Финансирането е проблемът на село Замфир

В слънчев януарски ден пристигаме в село Зафмир, едно от големите села в община Лом. Селото е красиво и оживено. Тук живеят около 1300 души, има и млади хора, които работят в близкия град Лом. Проблемът е, че няма работа.  

Къщите са 760, има и такива, в които никой не живее, но не са много. Преобладава възрастното население.
В селото има християнски храм "Свети Георги", построен през 1836 година. Има и работещо училище,  изградено е през 1933 година. Тук е било създадено първото училище в областта в далечната 1826 година. Хората имат отношение към просветата и образованието. За това свидетелстват освен училището и читалището. Гордост за селото е красивата сграда на културното средище, която носи името на Замфир Хаджийски, местен комунист и партизанин. Селото също носи неговото име.

В сградата, в която се помещава кметството, има и здравен пункт, където работи медицинска сестра, лекар идва веднъж седмично.

Кметът на селото Гаврил Гаврилов е шести мандат, роден е тук и познава проблемите на хората. 21 години е работил в търговията, после е бил технически директор на футболен отбор Спартак - Плевен, от 1999 година е избран за кмет на Замфир и така до днес. 

Гаврил Гаврилов- за своята работа като кмет:

"Мисля, че за това време сме направили нещо за това село. Не можем да направим завод или фабрика, но това, което можем, сме направили. Най-много се гордея с читалището, ремонт му направихме, добре е оборудвано, но няма средства за поддръжка, оскъдни са средствата... В селото ни живеят към 1300 души, има хора, които са били навън, завърнали са се, но жителството си държат по другите градове... Напоследък роми купиха 60 къщи в селото и никой от тях не се е регистрирал, селото ни се запазва, че сме близо до град Лом и това ни спасява да оцеляваме..."

В село Замфир има училище, което е до 7 клас,  с около 60 ученици, повечето ученици са от ромски произход. Често обаче някои заминават с родителите си в чужбина.

Основният проблем е финансов, с всяка една година намалява бюджетът на кметството, казва кметът Гаврилов:

"Последният бич е токът, плащахме по 800 лв., а последната фактура е 1600 лв., което не достига, Общината доплаща... Ако ни компенсират, както пенсиите компенсират... Надяваме се ... Лошото е, че бюджет няма, до март месец ще работим със стария бюджет. Когато не е приет новият бюджет,  работим с 1/12 от стария бюджет... Не са много розови нещата, но ще ги преживеем и тях."

В селото се работи по социални програми, които Община Лом е защитила, казва кметът Гаврил Гаврилов:

"През ден идват социалните, има и хора, които се подпомагат битово..Имаме личен лекар, имаме медицински пункт и медицинска сестра, която се справя сама....Предимно ромско ни е населението, от други места няма интерес за закупуване на имоти..."
 

От това село са излезли много образовани и известни хора, по-късно станали учители, професори, лекари. Един от тях е проф. Червеняков.

14800 дка е обработваемата земя, като 3000 дка обработват двама арендатори, пустееща земя няма.


В село Замфир чакат от 2006 година да се изгради вътрешен тръбопровод. Това  все още не се случва. Като второстепенен разпоредител на бюджета, средствата идват бавно или въобще не идват, обяснява кметът:

"Всичко онова, което искаме да направим, пишем докладни до Общината и от там се решава. Имаме проект за подмяна на  тръбопровода - до сега три пъти го прекрояваме в зависимост от цените, които растат. Последният проект беше приет и се знаеше изпълнител, но новодошлото правителство  ни спря финансирането... Желателно е да се подменят тръбите. Стойността на проекта  е 2 милиона и 200 хиляди лв. Досега успяхме да асфалтираме главната улица , чакаме добри дни ..."
 

НЧ "Замфир Хаджийски" е институцията, която се грижи за културното и фолклорно наследство на селото, казва Даниела Тодорова, секретар на читалището:

 "Читалището има библиотека с 10 хиляди тома, участваме с проекти за обновяване на фонда...Имаме компютърна зала с 16 компютъра...Киносалонът ни е обновен..Имаме вокална група "Настроение", спряхме ходенето по фестивали заради пандемията. Закупихме национални носии за жените в групата."

Хората в село Замфир са отзивчиви, имат желание да работят и да живеят почтено с изкараните средства от труда си. Като повечето села в България препитание няма. Това е основен проблем за село Замфир- липсата на работа. Някои от хората намират такава  в Лом, други са  в чужбина, а има и такива, които са безработни от дълги години и се подписват в Бюрото по труда:

Както казва една възрастна жена - държавата трябва да промени сегашната ситуация. Ето какво разказаха хората от селото пред  Кирил Кирилов:

"Имаме всичко, пари няма. Има и работа... Добре живеем ,спокойно, почти всичко е на вересия... Малките улици да се оправят, да има млади хора, ама ..Криза е, ама добре сме, кметът нищо не ни дава, ни работа, ни нищо... 40 лева взимаме детски, работата ни липсва най-много... Аз съм домакиня вкъщи... Какво да се промени, но, уви, невъзможно е да има заводи, младите хора да се върнат, но е невъзможно... Моят дядо е правил ТКЗС, а моят братовчед го събори за 10 минути... Не можем да се оплачем, имаме ток, вода, хляб, всичко ни е заредено, пътуваме до Лом... .Имаме и училище, и читалище.. Поща имаме, само да не закрият пощата, че да ходим до града за пенсии.. Всичко е добро... Е, малки са ни пенсиите, знаеш ли какво е да си броиш стотинките?... Криво-ляво се оправяме..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.