Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не трябва да подменяме историята си, за да угаждаме на чужди интереси

Красимир Богданов: 3 март олицетворява политическата еманципация на българския народ

Почитта към Освобождението не означава непременно да бъдем слепи роби на политически доктрини

Снимка: Личен архив


"Голямата грешка на българското общество, а и не само на него, че съди от днешни политически ситуации за събития от миналото. Това не трябва да се допуска. Миналото е такова, каквото е било. Трябва да вадим поуки от допуснати грешки, но не и да ги повтаряме. Трети март безспорно е една изключителна важна дата в българската история. В този ден не само за първи път международен акт оповестява създаването на свободна българска държава, но и нещо повече - границите, които чертае Санстефанският договор, са границите, които обхващат огромна част от българското землище, земите в Тракия, Мизия и Македония, което е възрожденският идеал на българите. Това всъщност е голямата сила на този празник", каза в "Посоките на делника" врачанският историк Красимир Богданов.

Той допълни, че 3 март най-точно олицетворява политическата еманципация на българския народ.

"Да, има други значими в българската история - Съединението, Независимостта, най-красивият български празник - Денят на Светите братя. На тях също им отива да бъдат национални празници. Запознат съм с мнението на критиците, според които е това е договор, подписан между две държави, а в преговорите не участвали българи, но това не е точно така. И в Генералната квартира, и в помощ на освободителната армия, е имало българи. Съветници е имало, които са изказали мнение. Самият български народ отправя множество петиции и искания до Великите сили и руското командване, в което заявява претенциите си върху територии, населявани от българската нация".

Сложните въпроси имат сложни отговори. Отношението, възприятието към Русия, е натрупвано години наред в българското общество. Русия освободител или поробител е в такъв случай?

"Сходствата между онази и тази Русия са в претенциите, в имперските амбиции. Русия обаче притежава множество метаморфози от тогава до сега. Преданите на съветската идея в годините след 44 година в България, почитайки освободителите на България, почитат именно императора и неговото обкръжие, разстреляни от комунистите. Същевременно сега, в днешно време, на фона на всеобщата пропаганда, на подмяната на международното право, което си играе с истината и справедливостта, се създава такива демонични образи на държави. Несъмнено е, че русофилията в България има дълбоки корени. Обаче си мисля, че се прави голяма грешка между това да си русофил и това да си човек, който се поддава на някаква пропаганда. Да не забравяме, че хората, които са носители на идеята за славянофилството, това са представители на литературните, културните кръгове, а те винаги са били опозиционно настроени срещу управлението на държавата - Солжиницин, Достоевски. Няма знак на равенство между едното и другото: това, че обичаш руската култура, не те прави задължително враг на цивилизованния свят, не те превръща в привърженик на диктатор като Владимир Путин".

Бившият народен представител е убеден, че "не трябва да се гледа с днешния аршин, да се мерят събития, които са далеч назад в миналото".

"За нас като българи почитта и уважението към тези хора, които са ни освободили, трябва да съществува, но и не трябва да ни прави слепи роби на политически доктрини, които се случват 150 години по-късно. Ние имаме своята независимост, имаме своя собствен исторически път, а той не винаги съвпада с интересите на по-големия брат, както го наричаха преди години. България трябва да гледа собствения си интерес, не да защитава интересите на други, било то и в благодарност за направеното към нас".

Днешата дата започна да поражда все по-голямо разделение в обществото, каза още Богданов.

"Породено е от незнанието, от липсата на стремеж и уважение към националния идеал на българите. Истината и историята са заклеймени в модерния западен свят. Имаше не малко изказвания на политици от Запада, които казваха, че национализмът и уважението към историята са най-голямото престъпление на съвременния човек. Санстефанският договор символизира единството на българската нация в нейните три дяла - Мизия, Тракия и Македония, а в момента чисто географски в някои от тези територии има други държави. Едва ли на нашите приятели от ЕС и САЩ, които се стремят всячески да създадат нови геополитически пространства и граници, които да удоволетроряват техните претенци и стратегически претенции, влиза в плановете им България да почита миналото си, да търси единение с хората оттатък границата, които поне две поколения назад не са имали съмнение от какъв етнос и народност са". 

Според думите му ако продължим да подменяме историята, ще се превърнем в Северна Македония.

"Конюнктурата, промените във времето, историческите превратности, промениха тази ситуация. Заради нечии интереси, заради едно потупване по рамото от нашия презокеански брат, обаче не трябва да забравяме, да променяме всичко, да подменим миналото, защото тогава ще се превърнем в нещо като Северна Македония, където историята е измислена, за да угоди на съвременната ситуация. Ако това ще са критериите на модерния свят, нищо добро не ни очаква".

Българската свобода не идва даром, тя е заслужена, посочи историкът.

"Това, което искам да изкажа като мое кредо, е да вярваме в собствените си сили, да вярваме на народа, да спазваме своята свобода и независимост, която не идва даром, ние сме си я заслужили. Ние сме един народ, който 500 години е под чуждо владичество, но успява да запази своето име, култура, религия и идентичност. България отдавна е заслужилила своето място в цивилизования свят и Европа".

Историята сама по себе си е повтарящ се цикъл. Думите на Раковски, че "Русия всякога е лъгала България", думите на Левски, че "който ни освободи, ще ни пороби", дори Захарий Стоянов с "лошо нещо е московлъкът", сякаш днес отново са актуални.

"Не трябва да страдаме от скрупули, не трябва да служим на чужди интереси, независимо чии са те. В много от случаите българските интереси са противоречали на тези на московските господари - и по отношение на независимата Екзархия, и по отношение на Независимостта, и по отношение на Световните войни. Българските управляващи са преценили, че нашият национален интерес изисква да бъдат взети други решения - в противовес с Русия. Възрожденците и революционерите наистина са познавали благините в кавички на руския царизъм, не случайно са търсили самостоятелно решение на българския национален въпрос - една идея, която намира своята еманация в работата на Апостола на българската свобода. Левски вижда свободата като общо българско дело, национално въстание, което да създаде свободна и независима България, която да не е освободена и подчинена. Той казва, че ние и сега си имаме султани и господари, че няма смисъл да се освобождаваме, ако ще имаме нови господари

Интервюто с Красимир Богданов можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Има ли път за младежите от приемни семейства след училище

Последният звънец в училище е началото на пътя към сбъдването на мечтите за Деница, Огнян и Марио . Отраснали са в приемни семейства и имат тяхната подкрепа, за да направят своя избор. Деница завършва Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин. Заедно с Огнян тя е сред младежите, включени в президентската инициатива..

публикувано на 20.03.25 в 12:21

Успя ли бойкотът на хранителните вериги?

Държавата ще се намеси в пазарната икономика и ще определя минималните и максимални надценки между фермери, изкупвачи и търговски вериги, като тепърва ще се фиксират надценки от 10 до 20% за 22 хранителни продукта. Това стана ясно от заявка за Законопроект на аграрното ведомство. Наред с това правителството ще се опита да въведе задължителни..

публикувано на 19.03.25 в 10:45

"Синя България": Само обединена десница може да оттласне българската политика от дъното

Преформатирането на състава на Народното събрание разтърси за пореден път политическия живот у нас. Доверието в изборния процес и в политическата класа в България удари дъното. Това коментира във Видин д-р Петър Москов , лидер на партия "КОД" и представител на коалиция "Синя България":  "Ако до този момент в българското общество имаше абсолютната..

публикувано на 18.03.25 в 13:57

Андрей Вълчев: Решенията на КС и ЦИК по никакъв начин не повишиха доверието в изборния процес

Близо пет месеца след парламентарните избори, Народното събрание увеличи броя на партиите в състава си . "Величие" влиза в 51-ия парламент с 10 депутати, реши Централната избирателна комисия (ЦИК) след постановление на Конституционния съд, което променя резултатите от изборите за Народно събрание проведени на 27 октомври 2024 г. Парламента напускат..

публикувано на 18.03.25 в 12:28

Промяната на потребителското поведение- гаранция за повече и по-достъпни блага

Потребителите трябва да бъдат уверени и подкрепени в своята централна роля за нужните още днес промени, които да гарантират наличието на достатъчно и достъпни за всички ресурси в утрешния ден. Необходима е фундаментална трансформация в начина, по който произвеждаме, разпространяваме и консумираме храна. Това заяви Габриела Руменова от платформата..

публикувано на 17.03.25 в 13:54
Ивайло Иванов, кмет на с. Долна Вереница

Кметът на Долна Вереница: Болно ми е, че се изгуби връзката със селото

Долна Вереница е малко, живописно село, едно от близките до Монтана, само на около 7 км. Това, че е близо до града, е и причината много млади семейства да си закупуват къщи и да избират спокойствието на селския живот, пред шума на града, дори към момента, броят на местните е по-малък, за сметка на придошлите в последните години. Животът в Долна..

публикувано на 14.03.25 в 12:04
Павел Петков

Павел Петков: Нужни са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките

Необходими са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките при преброяването на резултатите. Това коментира Павел Петков, бивш председател на Районната избирателна комисия във Видин по   повод делото в Конституционния съд за законността на изборите за 51-во Народно събрание. Павел Петков обясни и възможните причини за..

публикувано на 13.03.25 в 15:10