Eдно италианско семейство във Видин

Семейство Гуарнери е италианско семейство, дошло преди 7 години и половина във Видин. Те идват от Бреша, северна Италия. Елизаба, Джузепе и техните 6 деца с библейските имена - Натанаеле на 14 години, Ефрем на 13, Тимотео на 11 години, Джудитта- 10, Дилетта на 8 години и най-малкият Яков, на 18 месеца и е единственият роден в България. Те са мисионери в католическата църква, като пътя им започва още от преди това. Както Елизаба, така и Джузепе са родени в християнски семейства. Запознават се по време на поклонническо пътуване в Амстердам. Там се влюбват и скоро сключват брак. Пътя им като двойка започва именно поради силната вяра в Бог. И точно заради вярата заминават като мисионери, разказва Елизаба:

"Избраха Видин, защото тук има един свещеник, който беше сам. И имаше нужда от семейства, които можеха да му помогнат да създаде една християнска общност и затова ни се обадиха… Епископът попита дали има нужда от мисии тук в България… да кажем, че всички семейства, които имат това желание, отиват на една среща, където има една голяма кошница пълна с листчета с имената на тези семейства и на база къде има нужда в целия свят, избират, например изтеглиха България, Видин – семейство Гауарнери, това сме ние. И ето ни тук. Това може би е нещо странно, което изглежда малко за някакви луди, но е така - ако ти вярваш в Светия Дух, всичко има смисъл." 

Елизаба и нейното семейство се чувстват много добре във Видин и харесват града заради спокойствието му. 

"На мен винаги ми е харесвало тук. Защото е много спокойно място и после виждам, че ни приеха много добре, дори и децата  в училище, в детската градина… виждам, че не им беше трудно да се интегрират. Сега говорят всички много добре български, аз по-малко. Обаче въпреки това виждам, че ни приеха добре и затова ми харесва много това място. Мисля, че аз много обичам България. Да, в началото имаше малко трудности – различни традиции, нормално е все пак е ново място, имаше трудности най-вече заради езика, защото не успявахме да комуникираме добре, обаче лека по лека ни приеха всички много добре. Най-вече с учителите винаги съм била много щастлива". 

Елизаба е завършила Академията по изкуства. Тя е художник по професия. До преди да се появи третия им син работи във фирмата за декорации при родителите си. Джузепе пък е бил търговец на едро на фураж за животни. 

"Когато дойдохме тук зарязахме нашата работа и започнахме от нулата. На една нова земя от нулата… и Господ ни помогна много. Сега моят съпруг работи за голяма чуждестранна марка автомобили в София... Когато мога аз правя икони. Когато мога, защото е много трудно…И той като хоби прави мозайки… Аз по принцип рисувам, а той ги прави на мозайка, следва ме… но е хубаво обаче".

Семейство Гуарнери не са сами в мисионерската си дейност във Видин: 

"Почти никога не изпращат едно семейство само, защото е трудно. Затова изпращат семейства, които биха могли да си помагат също, защото е именно една християнска общност. Освен нас, има едно семейство от Рим, едно венецуелско семейство с 5 деца, две госпожи полякини които също помагат на семействата, и още една госпожа, която помага на предсвещеника, на свещеника... И аз да кажем, че съм учителка по католицизъм, да го наречем така. И се подготвяме за Великден". 

Католическият Великден тази година е на 17 април. В периода на 40-дневните Великденски пости, Елизаба се среща с децата в църквата и правят литургия, в която обяснява какво се случва точно нощта преди Великден, която е най-важната нощ за християните през цялата година. 

"Затова се виждаме, за да предадем вярата на тези деца, защото е трудно след това да разберат. Има много важни неща, които в навечерието на Великден трябва да се обяснят на децата, защото на тях им е по-трудно. И затова правим някакви занимания, за да направим нещата малко по-интересни. Сега днес вторник, трябва да рисуваме свещници. Да кажем че могат да ги рисуват както искат, но трябва да е Божия темата - неговото възкресение, после ако има и неговото създаване, защото ние по време на нощта на Великден, която започва в 11 и свършва в 4-ри сутринта, сме будни цялата нощ. Има една много дълга литургия - много дълго тържество, където се взима цялата история точно от Израел, има девет църковни четения, така че е много дълга… с църковни песни, един момент специално създаден за децата, където могат да задават техните въпроси на родителите си – защо сме тук, защо е Великден или сме тук във Видин също?… Защото за децата е по-трудно, трябва да им обясниш. И това е един момент за тях в цялата литургия на Великден. Между другото е една много красива нощ, дори и да е дълга… Миналата година всички бяха будни… най-малките са тези които заспиват, но другите деца са будни и са тези, които очакват, че Господ ще дойде."

В периода на 40-те Великденски пости всички имат време да се подготвят за Великден. 

"За да си помогнем да се подготвим за Великден, църквата ни е дала тези “оръжия“ така да кажем, които са - пости, милостиня и молитва. Постите са, когато правиш поне едно нещо, за да се почувстваш близо до Бог. И в това нещо имаш свобода – можеш да го правиш както искаш, знам ли, например може на някой да не гледа телевизия… където виждаш, че си по-обвързан със земните неща, заради любовта на Господ. Например на децата можеш да им кажеш петъка да не гледат телевизия, най-вече петъка защото е деня, в който Бог е умрял. Или например може да си четем заедно нещо от Библията, да се молим. Важното е да се подготвим. После има милостинята, тя е да дадеш нещо твое, на който няма - на бедните. И молитвата е молитва. Разбира се, че молитвата, която е за Великден е по-богата на молитви - значи се молиш повече. Разбира се винаги имаш избор, никой не идва никога да те контролира какво правиш, защото не е задължение, Господ те обича такъв какъвто си, дори и да не успееш, така че си много свободен. Това е красотата на християнството - защото си свободен." 

Тази година Елизаба и останалите от католическото общество във Видин са намерили зала, в която могат да се събират всички заедно и да провеждат техните събития. 

"Миналата година направихме кръщене на моя последен син Яков в тази зала. Беше много хубаво. По принцип на Великден се правят и кръщенета. И после на другия ден идва сутринта, където си правим всички заедно един обяд или една закуска, която всъщност не е закуска, защото не си ял от 3 дни, защото от петъка не се яде абсолютно нищо, пие се само вода, разбира се ако някой не може да издържи и го боли глава, но отново всеки е свободен да прави каквото иска. И така идваш подготвен за Великден, чакайки да дойде Бог който се издига до теб – това е най-хубавото нещо според мен. Най-вече ако ти го чувстваш, Господ ти дава тази благодат, да живееш този Великден добре, заради всички неща, които ни е дал, както е направил с всички църковни четения, той следи и твоя живот. Значи всичката история, която е направил с теб и дори един момент да си спомниш цялата история, която Бог е направил с теб – първо от когато си роден… сега с нас той е направил едно голямо нещо… аз никога не съм очаквала да имам един такъв живот… наистина."

Джузепе се грижи за голямото семейство и работи усърдно на две места. Казва, че тук във Видин се чувства по-добре, отколкото в Италия:

“Справяме се от тук от там, като всички тук в този град. Не зная дали да ти кажа, че е трудно. Но мога да кажа, че е различно отколкото беше в Италия, това 100 процента. По принцип, доволен съм. Дори е трудно, защото вярно е, че има разлика, но съм по-доволен отколкото бях в Италия, по-щастлив отколкото там. Ние сме от Северна Италия и там живота е просто работа, няма друго… само работа. От 7 сутринта до 9 вечерта – работа… Тук имаш повече време да се занимаваш с децата, да си играеш с тях. После, работя тук, близо до мястото,  където живея, а в Италия не беше така. Пак ти казвам по-добре, по-добре е… Аз в Италия съм от не толкова голям град, не съм от Милано, от Верона или Венеция. Моят град беше от 20 хил. човека, така че като размер е като Видин. На мен това, че се познаваш с всички, знаеш да имаш хубави отношения с всички, на мен ми харесва. По-близо е до село да кажем, но това ми харесва“.

Джузепе помага много на Елиз и в домакинската работа, и с гледането на децата. Особено за малкия Яков, който се нуждае най-много от грижи. По принцип Елиз приготвя храната в къщата, но признава, че той е по-добър в кухнята от нея. А той смеейки се споделя :

“Няма как или искаш ментално здрава жена, или… Ако децата са шест… Когато мога, с удоволствие.“

Семейство Гуарнери е типично италианско голямо семейство. Дом, в който не цари тишина, но има много любов и разбирателство. Докато Джузепе приготвяше паста за обяд, около масата се бяха наредили гладни всички - Натанаел, Ефрем, Тимотео, Джудитта, Дилетта и Яков. Гледаха ме срамежливо и чакаха реда си. Исках да си поговоря с всички, да ги попитам и тях - как се чувстват тук, справят ли се, харесва ли им: 

“Аз сега съм свикнал, като сме тук от 7 години. Започвам да взимам малко ритъма. Ще ми е трудно да оставя този град, защото тук са ми приятелите и защото тук ходя на училище. (На училище) е доста добре, първите години тръгнах по учебна програма, без да вземам допълнителни извънучебни дейности… В началото ми беше малко по-трудно, но после като научих езика, ми беше по-лесно. Сега имам и извънучебни дейности, например сега съм в една пиеса. Малко така, започвам по с въображение да се включвам в учебния процес…"

Цялото интервю чуйте в прикачения звук*