Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мистичното село Шишенци с дълголетници и дълголетни проблеми...

Гостуваме на село Шишенци, община Бойница, за да проверим как се справят местните, като част от най-бедната община в ЕС. Интересува ни ще спре ли обезлюдяването тук, кога ще бъдат решени проблемите на малкото село с 40 останали жители и затихващи функции и как се живее на място без магазин, лекар, аптека и транспорт.


Шишенци се намира на 40 км от Видин и на 5 км от българо- сръбската граница. Началото си води от XIX век, когато дядо Шишко от Тетевен се заселва на едно от възвишенията край селото. По-късно още преселници от този край идват, за да започнат новото начало в живота си в този по-спокоен навремето регион.



Село Шишенци е известно със своето читалище и библиотека, с наскоро ремонтираната си църква "Свети Николай", в която е рисувал дебърски зограф, както и с многобройните легенди за самодиви тук.

В селото е роден проф. Въто Груев- български учен, първи ректор на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора, преобразуван по-късно в Тракийски университет. Оттук са и корените на Нели Нинова- една от малкото българки, които са работили в екипа на американския президент Барак Обама. Преди години младата жена завършва видинската английска гимназия, заминава да учи в САЩ, там среща бъдещия си съпруг, а по-късно попада и в екипа на Обама.

Селото крие доста любопитни истории, някои от тях обвити в мистика, но конкретният повод сега да го посетим бе големия пожар, който горя край него в продължение на 4 дни и само навременната намеса на пожарникарите го спаси, след като огънят бе стигнал вече в долчинката, разделяща последните къщи на Шишенци с пламъците. Освен това, в края на миналата седмица бе получена информация, че най-после има раздвижване около ремонта на пътя Шишенци- Бориловец- Приловец- най-пряката връзка с Видин. Оказа се, че това е една от болните теми тук, защото местните жители предпочитали да пазаруват от Видин, вместо от общинския център Бойница, където цените на стоките били доста по-високи.  

"Поне 10 години се надяваме този път да бъде оправен", обясни кметският наместник на селото Христина Калчева. Тя е на този пост от 2007 година и добре познава проблемите на местните:


"10 години са правени опити пътят да бъде ремонтиран, а нуждата за това е отпреди това. Там има един участък, където и каруца не може да мине. Сега обаче имаме някаква надежда, че ще го ремонтират, защото министърът е казал - лично е идвал тук и е обещал. Отпуснати били пари за този път и дано държавата наистина да е помислила за този народ тук, защото на нас ни е по-близо до Видин оттук с 10 км, а и при този скъп бензин, това ще ни улесни много...

В селото вече живеят около 40 човека и проблемите са много. Нямаме автобус, с който хората да идат да пазаруват поне в Кула. Нямаме и магазин. За най- необходимото, например за един кибрит, човекът трябва да ходи до Кула или до Видин, или да се моли на тези с колите, които пътуват. Нямаме и аптека. Хората трябва да използват пак чужд превоз, за да могат да идат и си вземат лекарствата. Сега с кметицата на Бойница решихме аз да събирам рецептурните книжки, после да й ги давам и когато тя отива във Видин да взима лекарствата. После аз ще ги взимам и ще ги разпределям. Проблемите са много, но са все такива, каквито не могат да бъдат разрешени на този етап, защото всичко опира до средствата, а хората тук са останали малко. Повечето са в пенсионна възраст. Най-младият ни жител е 68-ми набор. Иначе имаме няколко доста възрастни жени- едната е родена 1928 година, друга- година по-късно и една жена 30-ти набор.


По време на пандемията бяхме се разболели 7 души, но всички оздравяхме. Не сме имали смъртни случаи. Тук хората са корави, работливи много и дълго живеят- особено жените...", допълни Христина Калчева.

"Навремето хората тук са се издържали със земеделие. Ние сме имали две зеленчукови градини. Имаше бригади с по 30-тина човека. Изнасяли сме зеле, чушки, ягоди. Всичко това се изнасяше или отиваше във Видин за вакуумната фабрика. Имахме и шилекомплекс със 7 000 агънца. Като дойдеше пролетта и започнат да ги изкупуват, идваха и тир-овете. По-добре беше по онова време, защото хората имаха работа. Тук имаше кооперация и 3-4 магазина. Сега нямаме нито един- една сол нямаме откъде да купим...

Навремето в селото имаше и училище. Децата се хранеха в стола към него. Печката в кухнята беше дълга 4-5 метра. Имаше и пансион, защото от съседните села идваха деца да учат тук. Сега училището е пусто и се руши. Закрият ли се училищата, много пъти съм го казвала, това значи , че се закрива и населеното място..."

Тъжното е, че след по-малко от двадесетина години и Шишенци, както много други села в този район, вероятно ще остане в призрачното минало. Едва ли легендите и запазените традиции ще съхранят село като него, защото само красивата природа и спокойствието не са достатъчни, за да върнат младите хора тук.

Какво разказват още жители на Шишенци за живота преди и днес, какво се е приготвяло в училищния стол, шишенска рецепта за имунитет, както и целите интервюта с кметския наместник Христина Калчева, дългогодишния читалищен деятел Нарциса Недялкова, бившата готвачка Вътка Петрова и със Силвия Камарашка- в звуковия файл.   






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56