Една нова съседка в затворен и спокоен квартал може да е всичко друго, но не и предпоставка за трагедия, нали? Особено ако е самотна майка на дете с тежки здравословни проблеми, която сякаш няма друга цел в живота си, освен да се грижи за него.
За безкрайно общителната и мила Катерина Куман обаче появата на новата съседка, и то в условията на световна пандемия, е възможност. Възможност за ново приятелство, ухаещо на домашен кекс и канела, на сладки приказки и приятни разходки. Защото за човек като нея, който има жизнена нужда от контакти и човешко присъствие в живота си, изолацията е почти мъчителна.
Ема Сотирова просто търси уединение и спокойствие за себе си и за детето си, но просто не е улучила съседите. И ако уравновесеният и спокоен Константин Куман няма никакво намерение да се сближава с нея или с когото и да било, то неговата съпруга няма никакво намерение да изпусне шанса си за малко разнообразие насред световната изолация и необходимост от дистанция.
Може би имената ви звучат познато. Семейство Куман вече сме ги срещали. В предишната книга от поредицата "Случаите на семейство Куман" – "Инцидент в Мадрид" – ги видяхме как по време на ваканция в Испания така се случва, че разплитат международен терористичен заговор, разбиват престъпна група от убийци и, между другото, спасяват испанското кралско семейство от покушение. И то – само защото малката сладка госпожа Куман има навика да забелязва неща, които всички останали подминават без да видят или без да осъзнаят важността им.
Така например Катерина е първата, която забелязва жената, нанасяща се в съседната къща, и това не е просто ново лице в квартала, а нова приятелка, макар въпросната приятелка все още изобщо да няма нито представа, нито желание какви са плановете на дребната бъбрива чаровница от съседната къща. Катерина е от хората, които са искрено убедени, че никой не иска и не бива да бъде оставен сам, дори и когато очевидно няма желание да говори с когото и да било. Не може да не ти се говори! Не може да нямаш нужда от приятел! Просто не е възможно, нали?
А историята в "Новата съседка" с нищо не предполага, че ще се превърне в нов криминален случай, в който само Катерина вярва и е убедена, че има престъпление. В опита си да завърже ново приятелство с дистанцираната и мълчалива Ема Сотирова, Катерина неволно се оказва част от заплетени семейни отношения и тъмно минало, което не е съвсем мъртво. Защото някои престъпления оставят следи далеч отвъд човешкия живот, засягайки цели поколения. Катерина е от хората, които имат очи за нюанси и сенки, които никой друг не вижда, но по-важното е, че тя не е способна да остави никого просто да си отиде от живота ѝ. По никакъв начин. Дори смъртта трябва да има логично обяснение.
Всъщност "Новата съседка" въобще не е само криминална история. Това е и история за чисто човешките взаимоотношения, за семейството и приятелите, за пътя към другия и правенето на добро, пък било то и само усмивка и топла дума или домашни сладки и разходка из квартала. И някак си на всеки, който прочете книгата, накрая му се иска да има по една Катерина Куман в живота си, в съседната къща. Или дори у дома.
Но може би това последното е заради автора на романа, защото той… по-точно тя… не е коя да е. Тя е жена, която познаваме в съвсем друго амплоа, и може би щеше да е странно в нейна книга да няма това усещане за човешка топлина и загриженост, тънко подправени с доза хумор. Познаваме я и с прекрасните ѝ детски книги "Приятелят на Дядо Коледа" и "Дневник на котарака беглец", както и с романа "Писмо до сестра ми", писан в съавторство с Люси Рикспуун.
Автор на поредицата за семейство Куман е не кой да е, а Мария Пеева, която всички познаваме като Мама Нинджа от едноименния ѝ блог. Но Мария очевидно е много повече от Мама Нинджа, защото се справя с лекота с предизвикателството да заплете качествен криминален сюжет, в който до самия край читателят не може да реши кой е убиецът и дали въобще е един. И накрая пак да остане изненадан.
Приятно четене!
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..
Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..
В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....