За регламента на Регламентите

Няма единна национална електронна система, която да информира за нормативните актове, които се приемат на ниво Европейски съюз и пряко касаят бизнеса и гражданите в България. Това алармира българският производител на козметични продукти Николай Умников. Преди дни той е уведомен от представители на търговската мрежа, че до края на месеца трябва да изтегли продукцията си, която съдържа съставка, забранена за употреба с Регламент на ЕС.

Става дума за парфюмната съставка Lilial- химично съединение, обикновено използвано като парфюм в козметични препарати и прахове за пране. Това е синтетичен ароматен алдехид, който от десетки години се влага в различни козметични продукти, но от 1 март ще бъде забранен за употреба на територията на ЕС.

"До 1 март всички производители на стоки за бита- течни сапуни, всякакви препарати за пране и почистване, трябва да си сменят парфюмите. Има 26 контактни алергена в продуктите, които се контролират от ЕС и когато техните концентрации са над 0,001% за продуктите, които остават върху кожата или 0,01% за продуктите, които се отмиват от кожата, тези алергени трябва да бъдат обявени на етикета. В конкретния случай, Европейският съюз обяви, че този Lilial влияе негативно на репродукцията. Аз съм токсиколог и мога да кажа, че няма никакви рискове, но това е похват на ЕС, за да ограничи вноса на такива продукти от трети страни, извън ЕС. Сега инспекторите на Регионалните здравни инспекции ще проверяват козметиката дали този Lilial го има на етикета. Ако го има, те имат право да изтеглят продукта от пазара. Нормалното е да предупредят предварително производителите и те бързо да си сменят парфюмите. Но това трябваше да стане още преди една година", обясни проф. Ада Байнова, токсиколог и оценител за безопасност на козметични продукти.

Въпросният регламент на Европейската комисия е приет на 29 октомври 2021 година, и е влязъл в сила на двадесетия ден след публикуването му на 3 ноември в Официален вестник на Европейския съюз.

Николай Умников обаче твърди, че не е бил информиран своевременно от българските държавни органи за промените в законодателството и това му коства значителни загуби.

"Проблемът е, че няма изграден портал, в който някой от контролните органи да ни информира относно правилата, които предстои да влязат в сила. Просто бизнесът не е информиран по никакъв общодостъпен начин. Европейската комисия периодично въвежда някакви забрани за използване на определени вещества в продуктите, за което дава някакъв срок, в който страните трябва да предприемат нужните действия. В случая дори на ниво министерство не бяха запознати с поредния казус- за това съединение, което от 1 март вече не може да бъде в състава на козметичните продукти. Проблемът е, че ние за това нещо разбираме предния месец, като съответно имаме готова продукция на склад, продукти, които трябва да бъдат изтеглени от пазара, имаме опаковки, имаме суровини... Много е сложно за един месец да престанеш да влагаш компонент, който е бил част от производството ти. Разбираме прекалено късно за това и няма как да реагираме. Друг е въпросът, че процентното съдържание на въпросния парфюм в общата експозиция е твърде малко. Ние цял живот сме използвали това нещо, а от други ден става суперопасно. Въпреки това не оспорвам мнението на специалистите, които са преценили така, но просто трябва да сме информиране навреме", обясни Умников.

Попитахме българското бюро на Европейския парламент, каква е процедурата при въвеждането у нас на европейско законодателство:

"В зависимост от това какъв е законодателният акт- регламент, директива и пр., текстът влиза директно като законодателство или се транспонира в националното законодателство на държавата членка. Но всяко едно законодателство, веднага след като е прието, се публикува в Официалния вестник на ЕС, който е достъпен на всички езици и след това съответната държава е длъжна да уведоми съсловните организации на местно ниво за промяната на законодателството. Винаги е предвиден период от време, в който се позволява на съответните производители да се адаптират", обясниха от Бюрото.

Регламентът, като нормативен акт на ЕС, трябва да бъде спазван изцяло от субектите, за които се прилага (частни лица, държави членки, институции на ЕС). Той се прилага пряко във всички държави членки още с влизането му в сила, без да е необходимо транспонирането му в националното право.

Проф. Байнова има свой отговор на въпроса защо се получава така, че български производител научава твърде късно за новостите в европейските закони, които пряко го засягат:

"Защото, за голямо съжаление, ние сме беден народ, а нашите производители, миличките, едновременно правят търговия, производство и т.н., последната им грижа са документите. Големите компании си назначават хора, които контактуват, проследяват Европейската литература и пр. Всичко е въпрос на четене, учене, знание и пари, защото информацията струва пари."

Българската държава би трябвало да защитава собствените си интереси и да информира своевременно, прегледно и леснодостъпно бизнеса и гражданите за промените в нормативните актове, препоръчва Николай Умников:

"Ние, като член на ЕС, трябва да се съобразяваме с изискванията, но в крайна сметка трябва да бъдем информирани по някакъв начин. Трябва някой да бъде ангажиран с това бизнесът да бъде информиран за подобни изисквания, които въвежда европейското законодателство. Да има някакъв информационен портал на български език, защото РЗИ лесно може да каже, че това го има качено някъде си и да си "измият ръцете", но аз не съм длъжен да знам английски, плащам си данъците в България. А и аз имам 80 служители и ако тръгна за всеки един казус да ровя всички сайтове, защото знаете добре, че непрекъснато има счетоводни промени, данъчни промени, някакъв наредби..., в един момент вместо да си гледаме работата, от която изкарваме заплатите и плащаме данъци, трябва постоянно да съблюдаваме тази сутрин какво ново е въведено..."

Справка на интернет страницата на Министерството на здравеопазването показва, че последните нормативни актове на ЕС, които  са публикувани там, са качени през вече далечната 2015 година.