Пандемията и страховете ни

Тъга, страх, безпокойство, безсъние, смущения в концентрацията и паметта – подобни оплаквания все по-често споделят хората, сблъскали се с коронавируса. Близо 2 години след началото на пандемията статистиката показва, че има ръст на психичните разстройства след преболедуване на COVID-19.  

Факт е, че проблемите много по-лесно се отключват след боледуване от коронавируса,  твърди психологът Катя Райчева. По думите й ако в началото и при самата поява на пандемията за първи път проявите бяха свързани с директен страх от тежко боледуване и евентуална смърт, сега това някак отстъпва първото място на страховете, свързани с бъдещето като цяло – например дали ще може да се продължим образованието, дали ще може да се практикува досегашната работа, ако е свързана с някакви ограничителни мерки. 

"Прави впечатление, че има по-честа проява на тревожни разстройства и депресии. Появяват се, защото това е свързано донякъде и със ситуацията, в която се намират хората – дълго време някои бизнеси не работеха, стигна се до фалити или до преориентация към друг вид дейност. Всичко това изисква ресурс от психиката за справяне с нова адаптация. И тази адаптация е капката, която води до "преливане на чашата“ и много от хората направиха тревожни или депресивни разстройства. Най-често идват с първи оплаквания от безсъние и тревога... Тогава ми се случваше да работя с хора, които изпадат в безсмислие, изпадат в такова състояние, че не знаят какво да правят със себе си, когато има локдаун и те трябва да си седят вкъщи. Хора, които имат някакъв доход сигурен, но не могат да ходят на работа - това е достатъчно основание човек да не се чувства добре. Защото той трябва да може да се справи с психическата си енергия сам, никой не му помага, а в един момент оставаш вкъщи, нямаш право да ходиш на работа, не можеш да се виждаш с приятели, не можеш да излизаш на разходка и това те кара да се чувстваш абсолютно безсмислено и абсолютно в безтегловност. По този повод, идвали са хора, които казват: "Аз не знам какво да правя, не се чувствам добре, не мога да спя". Защото като минат няколко дни, в които ти не ходиш на работа и се чудиш какво да правиш, започва да се отразява на другите системи в тялото, в психиката.... От там се разстройва и съня, започваме да се храним повече или изобщо не се храним и се отразява на всички, всичко е взаимно свързано... Нарушава се ритъма, на който човек е свикнал години наред... Беше изненадващо, защото никой от нас не го е преживявал допреди това и не знаехме как да се справим със себе си. Много хора идват с паник атаки, с фобии различни и всъщност като помогнем да тушираме малко паниката, след това трябва да работим за смисъла изобщо човека какво си поставя. Минахме през всички емоции - от изненада, през неглижиране, през страх за всичко и за всички, през паника, какво ще се случи с нас, какво ще се случи с близките ни. То отключва депресии и тревожност, защото които са с по-лабилна психика, цялото това слушане на новини, цялата тази информация, която ни заля, хората които стоят пред телевизорите и слушат, това е много потискащо. Ако нямат някакви собствени цели, за да усъвършенстват себе си, да правят нещо полезно, а седят и чакат кога ще се заразят, това е ужасно. Които са с по-лабилна психика... много им се отрази зле. На всички, но на тези с по-лабилната психика- много. И всеки по свой начин се справя. Някой се е справил сам, някой се е справил с помощта на близките си, някой се е справил с помощта на психолог, някой се е наложило и на психиатър да ходи", обясни Катя Райчева. 

Според специалиста обаче не трябва да се отърсваме напълно от случилото се с пандемията, винаги трябва да имаме едно на ум.

"Нека да сме малко по-смирени, както и да звучи. Да се съобразяваме с това, че може да се случват различни неща, да не се смятаме за богове, за недосегаеми, безсмъртни. Много се надявам, че положителните неща от пандемията с коронавируса са повече, отколкото отрицателните. Това ни накара да помислим какъв живот живеем и накъде сме се запътили, и че всеки ден, всеки час има своя смисъл и как се държим с близките, как се държим с другите, за да е  осмислен живота ние днес, защото не знаем утре какво ще бъде. И смятам, че излизаме от това с една идея по-висока емоционална интелигентност и се научихме да се справяме със себе си. Като цяло не сме същите и няма да бъдем. И това е по-добре, защото смятам, че сме израснали едно ниво нагоре, който имаше желание, просто научи страшно много работи. "

Промяна в живота си още след първата вълна на пандемията виждат и някои видинчани: 

"Почувствах страх за здравето на моите близки, роднини... Определено имаше промяна, която остана за в бъдеще и към настоящия момент... Даже ме стресира това, да си седя вкъщи и да не мога да отида никъде, беше просто ужасно... При първата вълна цялото ми семейство беше много притеснено, аз най-много, съпруга ми като мъж по-лежерно гледаше на нещата... Да, може би го има и това, но аз винаги съм се държал добре с близки и приятели... Да, станахме по-добри, оценяваме, търсим се повече, но пак не очи в очи, а да се търсим по телефоните, по интернет - това много ме притесни специално, защото аз не съм фен на тия "модерни" работи с една дума и не знам, за мен това беше ужасно, тази пандемия - затвори ни някак си, нямаме вече контактите, хората се промениха... Е, разбира се промени ни. Промени начина ни на мислене... Разбира се, просто изобщо не сме оценили това, което сме имали и сега с пандемията ни се доказа... Абсолютно считам, че ни промени, че ни смири, защото видяхме как приключва човешкия живот и то за много кратко време. Аз винаги съм си ценяла живота, но сега дали съм го оценила повече, да, може би да... Абсолютно смятам, че сме станали по-добри, че сме оценили хората около нас, защото в такива трудни моменти хората пренареждат ценностната си система и в крайна сметка има приоритети изплуват на първо място, това да бъдем съпричастни, да бъдем по-добри и да помагаме."

За да избегнем психичните проблеми, трябва да намерим собствения си смисъл, защото ако човек очаква, че някой друг ще го води и ще му казва какво да прави, то това не е добре за човешката психика. "Всеки човек трябва да намери собствения си смисъл, собствените си приоритети и собствените си цели"- коментира психологът Катя Райчева.