви напред. Мина доста време от 2020 година и този план от план за възстановяване вече се превръща в план за дългосрочно развитие. Той ще бъде и добра основа за следене на работата на правителството, защото в него са заложени около 50 проекта, но и около 50 реформи, за които има ясни цели кога и как точно трябва да се изпълнят. Свидетели сме на различни опорки от опозиционни партии и т.нар. експерти в енергийния сектор, но факт е, че когато контролът и цялостният механизъм за тази процедура са възложени на институции от подобен мащаб, меко казано е слаб аргумент, че това ще се случи непрозрачно. Другото важно за батериите, това е дългосрочната визия на правителството, е, че се разглеждат възможностите извън плана за възстановяване, а по Фонда за справедлив преход, да се изгради фабрика за производството на такива батерии и в дългосрочен план България да е лидер, защото прехода към зелена енергия е нещо, което тепърва ще бъде предизвикателство в икономиките в световен мащаб. Актуализацията на плана е направена спрямо очакванията и изискванията на Европейската комисия, не спрямо вижданията на който и да било конкретен човек."

Според правителството, изпълнението на националния план за възстановяне и устойчивост е огромен шанс за модернизация на България, като условията, поставени от Европа, са свързани с реформи, които да гарантират прозрачното и правилно усвояване на средствата.

Високата инфлация, както и несигурността на континента, породена от войната в Украйна, обаче е възможно да променят очакваните резултати от прилагането на Плана за възстановяване и устойчовист.

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42

Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни.  Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..

публикувано на 16.09.24 в 15:24

Полетковци- поредното изчезващо село в Северозапада

Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула.  Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..

публикувано на 13.09.24 в 17:05
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45

Проблеми с финансирането затрудняват автобусния бранш

Пред множество затруднения е изправен автобусният бранш. Най-актуален към момента е проблемът с финансирането. Липсват компенсациите, с които трябва да бъдат подпомогнати превозвачите за безплатното пътуване на деца до 14-годишна възраст и други правоимащи граждани (ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите) в градския транспорт...

публикувано на 10.09.24 в 11:00