"Оцелелите"- роман за пропуснатите възможности

Петък е, затова и Валентина Вълчева от Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин е подготвила ново предложение за четене - романът "Оцелелите" на шведския писател Алекс Шулман.  А защо точно тази книга, ще разберете от следващите редове:

Запознайте се с "Оцелелите"! Една мрачна история за оцеляването не другаде, а в собственото ти семейство, което не можеш да не обичаш, но и което понякога те ужасява.

Нилс, Бенямин и Пиер са трима братя, отчуждени един от друг толкова, колкото повече не може, но на отчуждението им е сложен, внезапен и драматичен край, когато майка им умира. Майка им, която цял живот се е лутала в настроенията си, в алкохола и цигарите, в изблиците на гняв или пълна незаинтересованост, в студенината към съпруга си, в странните си пристъпи на любов и безразличие към собствените си деца. Майка им, която има едно-единствено предсмъртно желание – да разпръснат праха ѝ над езерото, край което преди години една трагедия белязва всички.

Авторът на романът "Оцелелите" – шведският писател Алекс Шулман – си поставя една доста сложна задача. Той гради една цялостна история от два паралелно вървящи разказа, но вървящи в противоположни посоки, само за да се срещнат и обединят в едно в края на романа. Сякаш я разказва от началото и края ѝ едновременно, за да съшие двете парчета в точката, където всичко добива обяснение и напълно променя всичко. Единият разказ се движи назад през деня на погребението на майката на тримата братя, а другият – напред през десетките лета, в които малко по малко напускат детството, за да се превърнат в това, което са днес. А точката на пресичане е денят, в който една трагедия обрича семейството на мълчание, на тихо и бавно, но сигурно отчуждение.

"Оцелелите" рисува болезнено подробен портрет на едно напълно дисфункционално, но все пак по своему сплотено и обичащо се семейство. Портрет, рисуван главно в съзнанието и спомените на Бенямин – средният от тримата братя. Виждаме образа на нестабилната и непредвидима майка, чиито пристъпи на гняв в най-неочаквани моменти и странната ѝ привързаност към нейното кученце Моли малко по малко прави тримата братя несигурни – не само в нея, а и в тях самите. Виждаме цялата красота и ужасът от това да обичаш и да се страхуваш едновременно от собствената си майка – човекът, в когото би трябвало да имаш най-безрезервната опора и любов, и да не знаеш дали другият до теб, с когото кръвта ви свързва, обича и се страхува точно като теб. Виждаме загубата на невинността, излизането от детството и какво струва то на онези, които го напускат. Оцеляването в свят на хладно отдалечаване, който е трябвало да бъде изпълнен с безусловната любов между родители и деца и между самите деца, а вместо това в него кънти един единствен въпрос: "Къде са братята ми?"

Още с първите изречения от романа си Алекс Шулман ни запраща на брега на тъмно езеро, в старата семейна вила, където тримата братя трябва да изпълнят последната воля на майка си, а всъщност може би отново да се запознаят със себе си, да си кажат дълго премълчавани думи, да се сбият дори, защото са пропуснали да го направят преди десетилетия.

Алекс Шулман разгръща мрачната история на семейството бавно, по часове дори. Проследява поведението на майката, което в началото ни се струва типичното за алкохоличка, но постепенно читателят започва да прозира, че има нещо повече от това. Проследява и порастването на най-малкия брат Пиер, който от чувствително и невинно седемгодишно дете се превръща в изтъкан от натрапчиво мъжкарска агресия. И отдалечаването на най-големия – Нилс, любимецът на мама и татко, който бърза веднага след завършването на училище да се махне на другия край на света под благовиден предлог, а всъщност дали не се спасява, "счупвайки" целостта на семейството?... И Бенямин, който сякаш остава замръзнал във времето, докато наблюдава случващото се около себе си, страхувайки се дори да мигне понякога, търсейки опора в звуци и предмети около себе си, защото ако ги изпусне или изгуби, светът ще изчезне. Бенямин, който следи зорко за всяка подробност, всеки цвят и светлосянка, всяко смръщване или промяна в тона на мама.

Но освен петимата членове на това нестабилно и все по-несигурно семейство, има и още един. Един от основните образи в тази мрачна скандинавска семейна драма е домашният любимец – кучето Моли. Плашлива, тревожна, доверяваща се само на мама и на Бенямин. Моли, към която мама изпитва такава странна, нежна обич, и чиято смърт остава все така необяснимо непрежалима. Моли, която мама не забравя двайсет години, докато сякаш отдавна е забравила тримата си синове.

"Оцелелите" е роман за едно плашещо, изумително семейно разпадане, което получава шокиращото си обяснения в последните страници, само за да преобърне погледа на читателя за всичко, което си е мислел, че вижда или се досеща. Но преди всичко това е роман за пропуснатите възможности да обичаме онези, които най-вече трябва да бъдат обичани, и да говорим тогава, когато най-много ни се мълчи.