На 1 януари отбелязваме Васильовден или Сурва

В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.

Той е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.

Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Заради примерния си живот и висока ерудиция Св. Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина. На 1 януари във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия, която е написана от самия него. Казва се Света Василиева Литургия", обясни за Радио ВИДИН свещеник Илия Симеонов.

Празникът е наричан още Васильовден, Василица или Сурва. 1 януари е свързан и с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.

От ранни зори на 1 януари по къщите ходят сурвакари облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки те сурвакат домакините и им пожелават здраве и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и монети.

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе. Обредната трапеза включва също баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.