Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За растенията храненето има значение

Снимка: Личен Архив

Земеделието е област от икономиката, която притежава богатството на векове натрупан опит и в същото време непрекъснато се развива и обогатява. Няма как да се извличат все по-високи добиви, без да се развива технологията на отглеждане на културите. Част от тази технология е храненето. Затова и всеки последен вторник от месеца своите съвети за правилното хранене на растенията ще дава Маргарита Костова - агроном-консултант, специалист по листно и почвено хранене на растенията. Кои са новостите, какъв е опита при азотното хранене при пшеницата, как да бъдат преодолени проблеми в началното развитие на полските култури, как да се извлече максимума от почвеното торене- за това ще става дума в рубриката ни "Храненето има значение"

Кои са важните фактори за нормално развитие на растенията? 
М.К. За нормалното развитие на растенията и осигуряване на високи и устойчиви добиви е необходимо правилно съчетаване на различни жизнени фактори - светлина, топлина, вода, храна.Няма организъм, който да живее без храна. Част от хранителните елементи растенията черпят от природата - макроелементи - азот, фосфор, калий, сяра, магнезий и микроелементи -желязо, бор, мед, манган, молибден, цинк. Всеки от тях има специфично влияние върху растежа и развитието и влияе върху всеки орган (корен, стъбло, листа, цветове, плодове), което в крайна сметка определя добива и качеството на продукцията. Различните хранителни елементи обаче не могат да бъдат взаимозаменяеми.

Необходими ли са за боролюбивите култури (слънчоглед, рапица и др.) останалите микроелементи? Не са ли излишен разход? 
М.К. Те са жизнено необходими. Това, че културата е по-чувствителна към някой хранителен елемент не означава, че останалите нямат своята роля. Например при рапицата - една от есенните култури, за които се полагат грижи още от ранна пролет: Манганът е необходим за фотосинтезата, увеличава устойчивостта на растенията към болести, спомага за формирането на голям брой семена и повишава съдържанието на масло в семената. Неговата липса често се съчетава с липсата на желязо и се проявява особено често при карбонатни черноземи. Магнезият е важен за рапицата през фазите цъфтеж и формиране на семената. Той е абсолютно необходим за протичане на процеса фотосинтеза и неговата липса задължително понижава добива и намалява съдържанието на масло. Всеки от хранителните елементи участва в жизнено важни процеси и трябва да бъде наличен за растенията, особено в добиво-определящите фази. Дори да осигурим на рапичните растения бор, ако им липсва някой от останалите елементи- неговата липса ще намали добива.

Подаваме храна чрез торовете, а как тя стига до растенията?
М.К. Почвата е жива среда, която е силно уязвима от редица фактори. Интензивното земеделие я използва по-скоро като субстрат за превръщането на определени минерални вещества в продукция. Съществуват редица условия, които водят до нарушено усвояване на хранителните елементи. Например повишена киселинност на почвата (ниско рН) затруднява усвояването на калий, магнезий, сяра и молибден, при студена почва е 
затруднено усвояването на азот, фосфор, сяра и цинк, а при висока почвена влажност - на калий, желязо и бор. И така е за още много фактори от околната среда.
Усвояването зависи и от взаимовръзката между отделните хранителни елементи. Има елементи, които се подпомагат в усвояването (например азот и молибден, калий и манган) и такива, които си пречат (фосфор и цинк, калций и манган).
Общоизвестно е, че с растениевъдната продукция от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. Колкото по-високи са добивите, толкова по-голям е износът. За да се запази почвеното плодородие и особено за непрекъснатото му повишаване, торенето в условията на интензивно земеделие е задължително условие. 
Максимален стопански ефект от торенето може да се постигне само в случаите, когато то е извършено след почвен анализ и съобразяване със структурата на почвата, наклона на терена и локалните климатични фактори. 
Общите запаси на хранителни вещества в почвата имат голямо значение, но въпреки това решаващо значение за храненето на растенията имат усвояемите хранителни вещества - това са т.нар. деятелните запаси. Обикновено по-голямата част от общите запаси на хранителни елементи се намира във вид на трудноусвоими или неусвояеми за растенията съединения.

В последните години в земеделието се говори и се ползват т.нар. защитени торове. Какво трябва да знаем за тях, нещо по-специално има ли, полезни ли са, вредни ли са?
М.К. Все по-широко става приложението на този тип торове. Особено когато става дума за азотни торове, все повече земеделци осъзнават предимствата на технологията за защита на азота, като един от най-важните хранителни елементи за растенията, който се счита за двигател на тяхното развитие. При пшеницата - основната земеделска култура, азотният дефицит води до смущения в синтеза на хлорофил и растежа. Листата стават бледозелени до жълти. Тези признаци се появяват първо при по-старите листа. По-късно тези листа отмират. Преждевременната загуба на презимувалите листа редуцира броя на продуктивните братя. По-късно се намалява дължината на залаганите класове и броя на класчетата в тях. Ранното отмиране на първите етажи листа след изкласяване нарушава оттока на метаболити към формиращите се зърна. Необратимо се намалява добивът.
Затова и подхранването с азот на пшеницата е на няколко пъти през вегетацията, като се почне от предсеитбената подготовка. Това което може да направи земеделският производител при създадената ситуация с високи цени, е да състави за своето стопанство максимално добър и максимално възможен план за азотно торене - почвено и листно. 
Ако стопанството разполага с известно количество азотен тор, макар и не обичайното, то да се внесе на 2 или 3 пъти, за да може чрез разтегляне на времето за внасяне да се намали процента на загуби на азот- било от изпарение при карбамида, било от отмиване при нитратните форми. Доказано е, че растенията успяват да усвоят средно само около половината от внесения азот чрез стандартни азотни торове. Загубите от изпарение на амоняк и азотни окиси и от отмиване са сериозен проблем за земеделието. Загубите на азот от изпарение на амоняк са най-познати на земеделците, но те не са единствените. На пазара в България вече има торове с едностранна защита - само от изпарение на амоняк. Но това не е достатъчно, защото когато карбамидът влезе в почвата, до превръщането му в усвоим за растенията азот преминават още няколко етапа и полученият в резултат на тези трансформации нитратен азот също е обект на загуби. Известен факт е, че нитратният азот е най-подвижната форма на азота - най-лесно се усвоява от растенията, но и най-бързо се отмива и също така търпи загуби от изпарение парников газ. 
За недопускане на тези загуби, съвременната наука и практика разработиха и успешно прилагат урея с двоен инхибитор, който едновременно да повлияе на двата процеса- уреаза (NBPT) и нитрификация (DCD).

Какво ще спечели един земеделец при употреба на двойно защитения карбамид?
М.К. Реалните ползи за земеделците са, че могат да торят при температура до 20-25 градуса и няма да има изпарение на амоняк. Това прави периодът за торене много по-широк и дава възможности за гъвкави решения на полето. Постепенното отдаване на азот дава спокойствие при последващи продължителни или проливни валежи, че азотът няма да се отмие. Защитата на азота с инхибитори дава възможност за повърхностно торене на пролетниците, без загуби до култивирането. Най-важната полза е, че се освобождава азота постепенно в период до 60 дни и в съответствие с нарастващите нужди на растенията. Това осигурява много по-добро азотно хранене!

Цените на азотните торове и без това са много високи, а тези торове сигурно са още по-скъпи?
М.К. Допълнителното третиране с инхибитори оскъпява, но при сметките трябва да се има предвид не цената на тон, а цената на декар. С по-малко количество тор се постига същото хранене, защото няма загуби на активно вещество. От друга страна, по-малкото количество торове означава по-малко транспорт, склад, горива, труд, по-бързо торене, и то в периоди, когато има много работа на полето.

Вредят ли инхибиторите на микроорганизмите в почвата?
М.К. NВРТ е химическо съединение тиофосфорен триамид. Той се разгражда се в почвата до азот и фосфор- не замърсява и не въздейства отрицателно върху развитието на почвените микроорганизми (има много проучвания по въпроса). NВРТ инхибира (временно потиска) ензима уреаза, а НЕ „блокира“ или „убива“. Микроорганизмите, които отделят уреазата са неувредени. Химичното съединение намалява активността на ензима уреаза и забавя (не блокира!) нейното въздействие върху карбамида. Намалява се темпото на хидролитичното (разграждащото) действие на уреазата върху карбамида.

Доказано е също така, че химическото вещество на инхибитора DCD упражнява бактериостатичен ефект в почвата върху nitrosomonas, т.е. не убива бактерията, а задържа нейното развитие за определен период от време. Не влияе негативно на водните организми и почвения живот. 

Изисква ли такъв тор по-специален начин на работа или на съхранение?
М.К. Няма различни изисквания за съхранение. Всеки добър стопанин знае, че е най-добре азотните торове да се съхраняват на закрито върху палети, без пряко излагане на дъжд и слънчева радиация. А работата на полета е съвсем обичайната и даже улеснена - може да се тори в по-широк диапазон от време. Това повишава гъвкавостта при торенето.

И не на последно място - карбамидът с двоен инхибитор е добра грижа за природата. С използването му се намаляват значително вредните емисии на амоняк и азотни окиси в атмосферата, предотвратява се отмиването на азот и замърсяването на водоеми и подпочвени води.

Можем ли с листно торене да компенсираме липсата или силно намаленото почвено торене?
М.К. Установено е, че чрез листното хранене растенията не само усвояват част от необходимите за жизнената им дейност хранителни вещества, но се повишава и физиологичната активност на кореновата система. При някои култури до 90% от определени хранителни вещества, приложени чрез пръскане на листата, могат да бъдат открити и в най-малкото коренче на растението само в рамките на един час след третирането. 

Доказано е, че листното торене може да бъде десетки пъти по-ефективно от почвеното като източник на липсващ хранителен елемент, като скорост на усвояване или като възможност за корекция, но въпреки това не може изцяло да го замести. Листното торене трябва да се възприема като важно мероприятие в системата на хранене на културните растения и да се стремим да извлечем максимална полза от него. 

Да, с подходяща схема на листно торене може да се компенсира част от липсващото кореново хранене, с комплексни листни торове и правилно подбран момент за внасянето им може да се активира усвояването на наличните в почвата хранителни запаси - важно за тази година. Но за да бъде максимално полезно листното торене, има ти важни въпроса- с какъв състав на листния тор да се тори, за да има ефект върху добива, в кой момент от развитието на културите ще има най-добър резултат и от какви суровини трябва да е произведен листния тор, за да има полза от него. 

Правилният отговор на тези въпроси гарантира ефикасността, която търсят земеделските производители и за това ще стане дума в някои от следващите издания на предаването "Земята, която ни храни".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 17 ноември 2024 година

Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..

публикувано на 17.11.24 в 12:31

Времето лети толкова бързо, защо да умираш?

В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..

публикувано на 17.11.24 в 08:00

Да проверим дали всичко, което търсим, се крие в библиотеката

„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..

публикувано на 15.11.24 в 16:45

Отбелязваме Европейския ден на музикотерапията

В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..

публикувано на 15.11.24 в 15:54

От страст към професия - как Мария превърна любовта към сладкарството в своя мисия

За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..

публикувано на 15.11.24 в 15:00

Живот, изпълнен с любов: Котето Мими, което получи втори шанс

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана .  Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..

публикувано на 15.11.24 в 14:00

В Деня на четенето с призив: Нека четем всеки ден

След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000  участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..

публикувано на 15.11.24 в 13:00