Да надникнем в "Дневникът на един татко звероукротител"

Дойде моментът да си поговорим за нещата от живота, макар и описани в книга, но затова пък описани по начин, който ще ви накара да се влюбите и в автора, и в живота – неговия и вашия собствен, докато бършете сълзи от смях.

И така!

Може би искате деца? Може би НЕ искате деца? Или вече ги имате и сега се чудите защо ви трябваше и какво да ги правите?... А да ги комбинирате с няколко папагала обмисляли ли сте?... Както и да е! Каквото и да сте отговорили на тези въпроси, особено на първия, помислете пак! И пак! Ако е необходимо, пак! Защото появят ли се наследниците, рекламации няма, но пък животът се превръща в една полудяла въртележка, от която няма слизане. На някои им харесва, на други не им понася добре.

Всички имаме идеализирани представи за любовта, семейния живот и родителството, докато не ни дойдат до главата. Особено последното. Но ако искате да разберете как един мъж се решава да скъса с ергенския живот и да се задоми, а в последствие и как се оцелява с три деца, жена и няколко папагала, "Дневникът на един татко звероукротител" от Калоян Явашев, по-известен като Татко Калоян, е вашата книга. Ако имате чувството, че нещо не правите както трябва… или че нищо не е както трябва у дома… това е вашата книга. Ако искате да сте сигурни, че не сте сами в подозрението си, че откакто са се родили децата, живеете в нещо средно между купон в лудницата, влакче на ужасите без спирачки и екстремен епизод на състезание по оцеляване, това е вашата книга. А ако искате просто да се посмеете за чужда сметка, удобно пропускайки факта, че май сте главен герой в историята… Точно така. Това е вашата книга.

Калоян Явашев набира популярност отначало в социалните мрежи със своите истории преди да се осмели да ги събере в книга. Той е от хората, които няма как да пропуснете – нито като баща и съпруг, нито като дресьор на папагали, нито като писател. И с четирите се справя еднакво добре, нищо, че през повечето време звучи като човек, балансиращ някъде на ръба между нервната криза и алкохолизма. А ако ви се иска да разберете как изобщо се е докарал до това положение, неговият "Дневник" ще повдигне завесата, за да ви разкрие тайната. "Дневникът на един татко звероукротител" няма да ви научи как да се справяте с деца, роднини и папагали, но пък твърде вероятно ще ви научи как да приемате всички тях и невъзможните ситуации, в които ви поставят, от забавната им страна, дори когато ви се иска да се напиете до забрава. Освен това ще ви разходи из България, Малта, Египет, Кипър и Испания, ще ви заведе до Истанбул и ще ви върне у дома в познатата домашна лудница.

А иначе, като всички нас, Калоян е мечтал да стане рокзвезда, да играе професионално футбол и, ако е възможно, да спре да се губи. Вместо това се сдобива с двама синове и дъщеря и става дресьор на папагали. И започва да се учи как да бъде съпруг, баща и философ. Защото е практически невъзможно  да оцелееш като родител без да се научиш на един особен вид житейска философия, характерна за оцеляващите на всяка цена.

Така че в тази книга главни (а твърде често и гладни) действащи лица са трите деца на Татко Калоян, прекрасната му съпруга Роси, цяла кохорта роднини, няколко папагала и още някакви хора, имали късмета да попаднат в епицентъра на живота в това семейство. И единственото сигурно нещо е, че ще останете без дъх от смях, чудейки се как е възможно някой да запази здравия си разум в такава комедия на абсурда. Всъщност това последното въобще не е сигурно. Сигурен е само абсурдът, в който всички се разпознаваме или, ако все още не сме, някак си започва да ни се иска да станем част от него.

Това е книга-антидепресант с доказано действие и дори не ви трябва зелена рецепта, за да я имате. Но не се заблуждавайте! Някъде отвъд смеха се прокрадват изключително сериозни теми, наболели проблеми и евентуалните начини за справянето с тях.

И ако накрая затворите последната страница на книгата, съжалявайки, че е свършила, винаги можете да посегнете към нейното достойно продължение – "Апокалипсис сега с деца".